4 Р Е Ш Е Н И Е № 22 София, 23.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1720 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 906 от 24.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 920 от 06.06.2011 година по гр.д. № 1025/2010 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен иск, квалифициран с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 8388,90 лева, предявен от У. Б.” АД, [населено място] против Л. Т.А. от [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 34 ЗЗД - подлежи ли на връщане даденото в изпълнение на нищожен договор. Съгласно чл. 34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Даденото въз основа на нищожна договорна клауза е при начална липса на основание за придобиването на имуществено благо, поради което страната, която го е получила дължи връщането му изцяло. В същия смисъл и решение № 271 от 5.10.2011 г. по гр. д. № 1577/2010 г., III г. о. и решение № 403 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2010 г., III г. о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд е прието за установено, че ответницата е работела по трудов договор като директор на филиал „София Б.” при [фирма]. На 07.07.2006 година между страните е било подписано споразумение, с което в т.4.1., ответницата е поела задължение да не прекратява трудовия договор по своя инициатива на основанията, посочени в чл. 325, т.1 КТ, чл. 326 и чл. 327, т.4 и т.9 КТ, както и в период от две години след изтичане действието на трудовия договор да не извършва дейности, конкуриращи се с банковите в т.ч. дейности въз основа на договор в полза на други банки или клоновете им на територията на страната - чл. 4.2. от споразумението. Срещу задължението за изпълнение на клаузите по т.4.1 и т.4.2., в т.1 от споразумението, работодателят е поел задължение да изплати на ищцата за период от три години сумата 12000 лева, в изпълнение на която клауза до 01.07.2008 година и е изплатил 8388,90 лева. По време на действие на споразумението на 01.07.2008 г., ответницата е прекратила по своя инициатива трудовия договор с ищеца на основание чл. 326, ал.1 КТ и считано от 17.07.2008 година е започнала работа по трудово правоотношение в [фирма]. При така установените факти, в решението е прието, че клаузата по чл. 4.1. от споразумение от 07.07.2006 година, предвиждаща отказ от личното право на труд е недействителна поради противоречието и с повелителната норма на чл. 8, ал. 4 КТ; че недействителна е и уговорката в чл. 4.2 от споразумението поради противоречието и с чл. 48, ал.3 от Конституцията на РБългария, прогласяващ правото на всеки гражданин да избира свободно професията си и място на работа. Прието е, че ответницата не дължи връщане на даденото по недействителното споразумение - връщане на изплатените от работодателя суми по т.1 от споразумението от 07.07.2006 година, поради което предявеният иск за сумата 8388,90 лева е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба против въззивното решение на Софийски апелативен съд, подадена от [фирма], [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод, че даденото по нищожен договор не подлежи на връщане. Ответницата по касационната жалба Л. Т. А. счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Изводът, че ответницата не дължи връщане на полученото по недействителното споразумение е неправилен, формиран в нарушение на чл. 34 ЗЗД. Клаузите, с които е поела задължение да не прекратява трудовия договор по своя инициатива и да не извършва дейности, конкуриращи се с банковите в период от две години след изтичане действието на трудовия договор са недействителни, поради което уговорената неустойка при неизпълнението им не се дължи – искът по чл. 92 ЗЗД, предявен от [фирма], [населено място] за неустойка поради неизпълнение на тези клаузи е отхвърлен с влязло в тази му част решение по гр.д. № 1025/2010 г. на Софийски апелативен съд. Ответницата обаче дължи връщане на всичко, получено по недействителните уговорки съгласно чл. 34 ЗЗД. Изплатената от работодателя сума в размер на 8388,90 лева е въз основа на постигнатите в споразумението от 07.07.2006 година недействителни уговорки; сумата е получена от ответницата при начална липса на основание, поради което предявеният иск за връщането и следва да се уважи като основателен. Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което искът, чието правно основание е чл. 34 ЗЗД се уважи в предявения му размер от 8388,90 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 31.02.2010 г. Претенцията за мораторни лихви върху паричното задължение от 8388,90 лева, дължими от момента на получаването им без основание до датата на завеждане на иска, с оглед предявения петитум следва да бъде уважена в размер на 300 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на касатора – ищец по делото следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски съобразно уважената част от иска общо в размер общо на 1099,11 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.4 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 920 от 06.06.2011 година по гр.д. № 1025/2010 година на Софийски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен иск, квалифициран с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 8388,90 лева, предявен от У. Б.” АД, [населено място] против Л. Т. А. от [населено място]. ОСЪЖДА Л. Тодорова А. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на У. Б.” АД, [населено място] на основание чл. 34 ЗЗД сумата 8388,90 (осем хиляди триста осемдесет и осем лева и деветдесет стотинки) лева, ведно със законната лихва считано от 13.01.2010 г. до окончателното и изплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 300 (триста) лева, както и сумата 1099,11 лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: