Р Е Ш Е Н И Е № 20 Гр. София, 07.08.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря Ирена Велчева, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1008/2017 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕВРОКОМПАКТ ЕООД [населено място], чрез процесуалния му представител, срещу решение № 695 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. № 2415/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав, в частта, с която, след частична отмяна на решението на ОС - Благоевград от 11.12.2014 г. по гр.д.№ 131/2014 г. по жалба на Н. М. Б., са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД против Н. М. Б., Х. П. Б., М. М. Х. и Д. Х. Б., всички от [населено място], за обявяване на относителната недействителност на договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 121, том І, рег. № 4008, дело № 113 по описа на нотариус Д. С., № 499 на НК, сключен на 15.11.2012 г. между първите трима ответници; и на договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 99, том І, рег. № 3090, дело № 93/2013 г. по описа на същия нотариус, сключен на 29.08.2013 г. между първите двама и четвъртия ответник, до размера на ½ идеална част от прехвърлените права, принадлежали на ответника Х. П. Б.. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение поради това, че ответникът - недлъжник Х. П. Б. не е подал въззивна жалба, а Н. М. Б. е легитимирана да атакува първоинстанционното решение на БлОС, с което исковете са били изцяло уважени, само до размера на собствената си ½ ид. част. Отв. Х. Б. и Н. Б. не са необходими другари в процеса, както неправилно е приел въззивният съд, а липсата на необходимо другарство води до невъзможност необжалвалият ответник да се ползва от подадената въззивна жалба на друг ответник, както и до отпадане на задължението на съда служебно да конституира другарите на жалбоподателя. По тези съображения моли решението на въззивната инстанция в обжалваната част да бъде обезсилено, като недопустимо. В проведеното публично съдебно заседание жалбата се поддържа. В срока по чл.287 ал.1 ГПК отговор на касационната жалба е подала Н. М. Б., чрез процесуалния си пълномощник, със становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че с оглед ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, П. иск поначало не може да бъде предявен и уважен срещу съпруга, който не е длъжник, поради което е без значение, дали бившият съпруг Х. Б. е подал или не въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Ирелевантни за спора счита и оплакванията, касаещи института на необходимото другарство. В проведеното публично съдебно заседание становището се поддържа, като се моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Останалите ответници по касация – Х. П. Б., Д. Х. Б. и М. М. Х., не са депозирали писмен отговор, както и не изпращат свой представител в о.с.з. Касационното обжалване е допуснато съобразно указанията на т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с оглед възможността обжалваното въззивно решение да е вероятно недопустимо. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и доводите на страните във връзка с наведените в жалбата основания, приема следното: Предвид задължителните разяснения, дадени с т.1 на ТР № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съобразени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на СИО, се обявява за относително недействителна по реда на чл.135 ЗЗД за ½ идеална част от имота. Ищецът по П. иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия съпруг - ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник. Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна. П. иск не може да бъде уважен срещу съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Искът е облигационен, а не вещен. В случая първоинстанционното решение, с което отменителните искове по чл.135 ЗЗД са били уважени изцяло, е ревизирано единствено въз основа на въззивна жалба, подадена от длъжника Н. Б.. Бившият съпруг – недлъжник Х. Б. не е обжалвал решението /по-конкретно въззивната му жалба е била върната като нередовна/, нито е направил опит за присъединяване по чл.265 ал.1 ГПК, като същевременно Н. Б. не е имала процесуалната възможност да го представлява по реда на чл.32 т.2 ГПК, т.к. лицата са разведени, още по-малко да упражнява негови права по смисъла на чл.26 ал.2 ГПК. Правата на приобретателите по отношение на собствената на съпруга – недлъжник ½ ид.ч. от имотите са производни на неговите. За да могат действията на единия ответник да ползват и останалите, те следва да притежават качеството „необходими другари”, в този смисъл е изричната разпоредба на чл.216 ал.2 ГПК. Според нея, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението следва да бъде еднакво спрямо всички другари, извършените от някои от тях действия имат значение и за неизвършилите тези действия другари, ето защо и въззивният съд ги конституира служебно като страни в процеса, на основание чл.265 ал.2 ГПК. Условията на чл.216 ал.2 ГПК в отношенията между бившите съпрузи Н. Б. и Х. Б., респективно техните частни правоприемници, не са налице, т.к. цитираното по-горе Тълкувателно решение отрича необходимостта решението по иска по чл.135 ЗЗД да бъде еднакво спрямо съпрузите – прехвърлители по разпоредителната сделка с имот, придобит в условията на СИО, когато само единият от тях притежава качеството „длъжник”. Според същото ТР, с извършването на действителна разпоредителна сделка, съпружеската имуществена общност и произтичащата от нея бездялова съсобственост е прекратена, като тя не се възстановява с уважаването на П. иск. Горното е основание отговорността на съпрузите по този иск да бъде различна, т.е. разделна, а другарството между тях – обикновено, като аргументи в този смисъл следват и от ТР № 3/29.06.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 3/2016 г. /относно необходимото другарство във връзка с предявени искове за собственост/. Предвид изложеното дотук, съставът на въззивния съд неправилно е приел, че Н. Б. и Х. Б. са необходими другари по отношение на прехвърлената от втория ид. част от общото им имущество, само с оглед качеството им на страни по атакуваните по реда на чл.135 ЗЗД сделки, както и че на това основание Н. Б. може да оспорва решението на първата инстанция и да поддържа вместо Х. Б., че за бившия съпруг - недлъжник липсват предпоставките на чл.135 ЗЗД за уважаване на иска. Следователно съдът не е бил сезиран от надлежно легитимираната страна да проверява първоинстанционното решение в частта, касаеща правата върху ½ ид.ч. от прехвърлените имоти, с която се е разпоредил Х. Б.. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната част въззивното решение е недопустимо - постановено е по недопустима въззивна жалба в защита правата на лица, които не са ги упражнили. Поради това и на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.2 пр.1 ГПК в посочената част същото следва да бъде обезсилено, въззивното производство – да бъде прекратено, а първоинстанционното решение следва да се счита за влязло в законна сила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 695 от 11.04.2016 г. по в.гр.д. № 2415/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10-ти състав, в частта, с която, след частична отмяна на решението на ОС - Благоевград № 5224 от 11.12.2014 г., постановено по гр.д.№ 131/2014 г., включително относно разноските, са отхвърлени исковете на ЕВРОКОМПАКТ ЕООД [населено място] с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, за обявяване на относителната недействителност на Договор за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 121, том І, рег. № 4008, дело № 113 по описа на нотариус Д. С. с № 499 на НК, сключен на 15.11.2012 г. между Н. М. Б., Х. П. Б. и М. М. Х.; и на Договор за дарение на недвижим имот по нотариален акт № 99, том І, рег. № 3090, дело № 93/2013 г. по описа на същия нотариус, сключен на 29.08.2013 г. между Н. М. Б., Х. П. Б. и Д. Х. Б., до размера на ½ идеална част от така прехвърлените права, принадлежали на Х. П. Б., и с която ЕВРОКОМПАКТ ЕООД [населено място] е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Софийския апелативен съд в размер на 284 лв. ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 2415/2015 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав в посочената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: