Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 7 Р Е Ш Е Н И Е № 276 С., 20.11 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора Стаменова като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1393 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу въззивно решение № 316 от 15.06.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 458/2011 г., с което като е потвърдено решение № 54 от 18.02.2011 г. по гр.д. № 659/2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд в обжалваната му част, е отхвърлено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност/К./ [населено място] срещу М. Й. М. от [населено място], [фирма] [населено място] и В. С. С. от [населено място], за отнемане в полза на държавата на основание чл. 7, т. 1 З. на недвижим имот – двуетажна сграда – общежитие с площ от 192 кв.м., находяща се в УПИ І – санаториум на М. и парк в кв. 1 по действащия план от 1995 г. на [населено място], [община], област П., придобит през проверявания период от [фирма] [населено място], представлявано от М. Й. М. в качеството му на управител и прехвърлен на ответника В. С. С., както и на основание чл. 4, ал. 2 З. на сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 06.10.2008 г. в полза на Д. Р. А. и сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот, извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т.. Претендира отмяна на въззивното решение в обжалваните части като неправилно и постановяване на друго от касационната инстанция на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, с което да бъде уважено мотивираното искане на К. [населено място] по чл. 28 З. срещу ответниците. В съдебно заседание процесуалният представител на К. [населено място] М., в качеството си на директор на ТД на К. [населено място] и прокурор Стаменова като представител на В., поддържат касационната жалба, изразяват становище за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради което молят да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което бъде уважен искът по чл. 28 З.. С определение № 647 от 09.05.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по правния въпрос - дали искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде разглеждано само във връзка с чл. 7 З. и то при условията на евентуалност, но не и като самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, който е обусловил крайното решение на съда по това искане и има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба М. Й. М. от [населено място], [фирма] [населено място] и В. С. С. от [населено място], не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: За да отхвърли искането на К. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 7, т. 1 З. на недвижим имот в [населено място], [община], въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 7, т. 1 З., тъй като процесният имот е бил изнесен на търг и е бил възложен на [фирма], представлявано от управителя М. срещу сумата от 21 600 лв. Сделката е била финансирана от ответника В. С. срещу поето задължение за връщане на сумата и специфична гаранционна клауза – при неизпълнение да бъде прехвърлено имуществото на дружеството в полза на заемателя, което на практика е извършено с договора за дарение. По отношение на искането за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 З. от М. М. на сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 06.10.2008 г. в полза на Д. Р. А. и сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот, извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т., съдът е приел, че уговорената цена на този имот е много по-ниска от действителната му пазарна стойност, поради което сделката е сключена с някоя от целите на чл. 7, т. 2 З., а не заместващата облага, но тъй като такъв иск не е предявен, то и искането за отнемане на двете парични суми на основание чл. 4, ал. 2 З. следва да бъде отхвърлено. Предмет на настоящото касационно производство е въззивното решение в частта му, с която е отхвърлено искането на К. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 З. от М. М. на сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 06.10.2008 г. в полза на Д. Р. А. и сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот, извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т.. В останалата му част, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата на недвижимия имот в [населено място], [община] на основание чл. 7, т. 1 З., въззивното решение е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3 ГПК, тъй като в тази част касационната жалба не е допусната до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. По поставения правен въпрос, Върховният касационен съд намира, че искане за отнемане на имущество по чл. 4, ал. 2 З. може да бъде предявено като самостоятелно основание без да е необходимо да бъде разглеждано само във вр. с чл. 7 З. при условията на евентуалност. Това е така, тъй като се касае за самостоятелно искане по чл. 4, ал. 2 З. и разглеждането му не е обусловено от изхода на искане по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 2 от закона, в случаите, при които мотивираното искане по чл. 28 З. не съдържа фактически твърдения за недействителност на сделките по отношение на държавата и петитум за разглеждането им при условията на евентуалност. Разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 7 З. регламентират различни материални права на държавата за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 2, вр. с ал. 1 от закона, когато имуществото подлежащо на отнемане в полза на държавата е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1, а разпоредбата на чл. 7 З. се отнася до недействителност по отношение на държавата на сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, като даденото подлежи на отнемане в случаите, при които се касае до безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица, както и възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. Т.е. законът включва в обхвата на отнемане не само имуществото/чл. 4, ал. 1 – чл. 10, в т.ч. и чл. 7/, но и заместващите го облаги, в случаите, когато то е прехвърлено, като в хипотезата на чл. 4, ал. 2 З. на отнемане подлежи полученото срещу имуществото при прехвърляне на трето добросъвестно лице по възмезден начин и по действителната стойност. Законът не поставя като материалноправна предпоставка за предявяване на искането по чл. 4, ал. 2 З. на действителността на сключената сделка предвид регламентирания в този законов текст фактически състав на отнемането на заместващата облага. Именно защото се касае за едни и същи факти и различни основани на тях искания по чл. 4, ал. 2 и чл. 7 З., същите могат да бъдат предявявани при условията на евентуалност, но двете искания не са обусловени едно от друго, т.е. за допустимостта на искането по чл. 4, ал. 2 от закона, не е необходимо да е отхвърлено искането по чл. 7 от него, тъй като в закона не е предвидена такава процесуална предпоставка. По касационните основания : Касационната жалба е основателна, а въззивното решение в частта му, в която е допуснато касационно обжалване, е неправилно. За да отхвърли искането на К. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 З. от М. М. на сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 06.10.2008 г. в полза на Д. Р. А. и сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот, извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т., въззивният съд е приел, че в случая двете сделки са били осъществени при покупно-продажна цена на имота, равняваща се на данъчната оценка, която е по-ниска от действителната му стойност. В тази връзка съдът е приел, че сделката е сключена с някоя от целите по чл. 7, т. 2 З. и на отнемане би подлежал имота, а не заместващата облага, но тъй като не е сезиран с такова искане, то направеното искане за отнемане на двете парични суми по сделките следва да се отхвърли като неоснователно. При дадения по-горе отговор на поставения правен въпрос, въззивното решение в тази част се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл. 4, ал. 2 и чл. 7 З., необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия и по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. По делото е установено, че ответникът М. М. е осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК, попадащо сред визираните в чл. 3, ал. 1, т. 25 З., касае се за придобито имущество на значителна стойност по см. на § 1, т. 2 от закона, надвишаваща установените законни доходи на този ответник. Спорът в настоящото касационно производство се отнася само до искането на К. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 З. от М. М. на сумата от 19 300 лв. от продажбата на недвижим имот УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 06.10.2008 г. в полза на Д. Р. А. и сумата от 19 470 лв. от продажбата на същия недвижим имот, извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т.. По делото е установено, че с нотариален акт № 74/2008 г. М. М. е продал процесния недвижим имот на Д. А. за сумата от 991,50 лв., каквато е и данъчната му оценка. Същият имот след като се е върнал в патримониума му е продаден от него с нотариален акт № 76/2009 г. на П. Т. за сумата от 1 442,10 лв., каквато е и данъчната му оценка. Съгласно заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Л. Ц./л. 357/, пазарната стойност на процесния имот към момента на първата продажба възлиза на 19 300 лв., а към момента на втората – на 19 470 лв., която по смисъла на чл. 4, ал. 2 З. съставлява действителната стойност на придобитото. Тъй като се касае до един и същи имот, който е бил предмет на три прехвърлителни сделки, на отнемане ще подлежи полученото от последната от тях, а именно сумата от 19 470 лв., тъй като законът не допуска да се отнеме два пъти заместващата облага за един и същи имот, придобит във връзка с престъпна дейност, защото не е налице двойно облагодетелстване на проверяваното лице – ответника М. М.. Предвид изложеното, искането на К. за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 З. от М. М. на сумата от 19 470 лв., представляваща действителната стойност на продадения от него недвижим имот в [населено място], област Л. на П. Г. Т., която сума съответства на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка - 17.02.2009 г., е основателно и следва да бъде уважено, като по отношение на сумата от 19 300 лв. от продажбата на същия имот в полза на Д. Р. А., искането следва да се отхвърли като неоснователно. При този изход на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът М. следва да бъде осъден да заплати всички дължими за трите инстанции държавни такси в размер на 5 314,20 лв., както и направените разноски по делото от представителите на К. в размер на 1 790 лв., в т.ч. 1000 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 316 от 15.06.2011 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 458/2011 г., в частта му, с която е отхвърлено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност [населено място] срещу М. Й. М. от [населено място], за отнемане в полза на държавата на основание чл. 4, ал. 2 З., сумата от 19 470 лв. от продажбата на недвижим имот - УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м., по плана на [населено място], област Л., извършена на 17.02.2009 г. в полза на П. Г. Т. и вместо него постановява : ОТНЕМА в полза на държавата по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност [населено място], от М. Й. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], на основание чл. 4, ал. 2 З., сумата от 19 470 лв., представляваща действителната стойност на продадения от него недвижим имот - УПИ ХІV-172 в кв. 33, с площ от 518 кв.м. по плана на [населено място], област Л., на П. Г. Т., която сума съответства на реалната му пазарна цена към момента на извършване на разпоредителната сделка - 17.02.2009 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА М. Й. М. да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавни такси по делото за всички инстанции по сметка на Върховния касационен съд в размер на 5 314/пет хиляди триста и четиринадесет/ лева. ОСЪЖДА М. Й. М. да заплати на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност [населено място] направените деловодни разноски в размер на 1 790 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :