Ключови фрази
Обезсилване на решение * запис на заповед * джиро * прехвърляне на права по менителнични ефекти


3



Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

София, 25,09 , 2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в съдебно заседание на 16 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любка Илиева

Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ:
Росица Божилова

при участието на секретаря Н. Т.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 473/ 2012 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Е.-с.К., общ.Ц., против решение от 2.03.2012 г. по в.гр.д. № 30/2012 г. на Бургаски ОС, с което се потвърждава решение № 1799/15.11.2011 г. на Бургаски РС, с което са обезсилени решение и решение за поправка по гр.д. № 669/2009 г. на БРС, с които предварителният договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.09.2007 г. между А. О.-В.Т. и касатора е обявен за окончателен. Актовете са постановени по искане на А. О. на основание чл.362,ал.2 ГПК.
Ответното по касационната жалба А.-сега Е., е подало отговор, че не са налице основания за допускане, както и че същата е неоснователна.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросът, че джирото е единственият способ за прехвърляне на вземането по запис на заповед, съдът се е произнесъл в противоречие с Р по т.д. 29/2010 на ВКС, както и с решения на ВТОС и Бургаски ОС, но последните две не са представени.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие е налице.
Въззивният съд е приел, че в случая липсва джиро /индосамент/, което се явява форма за надлежно прехвърляне на права-чл.316 ТЗ, поради което само договорът за цесия не може да прехвърли правата по ценната книга, тъй като не е извършено по изискуемия ред.
На така поставеният въпрос, цитираното Р № 213/30.12.2010 г. по т.д. № 29/2010 г. на ІІ т.о., не дава отговор, защото то визира разпоредбата на чл.15 ТЗ.
Отговорът е даден в друго решение № 218/1.03.2013 г. по т.д. № 1008/2011 г. на ІІ т.о., с което е прието следното: Допустимо е правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия при спазване на чл.99 ЗЗД и предаване на ценната книга или с джиро съгласно чл.466 и сл. ТЗ.
Затова с определение № 306/29.03.2013 г. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване.
Джирото е един от способите за прехвърляне на права по запис на заповед и същият не изключва приложението на цесията като начин за прехвърляне на правото на вземане по записа на заповед. Разликите при двата способа са във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците, начина на доказване и различното им действие.
Настъпването на действието на цесията по отношение на длъжника и третите лица е обусловено от съобщаване на прехвърленото вземане от цедента на цесионера съгласно чл.99,ал.3 и 4 ЗЗД. Съгласно чл.99,ал.3 ЗЗД предишният кредитор, освен, че е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, има задължение да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането. За да упражни вземането си, цесионерът, на който е прехвърлено правото по запис на заповед, трябва да разполага с фактическа власт върху записа на заповед и да го представи на длъжника-чл.491, чл.492 във вр. с чл.537 ТЗ. Необходимостта от предаване на записа на заповед от цедента на цесионера произтича и от съществуването на два вида субективни права върху ценните книги-правото на парично вземане по записа на заповед и правото на собственост върху записа на заповед като документ-ценна книга.
В настоящия случай по делото не е установено дали поемателят на записа на заповед е съобщил прехвърлянето на вземането по записа на заповед на издателя и в какво качество е действало лицето Т. С..
По изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено изцяло, след като делото да върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото Бургаски ОС следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС-чл.294,ал.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.293 ГПК, ВКС-І т.о.

Р Е Ш И :

Отменя решение от 2.03.2012 г. по в.гр.д. № 30/2012 г. на Бургаски ОС.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски ОС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: