Р Е Ш Е Н И Е                                   № 132 София, 24 март 2010 година    В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                             ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА                                                                                       РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                          при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 748 по описа за 2009 година.   Производството е по реда на глава 33 НПК, образувано по искане на осъдения А. М. Ш. за възобновяване на внохд № 1504/09 г. по описа на Окръжен съд-гр. Пловдив. Възразява се, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и се иска връщане на делото за ново разглеждане за отстраняването им. Алтернативно се иска оправдаване. Пред ВКС жалбата се поддържа от осъдения и защитата му. Гражданският ищец не взема участие в касационното производство, а представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе ВКС, І-во наказателно отделение взе предвид и следното: С решение № 338 от 13.11.2009 г. по внохд № 1504/09 г. ПОС потвърдил присъдата на Районния съд-гр. Пловдив, постановена по нохд № 2077/05 г., с която е ангажирана наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия Ш, както следва – на основание чл.198, ал.1 и чл.54 НК същият е осъден на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, а на основание чл.45 ЗЗД е осъден да заплати на Г. К. сумата от 12 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от 03.08.2005 г. до окончателното й изплащане. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, І-во наказателно отделение установи: Искането е допустимо, а по същество – частично основателно. 1. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както тези, на които се акцентира в искането на осъдения, така и други, за които ВКС следи служебно, а именно – абсолютните такива по чл.348, ал.3, т.2-4 НПК. Голяма част от възраженията, направени пред касационната инстанция, са били предмет на оценка от страна на ПОС, като са получили отговор, съответен на изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Правилно е отхвърлено като неоснователно възражението срещу приложението на чл.269, ал.3 НПК при първоинстанционното разглеждане на делото. Съображенията в тази им част са съответни на фактите, закона и практиката по приложението му, поради което не е наложително преповтарянето им тук. Липсват основания за положително възприемане на възражението за предубеденост на състава на първоинстанционния съд. Такава се обосновава от осъдения при съображения - защото съдът е отказал: да приеме представени писмени доказателства, да назначи повторна съдебно-медицинска експертиза, да допусне свидетели. Известно е, че съдът не е длъжен да приема всички искания по доказателствата, а само тези, които са относими към предмета на делото и от значение за правилното му решаване. Не се установява при вземането на решения по доказателствените искания на страните в процеса, съдът по същество да е взел отношение по въпросите по съществото на последния, което единствено може да предпостави условията на чл.29 НПК. По аналогичен начин стоят нещата и с резултатът от инстанционния контрол осъществен върху постановени от ПРС определения. ВКС споделя съображенията на ПОС относно процесуално издържаната дейност на ПРС в заседанието от 02.12.2008 г.. Извършеното е в рамките на обичайното администриране по делата, каквато е дейността по насрочване на следващо по ред съдебно заседание и установяването на възможностите за това. Представените от подсъдимия пред ПОС писмени доказателства - съдебно-медицинско свидетелство, ведно с два броя направления, не са игнорирани от въззивния съд. Последният е анализирал обясненията на подсъдимия във връзка с останалите, събрани по делото доказателства, в това число и със споменатите писмени доказателства. При изложените в мотивите на решението съображения (л.92-93), ПОС не е установил те да налагат друг извод относно достоверността на обясненията на подсъдимия Ш. Не намира опора в данните по делото, че гласните доказателства са оценявани едностранчиво. Напротив, оценката на отделните гласни доказателства е резултат на прецизно изследване на вътрешната им последователност и във връзката им с останалите доказателства, като не се установява превратно тълкуване или изопачаване, още по-малко нарушаване на правилата на формалната логика. При този, принципно правилен подход за оценка на достоверността на едно или друго доказателство/доказателствено средство, съдът е достигнал до различни изводи спрямо някои от тях – дадена е вяра на показанията на пострадалия, св. Д, Д. , Р. , Д. , К. , а на подсъдимия и св. П е отказана такава. 2. При отсъствието на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК проверката за правилното приложение на закона е възможна в рамките на установеното от въззивния съд от фактическа страна.становеното наличие на признаците от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл.198, ал.1 НК предпоставя ангажирането на наказателната и гражданската отговорност на подсъдимия. 3. Искането е основателно в частта по наказанието. Достатъчно подробно изясненото здравословно състояние на Ш. обективно представлява изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, при което и най-ниското предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, а именно – три години лишаване от свобода. Наказанието следва да се намали по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК от три години на една година лишаване от свобода. Предходните инстанции не са съобразили измененията на НК – чл.41, ал.6 НК НК – Дв.бр.27 от 2009 г. в сила от 10.04.2009 г., като неправилно е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и не са определили типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално - при съобразяване на правилата по ЗИНЗС. Допуснатата незаконосъобразност не може да се отстрани в настоящото производство, образувано по инициатива на осъдения. Водим от горното на основание чл.425, ал.1, т.3 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение   Р Е Ш И :   ИЗМЕНЯ ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО решение № 338 от 13.11.2009 г., постановено по внохд № 1504/09 г. на Окръжния съд-гр. Пловдив като на основание чл.55, ал.1, т.1 НК НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО, наложено на А. М. Ш. НА ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: