Р Е Ш Е Н И Е № 136 гр. София, 11.11.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Ил. Рангелова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 481 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. С. И., чрез защитника, против присъда № 39 от 18.02.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 447/2018 г. В касационната жалба и допълнението се твърди, че присъдата е постановена в нарушение на материалния и на процесуалния закон, необоснована и явно несправедлива, не кореспондира на събраните по делото доказателства, а обвиненията не са доказани по несъмнен начин в съответствие с чл. 303 НПК; че изводите на съда са изградени върху избирателно тълкуване на гласните доказателства, като са кредитирани само тези, които подкрепят обвинението въпреки разминаването им с останалите доказателства и обясненията на подсъдимия; че показанията на св. Х., който е осъждан, са противоречиви и недостоверни; че липсва противоречие между обясненията на подсъдимия и показанията на св. Н.; че от нейните показания и показанията на св. Н., който не е заинтересован от изхода на делото, се изяснява психическото състояние на подсъдимия и използваните от него боеприпаси; че съдът неправилно е възприел фактически обстоятелства, които са и нелогични, тъй като ако подсъдимият е искал да убива би извършил нещо съвсем друго (да застреля пострадалия в сърцето, да убие св. Х. и пр.); че фактически осъществените от него действия са в ситуация на неизбежна отбрана; че липсата на умисъл за убийство се установява и от последващото поведение на подсъдимия и използваните боеприпаси; че съдът се е позовал на съдебно-балистичната експертиза, според която изследваната пушка може да бъде модел отпреди 1900 г.; че по делото е останал неизяснен въпросът дали пушката е подлежала на регистрация като годно оръжие или е попадала в обхвата на изключенията, предвидени в чл. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ); че от обясненията се установява отсъствието на съзнание при подсъдимия оръжието да е огнестрелно и да е незаконно държано, следователно, инкриминираното деяние е несъставомерно по чл. 339 НК; наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо. Направени са последователно исканията - за отмяна на присъдата в осъдителната й част и оправдаване на подсъдимия за престъпление по чл. 115 НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК или връщане на делото за ново разглеждане; за квалифициране на деянието по чл. 119 вр. чл. 12, ал. 4 НК; за намаляване на наказанието и приложение на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. П.)поддържа жалбата с обема от доводи, изложени в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е основателна единствено за наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 39 от 18.02.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 447/2018 г. е отменена присъда № 37 от 15.10.2018 г. на Русенския окръжен съд по н. о. х. д. № 216/2018 г. в частта, с която подсъдимият П. С. И. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 119 вр. чл. 12, ал. 4 НК и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 115 НК. Подсъдимият е признат за виновен в това, на 31.08.2017 г. в землището на [населено място], Р. област, умишлено да е умъртвил П. И. Ч., поради което и на основание чл. 115 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода. Първоинстанционната присъда е изменена и в частта за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, което е отменено по отношение на наложеното наказание от две години лишаване от свобода за престъпление, извършено от подсъдимия по чл. 339, ал. 1 НК. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е наложено общо наказание по съвкупност от пет години лишаване от свобода. Определен е общ режим на изтърпяване на наказанието и е приложен чл. 59 НК. В останалата част присъдата на Русенския окръжен съд е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати разноски, направени във въззивното производство. Жалбата, която се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК, е неоснователна. Преимуществено тя съдържа оплаквания за необоснованост и представя несъгласието на жалбоподателя с оценката на гласни доказателствени средства – показанията на св. Х., на св. Н., на св. Н. и обясненията на подсъдимия, а оттам и възприетите фактически положения. В този аспект пространно се посочва какви показания били дали свидетелите по време на съответния им разпит (непосредствено в съдебно заседание или на досъдебното производство) и собствената интерпретация на доказателствата по делото. Върховният касационен съд многократно е пояснявал, че въззивният съд притежава суверенното правомощие да преценява по свое вътрешно убеждение доказателствата, които анализира и въз основа на оценените като достоверни изгражда фактическите си изводи. В рамките на настоящото производство възприетите от съда фактически положения не могат да бъдат преразглеждани. Въпросите какво се установява от едни или други свидетелски показания и обясненията на подсъдимия, и дали възприетите факти и обстоятелства са в съгласие със събраните по делото доказателства представляват въпроси от фактическо естество, които се решават от съда, разглеждащ делото по същество. При установяване на правно значимите факти Великотърновският апелативен съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които регулират събирането, проверката и оценката на доказателствата като елементи от доказателствената дейност, предназначени да гарантират достоверността на направените изводи. Мотивите разкриват аналитична преценка на целия обем от доказателствени материали. Те съдържат достатъчно ясни, логични и изчерпателни съображения кои от доказателствените източници и защо съдът приема за достоверни, кои от тях и защо счита за недостоверни (изцяло или частично). Съдът внимателно е обсъдил показанията на св. Х., св. Н., св. Н. и обясненията на подсъдимия, върху които акцентира касационният жалбоподател. Подробно се е спрял на тях в мотивите на присъдата, след прецизното им изследване, детайлно обсъждане на съществените противоречия и съпоставка както помежду им, така и с останалите източници на доказателствена информация според логическата им зависимост. Показанията на св. М. Н. законосъобразно е използвал и при проверката за достоверност на обясненията. Застъпената от подсъдимия версия, че той извадил ловната пушка от багажника на автомобила си, когато пострадалият тръгнал срещу него с нож в ръката и го заплашил с убийство, а после опрял пушката в корема на Ч., но последният я бил дръпнал и тя възпроизвела изстрел, съдът е отхвърлил като решително опровергана от показанията на св. Х., писмените доказателствени средства и веществените доказателства по делото, използвайки помощта и на експертите, изготвили съдебно-медицинската експертиза (л. 14-20 от мотивите). В резултат на самостоятелната си аналитична преценка на доказателствените материали, поотделно и в съвкупност, които суверенно, според вътрешното си убеждение е оценявал от гледна точка на тяхната достоверност или недостоверност, Великотърновският апелативен съд не е установил каквито и да било действия от страна на починалия Ч., очертаващи негово реално нападение или непосредствена опасност от нападение. Доколкото правото на неизбежна отбрана възниква вследствие на противоправни действия на нападателя, за чието пресичане се появява необходимост да му бъдат причинени вреди, съдът законосъобразно е отхвърлил тезата за неизбежна отбрана, респ. за превишаване на нейните предели. В рамките на възприетите фактически положения, изведени без съществено процесуално нарушение, е квалифицирал деянието по чл. 115 НК. Надлежно е мотивирал всички съставомерни признаци на престъплението в обективно и субективно отношение. Умисълът на подсъдимия за убийство е преценявал към момента на деянието, а констатацията си е направил при стриктно спазване на разясненията, дадени в т. 3 на Постановление № 2/57 г. от Пленума на Върховния съд - използваното средство за физическото посегателство е разглеждал в контекста и на останалите установени и релевантни обстоятелства, разкриващи поведението на подсъдимия И. в конкретната ситуация, в т.ч. произведен изстрел от упор при опряна цев на оръжието в областта на корема на пострадалия Ч.. Въз основа на фактите и обстоятелствата е отхвърлил и позицията за телодвижение с рефлекторен характер, което не се контролира от съзнанието и не се обуславя от волята на човека, поради което не представлява действие в наказателноправен смисъл. Не е останал встрани от вниманието на въззивния съд и доводът на жалбоподателя, че липсва огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като експертът бил изказал възможност то да е било произведено в началото на 20 век. Този довод е бил ефективно обсъден и отхвърлен с мотиви, които се основават на правилно разбиране на закона и установените факти с помощта на специализираните знания на експерта относно характеристиките на ловната пушка, държана от подсъдимия И.. Стъпвайки и на разясненията на вещото лице, изготвило съдебно-балистичната експертиза, съдът е приел, че случаят не покрива предвидено изключение в т. 3 на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Жалбата на подсъдимия за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наказанието за престъплението по чл. 115 НК, е основателна. При индивидуализация на наказанието за това престъпление Великотърновският апелативен съд е приел, че деянието разкрива обичайната степен на обществена опасност, а степента на обществена опасност на дееца е определил като ниска. Открил е многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и изолираност на случая в житейския път на подсъдимия; положителни характеристични данни; изразено съжаление като показател за критична преоценка на извършеното; оказана помощ за спасяване живота на пострадалия (веднага след изстрела, подсъдимият по собствена инициатива откарал Ч. с лекия си автомобил до филиала за спешна медицинска помощ, а след това и до сградата на болницата в [населено място], където помогнал за поставянето му в количка и пренасянето му до спешното отделение (л. 9-10 от мотивите) – поредица от активни действия, насочени към предотвратяване на съставомерните вредни последици – смъртта на Ч.; поведението на пострадалия, осъществяващ посегателство в имота на подсъдимия, което е обусловило решението на дееца за извършване на престъплението. Възрастта на подсъдимия (над 70 години към момента на деянието, пенсионер) със силно влошено здравословно състояние (сърдечно заболяване и поставен байпас) съдът е определил като смекчаващо обстоятелство със силата на изключително по своя характер. Към кръга от смекчаващите отговорността следва да се прибавят и други аспекти от поведението на подсъдимия, които съдът е приел за фактически установени – през периода на престой на Ч. в болничното заведение подсъдимият се интересувал за неговото здравословно състояние, а след смъртта на пострадалия (на 31.08.2017 г.) той доброволно се явил в полицията, където разказал за случилото се, предоставил ловната пушка и два от останалите в него боеприпаси (л. 10), допринасяйки по този начин и за разкриване на обективната истина. Посочените обстоятелства със смекчаващо влияние и тяхната относителна тежест са били пренебрегнати от въззивния съд вместо да намерят адекватно изражение при индивидуализация на наказанието на подсъдимия. Отчитайки комплексно цялото своеобразие от обстоятелства, Върховният касационен съд намира, че справедливостта диктува намаляване на наказанието, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК - на три години лишаване от свобода, в какъвто размер то съответства на тежестта на престъплението по чл. 115 НК, данните за личността на дееца и целите по чл. 36 НК. От своя страна това налага и намаляване на три години лишаване от свобода на общото наказание, наложено за реалната съвкупност от престъпления, на основание чл. 23, ал. 1 НК. Изложените обстоятелства, които характеризират подсъдимия и конкретно извършеното от него дават основание да се счете, че липсва необходимост подсъдимият да бъде отделян от досегашната си среда и реално изолиран от обществото. Налице са всички предпоставки за приложение на института на условното осъждане, защото за постигане на целите по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето на подсъдимия И. не се налага ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. В конкретния случай те могат да бъдат в достатъчна степен обезпечени и с отложено изпълнение на наказанието лишаване от свобода за максимално продължителния срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Присъдата на Великотърновския апелативен съд следва да бъде изменена в този смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ присъда № 39 от 18.02.2019 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 447/2018 г., като намалява наказанието на подсъдимия П. С. И. за престъплението по чл. 115 НК, както общото наказание по чл. 23, ал. 1 НК, от пет години на три години лишаване от свобода. Отлага изпълнението на наказанието от три години лишаване от свобода за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: