Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
София, 05 август 2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и шести май …........... 2011 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Гроздан Илиев .....................................
ЧЛЕНОВЕ: .. Вероника Имова .................................
.. Севдалин Мавров .............................
при секретар .. Румяна Виденова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Явор Гебов ......................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 1487 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. Й.. Атакува се въззивно решение №. 463 от 10.02.11 год., постановено по ВНОХД № 686/10 год. по описа на Софийски апелативен съд. Сочат се всички касационни основания. Иска се алтернативно: подсъдимата да се оправдае по повдигнатото и обвинение; да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане; да се намали наказанието.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становищата на страните, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С присъда от 14.09.10 год., постановена по НОХД № 2084/07 год. по описа на Софийски градски съд, подсъдимата М. Й. е призната за виновна в това, че в периода 26.03.01 год. до 24.04.01 год., в условията на продължавана престъпна дейност, в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на ЗММ „Якоруда” АД, е присвоила чужди движими вещи и пари на обща стойност 168 574.75 лв., поверени в това й качество да ги управлява, като присвояването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, поради което и на осн. чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 203, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК е осъдена на ТРИ години лишаване от свобода и лишаване от права за срок от три години и шест месеца.
Съдът се е произнесъл по гражданските искове и разноските по делото.
С атакуваното решение на САС присъдата е потвърдена.
Видно от съдържанието на самата касационна жалба, подсъдимата и нейната защита не излагат пред ВКС доводи, които да са нови и да не са обсъдени от контролираните съдилища. Същите са очертани като касационни основания, визирани в разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.
Софийският градски съд и въззивната инстанция, са взели подробно отношение за качеството на подсъдимата като длъжностно лице, което е субект на престъплението присвояване, с оглед вярната преценка на приложените по делото доказателства в тази връзка. Няма съмнение, че Й. като изпълнителен директор, не е имала право без разрешение на Надзорния съвет на дружеството да продава ДМА, собственост на същото. Установено е, че тя е сторила точно това. От друга страна, предвид констатираната нейна фактическа власт върху имуществото на фирмата и разпореждането с него, с най-голяма тежест за формулиране на присвоителното деяние се явява преминаването на средствата от продажбата на ДМА по банкова сметка, с единствена разпоредителна власт от касаторката и нямаща нищо общо с процесното дружество.
Двете съдебни инстанции са изяснили подробно въпроса за естеството на машините и съоръженията, ценени като ДМА, в контекста на собствеността на дружеството, по отношение на което подсъдимата е разполагала с разпоредителна власт. ВКС се солидаризира със становището на СГС и САС, и тъй като пред него не се излагат някакви съществени възражения, които да противостоят на приетата теза, не намира за нужно да преповтаря аргументите, изтъкнати от съдилищата по същество.
Оценката на продадените ДМА, която формира размера на престъпното своително посегателство, не е изведена в съдебните мотиви самостойно, а е съобразена с експертното заключение, депозирано по делото. Изводите по него са ясни и обосновани, като са дадени отговори на база на какви фактори е формирана оценката на вещите-ДМА, които безспорно не са отписани от баланса на дружеството. В този смисъл не може да бъде счетено за съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване процесуалните права на подсъдимата, обстоятелството, че втората инстанция не е уважила искането за назначаване на експертиза по поискания от защитата с въззивната жалба начин. В крайна сметка второинстанционният съд е преценил, което е и негово суверенно право, че производството по вменената на Й. престъпна фактология, е изяснено със събраните в хода на проведеното първостепенно съдебно следствие доказателства.
По отношение на цифрово отразеното в касационната жалба нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание, липсва какъвто и да е довод, поради което ще бъде оставено без обсъждане от страна на ВКС.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №. 463 от 10.02.11 год., постановено по ВНОХД № 686/10 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |