4 Р Е Ш Е Н И Е 331 гр.София, 12.01.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на седемнадесети декември 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1870 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. И. против решение № 480 от 7.11.2014 г., постановено по въззивно гражданско дело № 574 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 205 от 15.05.2014 г. по гр. д. № 1532 по описа за 2013 г. на Димитровградския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от П. К. И. Против П. Д. Щ. и Д. Иванова Щ. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 19.07.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент № в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. , етаж . Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Ответниците по жалбата Д. и П. Щ. я оспорват. Молят настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Хасковския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 14 045,60 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 800 от 10.07.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поставеният въпрос е допустими ли са гласни доказателства, без да са налице изключенията, предвидени в чл.165, ал.1 и ал.2 от ГПК, когато страната твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, тъй като прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора различен от предвидения в закона. По принцип страната, която е подписала договора, е извършила изявление в частен документ със съответното съдържание. Когато тази страна твърди в хода на делото, че отразената в документа сделка е симулативна, всъщност желае да опровергае съдържанието на писмен документ. Съгласно чл.164, ал.1, т.6 от ГПК в този случай свидетелските показания са недопустими, освен ако няма изрично съгласие на страните/ал.2 на чл.164 от ГПК/ или при т. нар. начало на писмено доказателство/чл.165, ал.2 от ГПК/. Дали ограниченията за допустимостта на свидетелските показания важат и в хипотезата, когато прикритата сделка е нищожна поради противоречие с императивна правна норма и с морала в правната доктрина съществуват две становища. Според първото трябва да се отдаде предпочитание на материалната норма на чл.26 от ЗЗД, а според второто не трябва да се минира сигурността на документа и на гражданския оборот с допускане на свидетели/К. Ц., „Симулацията в гражданското право“, издание от 2001 г. на „С.-р“, стр.355, 356/. В подкрепа на второто становище се изтъква и доводът, че страната, която иска свидетелите, е участвала в незаконната сделка, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение/ nemo auditor propriam turpitudinem allegans/.В съдебната практика обаче се отрича приложението на този принцип при нищожност поради противоречие със закона/решение № 2114 от 20.11.1958 г. по гр. д. № 6354/58 г. на Второ Г.О. на ВС, сборник от 1958 г., стр.167/ и се поддържа първото становище, което настоящият състав също споделя. Забраната да се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона/чл.152 от ЗЗД, чл.209 от ЗЗД/ е наложена от законодателя в обществен интерес с цел да се предотврати незаконното предоставяне на парични заеми срещу високи лихви и прикрити обезпечения в периоди на стопанска криза. Лицата, които се занимават с тази незаконна дейност без необходимите разрешения, нямат интерес от съставяне на обратен документ, разкриващ симулацията на предварителния договор по чл.19, ал.3 от ЗЗД като обезпечение за даден заем. Лицата, които получават заема, обикновено се намират в парично затруднение, те са по-слабата страна, която не е в състояние да изиска от другата страна обратен документ. По този начин нормалният път за защита от симулацията е преграден за страната, пострадала от незаконната дейност по предоставяне на заем срещу висока лихва. Ако при това положение страната бъде лишена от възможност да установи симулацията и нищожността на прикритата сделка с помощта на свидетели, съдът ще узакони и ще придаде правно действие на незаконна и неморална дейност. До такъв неприемлив за обществото резултат не трябва да се достига. Ето защо съдът следва да е в състояние да разкрие и да откаже да даде защита на всяка неморална и противоречаща на императивни норми сделка, като за целта са допустими всички доказателствени средства, без да се прилагат ограниченията на чл.165, ал.1 и ал.2 от ГПК. От този отговор на въпроса следва, че е правилна практиката, застъпена в решения № 206 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 824 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС, № 405 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 3709/2014 г. и № 461 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1206/2010 г. на ІV ГО на ВКС. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е обсъдил събраните пред него свидетелски показания и е достигнал до извода, че предварителният договор е сключен като обезпечение на договор за заем, поради което е нищожен поради противоречие с чл.152 от ЗЗД и е отказал да го обяви за окончателен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че по поставения въпрос обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбата 600 лв. разноски за касационното производство. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 480 от 7.11.2014 г., постановено по въззивно гражданско дело № 574 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд. ОСЪЖДА П. К. И.- ЕГН: [ЕГН], да заплати на П. Д. Щ.-ЕГН [ЕГН], и Д. Иванова Щ.-[ЕГН], сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: