Р Е Ш Е Н И Е № 73 С., 12.03.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№376 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. П. Т. срещу решение №1360 от 16.11.10г. по гр.д.№59/10г. на Варненския окръжен съд. Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че не е доказала собствеността си върху спорния имот. След като се е легитимирала с решение на ПК В. за възстановяване на собствеността, съдът следвало да приеме, че това решение поражда действие и да прецени дали ответницата – бивш ползвател има противопоставими права върху имота. Развива подробни доводи за идентичност между имота, който е бил отнет от нейния наследодател и възстановения имот, както и че наследодателят и е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, а също – че ответницата няма противопоставими права по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответницата Е. И. П. не взема становище по съществото на касационната жалба. В становище от 06.02.2012г. повдига въпроса за допустимостта на жалбата с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК. С определение №950 от 19.10.2011г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпроса за допустимите възражения, с които ответникът – бивш ползвател по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да се брани срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция. Настоящият съдебен състав приема, че след като е постановено определение по чл.288 от ГПК, с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, не може да се поставя въпросът за допустимостта на жалбата от гледна точка на чл.280, ал.2 от ГПК. За да се произнесе по поставения материалноправен въпрос и по касационната жалба, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №254 от 26.01.10г. по гр.д.№8996/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от М. П. Т. срещу Е. И. П. иск по чл.108 от ЗС – за отстъпване на собствеността и предаване владението върху реална част от ПИ №3196 по ПНИ на [населено място],[жк], местн. „Б.-юг”, с площ на реалната част от 790 кв.м., при съседи: ПИ №3197, 583, 577, път и останалата част от ПИ № 3197. Въззивният съд е приел, че на ищцата, в качеството и на наследник на П. Е. П., е възстановена собствеността върху нива от 4,681 кв.м. в землището на [населено място], представляваща имот №270 по плана на старите имотни граници на местността „Б.-юг”. Част от този имот съвпада с имот пл.№584 по помощния план към ПНИ, който е бил предоставен за ползване на ответницата по силата на ПМС №76/77г. За да отхвърли предявения иск за собственост въззивният съд е приел, че решението на поземлената комисия не обвързва ответницата, която не е участвала в производството по постановяването му. Ищцата не е установила в производството по настоящото дело, че нейният наследодател е бил собственик на имот пл.№270 към момента на образуване на ТКЗС. Не е установено началото на давностното владение, както и дали то не е обезпокоявано. Освен това не е установена идентичност между имота, който е бил заявен за възстановяване пред поземлената комисия и имота, за който е подадена декларация по чл.12, ал.3 /отм./ от ЗСПЗЗ, още повече, че по разписните листи към плана на старите имотни граници имот пл.№270 е записан на неидентифициран собственик. По въпроса за допустимите възражения срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция, обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която е задължителна за съдилищата, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - решение №426 от 21.07.2009г. по гр.д.№2713/2008г. на ВКС, ІІ ГО, решение №595 от 04.12.2009г. по гр.д.№3474/2008г. на ВКС, ІІ ГО, решение №329 от 27.04.2010г. по гр.д.№927/09г. на І ГО; решение №185/28.05.10г. по гр.д.№65/10г. на ІІ ГО; решение №540/13.07.10г. по гр.д.№1837/09г. на І ГО; решение № 365/15.10.10г. по гр.д.№1493/09г. на ІІ ГО. В тях най-общо се приема, че по иск за собственост, основан на земеделска реституция, ответникът – бивш ползвател не може да оспорва легитимацията на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на обобществяването му, ако самият той не заявява права върху имота към същия момент. Ответникът може да противопоставя по предявения иск само собствени права, които изключват правата на ищеца. Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело. В настоящия случай ищцата се легитимира като собственик на спорния имот с влязло в сила решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ №616 от 14.06.1999г. на ПК В.. Решението има конститутивно действие, тъй като е издадено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68 от 30.07.1999г./. Ответницата не е заявила собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС, затова съдът не е следвало да се занимава с възражението и срещу материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия. Той е следвало да се произнесе само по възражението и за подобрения и право на задържане – нещо, което не е сторил. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1360 от 16.11.10г. по гр.д.№59/10г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: