Р Е Ш Е Н И Е № 105 София, 28.12.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 2649 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. С. Г. Л. и В. И. М. обжалват и искат да бъде отменено въззивно Решение 19276 от 17.12.2014 година постановено по В.гр.д Nо 13328/2014 година на Софийския градски съд, възз. състав, като поддържат , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Ответникът по касация Д. Л. чрез адв. Е. Д.- АК Б. оспорва доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт, подържа , че решение е правилно и законосъобразно. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : следва ли разпоредбата на чл. 31 ал.1 ЗС да се прилага по отношение на всички съсобствени вещи, независимо от техния характер и предназначение, движими или недвижими; допустимо ли е съдът да се съобразява с жилищните нужди на съсобственик в производството по чл. 32 ал.2 ЗС или следва да се съобразява само с действителните права на страните в съсобствеността и когато съсобственият недвижим имот не може да бъде разпределен за реално ползване от съсобствениците и е зает от някой от тях, който има жилищни нужди, съдът има ли право да откаже поисканото повременно разпределение от другия съсобственик , доколкото същия има/ респ. няма/ жилищни нужди и отхвърли молбата по чл. 32 ал.2 ЗС. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания за отмяна на обжалваното решение и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК , намира : С посоченото решение , Софийският градски съд, в правомощията по чл. 258 и и сл. ГПК е потвърдил Решение от 25.03.2014 год. по гр.д.No 2114/ 2013 год. на РС София, 32 с-в, ГО , с която е отхвърлен иска на С. Г. Л. и В. И. М. срещу Д. Г. Л. по чл. 32 ал.2 ГПК. За да приеме , че не може да бъде уважено искането за разпределение правото на ползване по реда на чл. 32 ал.2 ЗС , въззивният съд е приел , че поисканият начин на периодично ползване на недвижимия имот може да се приеме за подходящ само ако се касае до вещи, предполагащи сами по себе си периодично ползване / вила, кола, земеделски имот/, но не и когато става въпрос за единствено жилище, което не може да се предостави за реално ползване на правоимащите, при липса на изрично съгласие за общо ползване на кухня и сервизни помещения , като отношенията им се уредят по друг начин- чл. 31 ал.2 ЗС или чл. 34 ЗС. По поставения правен въпрос Правото на ползване като правомощие на собственика на една вещ предполага възможността , като титуляр на вещното право , да извлича или се облагодетелства от полезните свойства на вещта , във всеки момент да разполага с възможността да получи максимума от функционалното и предназначение като изисква от всекиго поведение на зачитане на това абсолютно вещно право. Жилищният имот , като вещ предназначена да задоволи нуждата на собственика от подслон и ежедневен комфорт предполага възможността неговия собственик лично да обитава жилището за своите нужди и тези на семейството си. При хипотези на съсобственост , упражняване на правото на ползване следва да бъде в хармония и баланс на същото това правото на останалите съсобственици, тъй като се касае до съпритежание на едно единно право от няколко лица. С разясненията на ТР 7/2012 год. по приложение правилата на чл.31 ал.2 ЗС се прие, че „съсобствеността е правно състояние, при което съществуването на едно право на няколко лица по отношение на една и съща вещ/ недвижим имот/, създава специфични правоотношения, регламентирани от закона.“ Личното ползване , потребяването на вещта упражняване фактическата власт по начин , препятстващ другия съсобственик може само да бъде на база конкуренция на правото , но не и да ограничава обема на правото или да лишава титуляра от самото право. Всеки съпритежател на правото на собственост може да упражни своето право на ползване / като правомощия/ но не може да пречи на останалите да упражнят правото си в притежавания от тях обем. с цитираното ТР на ОСГК на ВКС изрично се приема , че „пречене“ следва да се разбира като действия , с които ползващият лично вещта съсобственик , не предоставя възможност и не е отстъпил частта на друг съсобственик, който е изявил желанието си също лично да ползва вещта. Обезщетението по чл. 31 ал.2 ЗС не е друг начин на разпределение на правото на ползване, а е имуществен коректив за лишения от ползване съсобственик. Когато се касае до определена категория вещи – кола , вила сграда и др., законодателят не определя изрично, но съдебната практика допуска времево разпределение на правото на ползване. Изключването на жилището като годен обект за разпределяне на ползването в рамката на определен период от време , не почива нито на закона, поради което и преценката дали следва да има разпределение на правото на ползване не може да се базира на критерий по –голяма жилищна нужда. Правото на реално ползване респ. да се иска разпределение на това ползване , почива единствено на съпритежанието на вещното право на собственост и предполага еднаква възможност за всеки един от съсобствениците. По основателността на касационната жалба . По изложените правни съображения следва да се приеме ,че касационната жалба е основателна . Изводите на съда , че не може да се разпредели правото на ползване в конкретната хипотези защото поискания начин не може да бъде удовлетворен / според съда / и защото няма съгласие на съсобствениците за съвместно ползване не могат да бъде прието като правилни , нито като законосъобразни , нито като логически обосновани. След като се иска да бъде разпределено правото на ползване от един от съсобствениците , то не може това негово право да не бъде зачетено от съда по съображение , че , според решаващия съд , поисканият начин може да бъде приложен само при движими вещи или недвижим имот за сезонно ползване и няма съгласие за общо ползване.Доводът на защитата на ответника Д. Л. , че същата се намира в имота, поддържа го и би било неудобно да го напусне за една година , не може да бъде съображения искът да бъде отхвърлен, тъй като поставя другата страна- съсобственик на имота , със същия обем права е неравностойно положение. Съдът е следвало да изготви , с помощта на експертно становище, начин на разпределение на имота и да уважи искането , съобразно техническите възможности за разделяне или, ако такова е невъзможно, по начин , който гарантира равенството на правата на страните , заложено в закона. Дали страната – съсобственик ще реализира правото си или не според желанието за съвместно съжителство, не е в предметната рамка на спора по чл. 32 ал.2 ЗС. Като намира , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съставът на ВКС счита ,че обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , които да съобрази изложените общи мотив по приложение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и 3 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение 19276 от 17.12.2014 година по В.гр.д Nо 13328/2014 година на Софийския градски съд, възз. състав, и ВРЪЩА делото на същия съд , за ново разглеждане от въззивната инстанция , друг състав ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: