5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 82
С.,16.03.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на десети март през две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 221 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. А. от[населено място] срещу въззивното решение на Р. окръжен съд, постановено на 16.11.2009г. по гр.д.№826/2009г.
С определение №550/31.05.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследството срещу ползуващото се от универсално завещание лице,което няма качеството наследник по закон,ако наследството не е прието по опис,както и по въпроса за значението на приемането на наследството по опис,когато е извършено след срока по чл.61 ЗН,но е вписано в специалната книга на съда.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон,тъй като при предявяването на иска за делба и на искането за възстановяване на запазената си част от наследството съделителите И. В. О. и К. В. А. не са приели наследството по опис,а последващото приемане е извършено от И. В. О. след изтичането на срока по чл.61 ЗН. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. В. О. и К. В. А. изразяват становище,че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
И. В. О. и К. В. А. са предявили срещу С. И. И. иск за делба,както и искане за възстановяване на запазената им част от наследството на В. С. А.,починал на 23.07.2008г.
Производството е във фазата по допускане на делбата.
С обжалваното решение Р. окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е потвърдил решението на първоинстанционния съд,с което е намалено саморъчно завещание от 01.06.2003 на В. С. А.,починал на 23.07.2008г., до размера на запазените части на И. В. О. и К. В. А.-по 1/3 ид.част за всеки от тях и е допусната съдебна делба между И. В. О.,К. В. А. и С. И. И. на ½ от 167.5/335 ид.части от дворно място,цялото с площ 345кв.м.,представляващо имот пл.№370 в кв.128 по скица,а по н.а. от 335кв.м.,представляващо имот пл.№2в,кв.128 по [улица] в[населено място], заедно с построеното в него самостоятелно жилище с обща използваема площ от 40.65кв.м. със самостоятелно входно стълбище към избата,както и ½ ид.части от общите части на сградата и от подпокривното пространство, при равни права:по 1/3 ид.част за всеки от тримата съделители.
Прието е,че съделителите И. В. О. и К. В. А. са низходящи и законни наследници на В. С. А.,починал на 23.07.2008г.,който със саморъчно завещание от 01.06.2003г. се е разпоредил с цялото си наследство в полза на съделителката С. И. И..
Прието е,че съставеното на 01.06.2003г. саморъчно завещание е универсално,тъй като с посочения в него имот се изчерпва цялото наследство /по делото не е установено наследодателят да е притежавал и друго имущество към момента на своята смърт/. С оглед на това е прието, че възражението на С. И. И. за неоснователност на претенцията по чл.30 ЗН по причина,че наследството не е било прието по опис и то е прието след изтичане на срока по чл.61 ЗН само от И. В. О. е прието за неоснователно. Прието е,че при наличието на универсално завещание изискването на чл.30,ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис в срока по чл.61 ЗН не се явява условие за упражняване правото на възстановяване на запазената част от наследството.
Въпросите,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване,касаят значението на установеното в чл.30,ал.2 ЗН изискване за приемане на наследството по опис,както и значението на срока по чл.61 ЗН и правните последици на извършеното след изтичането на този срок приемане на наследството.
По въпроса може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследство срещу ползуващо се от универсално завещание лице,което няма качеството наследник по закон,ако наследството не е прието по опис настоящият състав приема следното:
Изискването за приемане на наследството по опис е установено в разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН с цел да се установи в отношенията с лица, които нямат качеството наследници по закон,т.е. не се намират в родствена връзка с наследодателя или имат такава родствена връзка с наследодателя, но не са призовани към наследяване с оглед степента на родство, какви имущества се включват в наследственото имущество,т.е. кои имущества ще следва да бъдат остойностени по реда на чл.31 ЗН при определяне размера на разполагаемата и запазена част от наследството при извършване на преценката дали запазената част на предявилото иска лице е накърнена чрез извършените от наследодателя безвъзмездни разпореждания. За да установи това изискване законодателят изхожда от предположението,че лицата,които не се намират в близка родствена връзка с наследодателя не разполагат с достатъчно информация за притежаваното от него имущество за разлика от лицата,по отношение на които в разпоредбата на чл.28,ал.1 ЗН е предвидено,че наследодателят не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да накърнява онова,което съставлява тяхна запазена част от наследството.
Завещателните разпореждания,които се отнасят до определено имущество са частни и придават качеството заветник /или кредитор на наследството/ на лицето,в полза на което са направени. Това лице по волята на наследодателя има правото да получи посоченото в завещателното разпореждане конкретно имущество и за да бъде редуцирано това негово право по реда на чл.30 ЗН е необходимо разполагаемата част на наследодателя и запазената част на наследника по чл.28,ал.1 ЗН да бъдат определени по предвидения в чл.31 ЗН ред,т.е. необходимо е да се образува маса от всички имоти,които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му,да се установят задълженията и увеличението на наследството по чл.12,ал.2 ЗН. И ако ползуващото се от частното завещателно разпореждане лице няма качеството наследник по закон по смисъла на чл.30,ал.2 ЗН, посочените в чл.28,ал.1 ЗН лица следва да приемат наследството по опис,посредством което да установят включените в наследствената маса имущества, права и задължения.
Съпоставяне на стойността на имуществата,които наследодателят е притежавал към момента на смъртта си след приспадане на задълженията и увеличението на наследството по чл.12,ал.2 ЗН следва да бъде извършено и при наличие на извършени от наследодателя дарения на конкретни имущества,както и в хипотеза,при която наследодателят се е разпоредил с имуществото си както чрез частни завещателни разпореждания,така и чрез дарения,тъй като в тези случаи в наследството остават и свободни имущества,от които лицата по чл.28,ал.1 ЗН могат да получат съответна част,а ако такива свободни имущества не са налице,формирането на маса по чл.31 ЗН е необходимо с оглед установените в чл.32,33 и 34 ЗН изисквания за поредността на извършване на намалението.
Чрез универсално завещание,което придава качеството наследник на лицето,в полза на което е направено, завещателят се разпорежда с цялото или с дробна част от цялото си имущество и при заявено искане за възстановяване на запазена част от наследството не се формира маса по реда на чл.31 ЗН,тъй като всички имущества,права и задължения на наследодателя,посочени в тази разпоредба се включват в завещателното разпореждане и след смъртта на наследодателя не остават свободни имущества,от които лицата по чл.28,ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството. Обстоятелството какви конкретни имущества,права и задължения се включват в наследственото имущество следователно в тази хипотеза е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл.28,ал.1 ЗН лица. Поради това следва да се приеме,че разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет,но не и в хипотеза,при която разпореждането е било извършено с универсално завещание.
По въпроса какво е значението на извършеното след срока по чл.61 ЗН приемане на наследството по опис за упражняването на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството по реда на чл.30,ал.2 ЗН настоящият състав приема следното:
Разпоредбата на чл.61,ал.1 ЗН предвижда,че приемането на наследството по опис трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок откакто наследникът е узнал,че наследството е открито. Преценката дали установеният в закона срок е спазен се извършва от районния съдия с оглед изложените в искането обстоятелства и представените в производството по приемане на наследството доказателства за момента,в който наследникът е узнал,че наследството е открито. Само районният съдия,до когото е отправено искането следователно разполага с правомощието да прецени дали срокът е спазен и да постанови вписване на приемането на наследството по опис. Лицата, чиито права засяга постановения в това производство съдебен акт, могат да оспорват акта,с който това производство е приключило само в очертаните от закона предели.
ЗН предвижда,че наследникът,който е заявил желание за приемане на наследството по опис губи изгодите,които са свързани с приемането на наследството по опис само когато не е посочил всички известни нему имоти,за да се впишат в описа. Лицата,на които се противопоставя приемането на наследството по опис следователно могат да оспорват същото само с оглед предвидената в чл.64 ЗН санкционна последица. Законът обаче не предвижда възможност извън производството по приемане на наследството да се установява различна дата на узнаване факта на откриване на наследството,нито предвижда санкционна последица при направено извън този срок искане,аналогична на предвидената в чл.64 ЗН. О. повече че целта на приемането на наследството по опис в хипотезата на чл.30,ал.2 ЗН,както вече беше отбелязано по-горе е именно установяване на имуществата,правата и задълженията на наследодателя и ако наследникът,който е приел наследството по опис умишлено е укрил някои от тези имущества,той губи правото да иска възстановяване на запазената си част от наследството. Целта на приемането на наследството по опис е лицата,имащи право на запазена част от наследството да упражнят правото си да искат неговото възстановяване,ако правото им е накърнено. Наследодателят не може да накърнява това тяхно право чрез завещателни разпореждания и дарения и в този смисъл действията по приемане на наследството по опис не са насочени към ограничаване правата на трети лица,а към защита на собствени права,които са били накърнени. Дали запазената им част от наследството е накърнена или не следователно не е в пряка зависимост от извършването на действията по приемане на наследството по опис и именно поради това,както и с оглед целта на установеното в чл.30,ал.2 ЗН изискване, ползуващото се от завещателното разпореждане или дарение лице има правото да оспорва извършеното приемане на наследството само доколкото същото накърнява неговите права, а именно само когато наследникът по закон не е посочил всички известни нему наследствени имоти,т.е. да установи липсата на предпоставките за намаляване на извършеното в негова полза завещателно разпореждане или дарение,а оттам и своето оспорено право. Вписаното в специалната книга на съда въз основа на съдебен акт приемане на наследството по опис следователно може да бъде оспорено само досежно обстоятелството дали наследникът е посочил всички известни нему наследствени имоти,но не и по отношение на срока по чл.61 ЗН.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно,процесуално допустимо и правилно.При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен материалния закон /чл.30,ал.2 ЗН и чл.61 ЗН/.
Както вече беше отбелязано, разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет,но не и в хипотеза,при която разпореждането е било извършено с универсално завещание. В случая наследодателят В. С. А. се е разпоредил в полза на С. И. И. с цялото си имущество чрез саморъчно завещание от 01.06.2003г.,поради което правилно въззивният съд е приел,че изискването на чл.30,ал.2 ЗН за приемане на наследството по опис в срока по чл.61 ЗН не се явява условие за упражняване правото на И. В. О. и К. В. А. на възстановяване на запазената им част от наследството.
Ако наследодателят е оставил низходящи,същите имат правото да получат посочената в чл.29,ал.1 ЗН част от наследството и могат да искат възстановяването на тази част,ако същата е накърнена със завещателно разпореждане или дарение. В случая наследодателят е оставил две деца, които имат правото на запазена част от наследството общо в размер на 2/3, като се е разпоредил с цялото си имущество в полза на лице,което няма качеството наследник с право на запазена част. След така извършеното от наследодателя разпореждане не е останало свободно имущество за разпределяне между децата на наследодателя,поради което правилно въззивният съд е приел,че те не могат да получат полагащата им се запазена част от наследството именно по причина съставеното от наследодателя универсално завещание и е постановил саморъчното завещание на В. С. А. от 01.06.2003г. да бъде намалено до размера на запазените части на И. В. О. и К. В. А. – по 1/3 ид.част за всеки от тях и е допуснал делбата на имота при квотите,определени вследствие на така извършеното намаление.
По реда на чл.293,ал.1 ГПК постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Р. окръжен съд, постановено на 16.11.2009г. по гр.д.№ 826/2009г.
Председател:
Членове:
|