5 РЕШЕНИЕ № 229 гр. София, 21 ноември 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП К. ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 816 / 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпил е протест от Софийска градска прокуратура срещу въззивна присъда № 143, постановена на 06.06.2018 год. по внохд № 2233/2018 год. по описа на Софийски градски съд, НО, 10 – ти възз. състав. В протеста се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК като се иска отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура не поддържа протеста и пледира за оставяне на въззивната присъда в сила. Защитникът на подсъдимия Р. Г. Б. пледира за потвърждаване на въззивната присъда като правилна и законосъобразна. Подсъдимият Р. Б. не се явява пред касационната инстанция като по отношение на него производството се води задочно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното: С присъда, постановена на 05.05.2017 год. по нохд № 9505/2016, по описа на Софийски районен съд, НО, 2- ри състав, подсъдимият Р. Г. Б. е признат за виновен в извършване на деяние по чл.170, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК и е осъден на една година и три месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, което да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие. Със същия съдебен акт на основание чл. 68, ал.1 от НК е приведена в изпълнение присъда, постановена по нохд № 1621/2014 год. по описа на Районен съд – гр. Перник, с която Р. Г. Б. е признат за виновен и осъден на наказание шест месеца лишаване от свобода, като е постановено изтърпяването му при първоначален „строг“ режим. По протест на Софийска районна прокуратура с искане за изменение на първоинстанционната присъда в частта, с която е определено затворническо общежитие за изтърпяване на наложеното наказание и жалба от подсъдимия с искане за оправдаването му, в Софийски градски съд е образувано внохд №2233/2018 год. С присъда № 143, постановена на 06.06.2018 год. по същото дело, първоинстанционната присъда е отменена, като подс. Р. Г. Б. е оправдан по обвинението за това, че на 02.02.2016 г., около 22.00 часа е влязъл в чуждо жилище – къща, находяща се на адрес [населено място],[жк], [улица], собственост на К. Г., като употребил за това специално техническо средство /подбран ключ/ и деянието е извършено нощем - престъпление по чл.170, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК. Касационният протест срещу така постановената оправдателна присъда на СГС е допустим, тъй като е подаден от страна, която има право на това и срещу акт, от кръга на визираните в разпоредбата на чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. В протеста се релевира наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, като се излагат твърдения за формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция при игнориране на част от доказателствените материали и превратна оценка на доказателствата. В допълнението към протеста се възразява срещу недооценяването на някои от обстоятелствата като това, че подсъдимият е влязъл в къща, която е обитавана, прониквайки в нея с ключ, намерен в първата къща – т.е. проникнал е незаконно в две жилища; че не само си е взел храна, но си е сипал уиски и полегнал на дивана, т.е. целта му не е била само да се стопли и така да съхрани живота си. В протеста се твърди и че не било ясно как е установено, че подсъдимият е бездомен. Прави се и изявление, че минималните условия на живот биха му били осигурени не като издирва други необитаеми къщи, а в съответното пенитенциарно заведение. При извършената касационна проверка не се констатират нарушения на правилата за събиране, анализ и оценка на доказателствените източници при формиране на вътрешното убеждение на съда, които да обосновават наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Въззивната инстанция е възприела изцяло фактическата обстановка, така както е установена от първостепенния съд, без да изопачава или игнорира събраните по делото доказателствени източници и да достига до различни фактически положения. Посочените в допълнението към касационния протест доводи реално са относими към твърдението за наличието на касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като не се оспорват приетите за установени от въззивния съд факти, а правният му извод формиран въз основа на тях за това, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК. Разпоредба на чл. 9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: 1. когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и 2. когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена. Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има то. В протестирания въззивен съдебен акт е изложен задълбочен и обективен анализ на посочените обстоятелства, като контролираният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че деянието, осъществено от подсъдимия е общественоопасно, тъй като засяга собствеността и личната сфера на друго лице чрез нарушаване неприкосновеността на жилището му, но тази обществена опасност е явно незначителна. Това заключение въззивният съд е обосновал на първо място с обстоятелството, че подсъдимият Б. е бездомен /факт, който е приет за установен от предходните съдилища въз основа на изготвените по делото полицейски справки и от показанията на разпитаните по делото свидетели/ и че мотивът му да проникне в чуждия дом без поканата или разрешението на собственика, е желанието му да се подслони в студеното време / деянието е осъществено на 02.02.2016 год./ и да намери храна. Обстоятелството, че подсъдимият не е останал в първата къща, а е проникнал с намерения в нея ключ в дома на св. Г., тъй като в първото жилище не е намерил храна, е само потвърждение на този извод, а това, че е консумирал и от намерения алкохол, не води до неговото опровергаване. Въззивната инстанция е интерпретирала правилно показанията на св. Г. за това, че нищо от дома му не е липсвало и че въпреки наличието на скъпи вещи /напр. лаптоп/, те не са били приготвени от подсъдимия за изнасяне, като е направила вярното заключението, че подбудите на подс. Б. да извърши деянието, са били свързани с неговото физическо оцеляване. В подкрепа на извода на контролирания съд за малозначителността на деянието е и обстоятелството, че при осъществяването му подсъдимият не е причинил съществени материални щети, тъй като е отворил прозореца на първата къща с отвертка, без да го счупи, а за влизането във втората къща е използвал намерения оригинален ключ. Въззивният съд е съобразил и становището на св. Г. за необходимостта на подсъдимия да бъде оказана помощ, а не да бъде строго санкциониран, като индиция за незначителността на негативните последици на деянието от гледната точка на пряко засегнатото от престъплението лице. Контролираният съд е обсъдил и данните за характера на криминалните прояви на подсъдимия и за психичното му увреждане, като преценката му за това, че те разкриват сравнително ниска обществена опасност и на самия деец, е правилна и законосъобразна. При това положение, заключението на въззивната инстанция, че осъщественото от подс. Б. деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, е изцяло в съответствие с материалния закон. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че становището на прокурора, отразено в протеста, че с осъждането на подсъдимия биха му били гарантирани минимални условия за живот в пенитенциарно заведение, е несъвместимо със задължението на държавния обвинител да атакува съдебните актове с правни аргументи. Същността, целите и задачите на правораздавателната дейност, в частност на наказателното производство, не включват осигуряване на подслон и храна на гражданите на Република България, което е задължение на други държавни органи и изключва намесата на съда по претендирания от прокурора начин. Изложеното налага извода, че при постановяване на въззивната присъда не са допуснати нарушения на процесуалния или материалния закон, които да налагат нейното отменяне или изменяне, поради което същата следва да бъде оставена в сила. Предвид посочените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение РЕШИ: ОСТАВЯ в сила въззивна присъда № 143/06.06.2018 год., постановена по внохд № 2233/2018 год., по описа на Софийски градски съд, НО, 10 – ти въззивен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.