Р Е Ш Е Н И Е № 68 гр. София, 04 февруари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 2345 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. С въззивно решение № 331/14.10.2013 г., постановено по ВНОД № 913/2013 г., АС - София /САС/ е потвърдил Присъда № 21/10.10.2012 г., постановена от ОС - Враца /ВрОС/ по НОХД № 332/2012 г., с която П. В. И. е признат за виновен за извършено от него престъпление: по чл.354а ал.2 изр.1 вр. с ал.1 изр.1 пр.4 и вр. с чл. 54 от НК го е осъдил от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 10 000 лв. и по чл. 354в ал.1 и вр.54 от НК на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 5 000 лв.. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, към което е присъединено наказанието ГЛОБА в размер на 10 000 лв. На основание чл.61 т.3 е определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на наказанието, което да бъде осъществено в затворническо общежитие от открит тип. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски. Срещу решението на въззивния съд е постъпила жалба от подсъдимия с оплакване за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание във връзка с незаконосъобразно определяне на наказанието изразяващо се в неприлагане разпоредбата на чл.55 от НК. Настоява се касационната инстанция да намали наложеното наказание лишаване от свобода и най-вече да бъде приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП моли жалбата да не бъде уважавана, тъй като не са налице основания за приложението на чл.55 от НК и института на условното осъждане. . Подсъдимият лично и чрез защитника си адв.О. поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като му бъде наложено по-леко наказание, което да бъде отложено за изпълнение. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание приема за установено следното: Производството по ВНОХД № 913/2013 год. по описа на САС е образувано въз основа на Решение № 295/16.09.2013 год., постановено по н. д. 899/2013 год. по описа на ВКС, І н. о., с което е отменено Решение № 34/01.03.2013 г. на САС по ВНОХД № 1214/2012 г. по отношение на приложеното условно осъждане спрямо подсъдимия и делото е върнато ново разглеждане от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание. С обжалваното решение въззивният състав изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК е проверил правилността на невлязлата в сила присъда и е отговорил на наведените доводи, които буквално са възпроизведени и в касационната жалба. Възприетите фактическите констатации са направени въз основа на обективна и детайлна оценка на всички доказателствени средства при спазване на процесуалните правила за това. Правилно в съответствие с приетата за установена фактическа обстановка по делото контролирания съдебен състав е формирал своите правни изводи за приложимия материален закон, с произтичащите от това наказателни санкционни последици за лицето. Основното възражение на подсъдимия и защитата му, поддържано и в съдебно заседание е свързано с приложението на чл.55 от НК и на института на условното осъждане спрямо така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода. В тази връзка следва да се отбележи, че при индивидуализиране на наказанието въззивният съд подробно е обсъдил всички смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В случая чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминирания момент /същият е осъден в последствие за вещно укривателство/, младата му възраст и наличието на здравословен проблем /влошен и от употребата на наркотични вещества/ по никакъв начин не биха могли да бъдат оценени като изключително/и или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Определените наказания съответно от три години лишаване от свобода за държането с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – 3 538,74 гр. канабис на обща стойност 21 232 лв. и две години лишаване от свобода за незаконно засяване и отглеждане на растения от рода на конопа с общо тегло – 4 298,079 гр. на стойност 25 788 лв. са в минималния предвиден в закона размер и по никакъв начин не се явяват несъразмерно тежки с оглед извършеното от И.. В конкретния казус не би могло да намери приложение и института на условното осъждане спрямо определеното общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода на подсъдимия, въпреки че формално изискуемите от закона материално правни предпоставки за това да са налице - И. не е осъждан на лишаване от свобода към инкриминирания момент, определеното му общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода е в допустимия от разпоредбата на чл.66 от НК размер. От друга страна обаче, характеристиките на осъщественото от подсъдимия престъпно посегателство не мотивират прилагане на института на условното осъждане, поради предписаната генерална и специална превенция - необходимост от предупредително и поправително-възпитателно въздействие на наказанието спрямо осъдения и останалите членове на обществото. Ако бъде отложено изтърпяването на наказанието "лишаване от свобода", не би се постигнал оптималния превантивен и превъзпитателен ефект по чл.36 от НК, а това е пречка за приложение на чл.66 ал.1, поради което искането и в тази насока не може да бъде удовлетворено. Мотивиран гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВКС, I н.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 331/14.10.2013 г., постановено по ВНОД № 913/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: