Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 07 ноември 2022 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретар Марияна Петрова, при становището на прокурора Тома Комов от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 749 по описа за 2022г. Производството е по чл.423 ал.1 от НПК. Направено е искане от осъденото лице С. Т. Г. за възобновяване на наказателно производство по НОХД № 4717/2017г. на Районен съд – Варна, по което на молителя с присъда № 80/01.04.2019г. за деяние при опасен рецидив по чл.206, ал.3, пр.2-ро, вр.ал.1 от НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. С тази присъда е уважен предявен граждански иск и са възложени направените разноски на осъденото лице. С решение № 185/30.08.2019г. по ВНОХД № 612/2019г. атакуваната с въззивна жалба от осъденото лице чрез служебния му защитник първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. Претенцията в искането се основава на задочното производство пред двете съдебни инстанции. Иска се възобновяване на делото и осигуряването на правото на лично участие и защита в процеса. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира да се остави искането без уважение, като сочи, че искането е неоснователно, макар и подадено в срока. Посочва, че на осъденото лице на 30.07.2017г. лично му е било повдигнато обвинение по време на досъдебното производство, проведен е разпит. По време на образуваното и проведено съдебно производство осъденото лице не е можело да бъде призовано, тъй като не е намерен на посочения от него адрес и се е укрил, без да уведоми съда за местоживеенето си. Процедурата по чл.247б, ал.1 от НПК по връчване на обвинителен акт и на призовка по тези причини не е могла да бъде изпълнена. Поради тези обстоятелства искането според прокурора е неоснователно и следва да се остави без уважение. Посочва, че според представената европейска заповед за арест на РП-Габрово от 25.10.2019г. не били дадени гаранции за възобновяване на производството. Осъденото лице се явява, представлява се от упълномощен защитник, който пледира, че направеното искане е основателно и моли да бъде уважено. Посочва, че се е установило, че действително е напуснал страната, но е бил задържан и изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода в Кралство Великобритания. Поради това осъденото лице не е можело да участва в съдебното производство. Защитата моли да се приеме, че са налице императивни основания по чл.423, ал.5 от НПК, тъй като според нея, в развилото се екстрадиционно производство имало налични изявления и гаранции за това, че наказателното производство ще бъде възобновено. Осъденото лице поддържа казаното от защитника му. При последната си дума моли да се възобнови делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е подадено в срок и е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява основателно. Наказателното производство е било образувано на 03.08.2016г. срещу виновното лице за деяние по чл.206, ал.1 от НК. На 3.08.2017г. на осъденото лице е повдигнато обвинение за деяние по чл.206, ал.3 от НК, определена му е мярка за неотклонение „Подписка“ и е проведен личен разпит. След тези действия лицето е призовано за предявяване на материалите от разследването и не се явил, включително и по време на последващото проведено съдебно производство. Не е намерен по време на провеждането на НОХД № 4717/2017г. на Районен съд – Варна, като производство е протекло в негово отсъствие и с присъда № 80/01.04.2019г. за деяние при опасен рецидив по чл.206, ал.3, пр.2-ро, вр.ал.1 от НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, уважен е предявения граждански иск и са присъдени направените по делото разноски. С решение № 185/30.08.2019г. по ВНОХД № 612/2019г. атакуваната с въззивна жалба от осъденото лице чрез служебния му защитник първоинстанционна присъда е изцяло потвърдена. Въззивното производство също е проведено задочно. По начало нормата на чл.423, ал.1, изр.2-ро от НПК не позволява уважаване на искането, тъй като на осъдения е предявено обвинение в негово присъствие. Осъденото лице обаче е предадено за изтърпяване на наложеното с влязла в сила присъда наказание лишаване от свобода по силата на издадена от РП- Габрово европейска заповед за арест. Използвана е бланка, в която в графа 3.4 е направено волеизявление, че решението не е било връчено лично на лицето, но ще му бъде връчено лично незабавно след предаването му. Допълнително е отбелязано, че „ при връчване на решението лицето ще бъде изрично уведомено за правото на обжалване или повторно разглеждане с делото с негово участие, при което делото може да бъде преразгледано по същество, включително с оглед на нови доказателства и което може да доведе до отмяна на първоначалния акт.“ При така структурираното изложение на издателя на европейската заповед за арест и използване на понятието „изрично“ може да се направи извод, че са дадени гаранции на осъденото лице , че делото му ще бъде преразгледано, тоест възобновено. Този извод не е безусловен и волята на издателя на ЕЗА не е твърде ясно и с елемент на двусмисленост, но няма никакво съмнение, че при действието на валидния принцип „ in dubio pro reo“ всяко съмнение следва да се възприема в полза на обвиняемия, в случая на осъденото лице. Предвид на това касационния състав прие, че е налице хипотезата на чл.423, ал.5 от НПК, като издателят на ЕЗА – Габровската районна прокуратура, за предаване на осъденото лице за изтърпяване на наложеното наказание е предоставил гаранции за възобновяване на делото. В такъв случай законодателят е изключил възможността за преценка дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него, поради което безусловно делото следва да се възобнови. В този случай касационната инстанция е задължена да се произнесе по мярката за неотклонение. С оглед характера на предявеното обвинение, неспазването на мярката за неотклонение „Подписка“, напускането на страната и най-вече броя на осъжданията на лицето, съдът намери, че приложимата мярка следва да бъде „Задържане под стража“. Водим от горното и на основание чл.423, ал.4 и 5 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОТМЕНЯ решение № 185/30.08.2019г. по ВНОХД № 612/2019г. и присъда № 80/01.04.2019г. по НОХД № 4717/2017г. на Районен съд – Варна. ВЪЗОБНОВЯВА наказателното дело № 4717/2017г. на Районен съд – Варна и връща делото за ново разглеждане от стадия на изпълнение на процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК и от друг състав на съда. ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на С. Т. Г., с ЕГН – [ЕГН], която подлежи на незабавно изпълнение в района на съдебната инстанция по същество. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.