4 РЕШЕНИЕ № 206 София, 26.10.2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на I то. в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Дария Проданова Членове: Емил Марков Ирина Петрова при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 670 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С касационна жалба малолетния ищец Г. И. Г., роден 2008г. чрез своя баща и законен представител И. Г. Г. обжалва Решение № 365 от 18.11.2016г. по в.т.д. № 598/2016г. на АС Пловдив в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 888/2015г. на Пловдивския ОС за отхвърляне на иска на малолетния ищец с правно основание чл.226,ал.1 КЗ -отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Рая И. Г., родена 2006г., настъпила при пътно произшествие от 01.07.2015г. С касационната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната част като неправилно поради необоснованост по изложени подробни съображения. Касационно обжалване в обжалваната част е допуснато в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1, предл. първо ГПК с Определение № 388 от 18.07.2018г., тъй като даденото от въззивната инстанция разрешение на правния въпрос, който е предмет на произнасяне на трите колегии на ВКС в TP №1/2016г., е послужило като основание за отхвърляне на иска. В съдебно заседание представителят на ищеца поддържа искането си за отмяна на въззивното решение и уважаване изцяло на предявения иск за обезщетяване на малолетното дете за моралните страдания от загубата на неговата сестра със законните последици. От ответното застрахователно дружество са постьпили писмени бележки, в които са изложени съображения, че искът не е доказан, не е установена особена близост и връзка, различни от обичайните между брат и сестра. Изложени са и доводи, че деликвентът е другият законен представител на малолетния ищец. От трето лице помагач Ц. Г. не е постъпило становище. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т.о. прима следното: . За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В производството по предявения на 30.12.2015г. иск срещу ЗК"Лев Инс"АД с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв. на малолетния Г. И. Г., роден 2006г. от смъртта на сестра му Рая И. Г., родена 2006г., настъпила при пътно произшествие на 01.07.2015г., е бил безспорен фактът на виновното причиняване на пътното произшествие от водача на л.а. „Л.", рег. [рег.номер на МПС] , в който детето е било превозвано на задната дясна седалка с поставен обезопасителен колан. Безспорно е било и наличието на валидно застрахователно правоотношение по ЗЗГОА с ответното застрахователно дружество. Произнасяйки се по въззивната жалба на малолетния ищец, чийто иск е бил отхвърлен, въззивната инстанция е приела, че законодателството ни не посочва изрично лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Съобразена е разпоредбата на Директива 2012/29 ЕС, според които в членове на семейството са включени и братята и сестрите, но е отчетено, че Пленумът на ВС със задължителни постановления е изключил от кръга на имащите право на обезщетение за неимуществени вреди братята и сестрите на починалия - т.е., че по тълкувателен път е органичен кръгът на лицата, имащи право на обезщетение при смърт на техни близки. Съставът на въззивната инстанция е изложил, че не би следвало да бъдат изключени от кръга на легитимираните да получат обезщетение за неимуществени вреди братята и сестрите на починалия, когато от загубата са причинени негативни последици от емоционален и психически характер, каквато е настоящата хипотеза, но за него са задължителни указанията в Постановленията на Пленума на ВС /чл.130,ал.2 ЗСВ/ и съобразяването с това правило е неизбежно. Становището на настоящата инстанция по правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато произтича от дадения отговор от трите колегии на ВКС в Тълкувателно решение, прието от общото им събрание на 21.06.2018г. по тълкувателно дело № 1/2016г. - Материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В синхрон с даденото тълкуване е и т.2 на същото тълкувателно решение, с което е обявено за изгубило сила Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. на Пленума на Върховния съд. Следователно, материално легитимирани да получат обезщетение са и братята и сестрите, създали с починалия родственик очертаната близост и връзка, а обезщетение се присъжда при доказано в процеса тяхно обективно съществуване и действително претърпени вреди. Произнасянето по този правен въпрос от въззивната инстанция не съответства на TP №1/2016г. на ОСНГТ на ВКС. Касационната жалба е частично основателна. Както се посочи, единствено спорен е въпросът дали претърпените от брата на починалата Рая морални вреди подлежат на имуществено репариране. Другите факти относно изпълнението на фактическия състав на чл.226,ал.1 КЗ-отм., обосноваващи отговорността за застрахователно плащане са безспорни. По несъмнен начин в процеса /както е приела и въззивната инстанция/ е установена създадената силна и трайна взаимна близост и обич между двете деца, които са обитавали обща стая в семейния дом, където са отглеждани и възпитавани заедно. Били са привързани и емоционално свързани, сестричката се е грижила за по-малкото дете, помагала му е в бита, защитавала го при игрите. Децата са расли задружно. Доказана е силната травма, причинена на Г., който от буйно и игриво дете се затворил, станал угрижен и тъжен. Силно скърбял за сестра си, не давал нейните вещи да бъдат премествани, не искал да спи в стаята, която споделяли. Проведено е главно и пълно доказване на очертаните в мотивите на тълкувателното решение релевантни факти, от които може да се изведе съществуването на особено близка привързаност, при който смъртта на единия родственик причинява морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. Налице са предпоставките за уважаване на иска. Неоснователни са доводите в отговора на ответната страна, че не е установена особена близост и връзка, различни от обичайните между брат и сестра. Ирелевантен е - както относно основателността на иска, така и за определяне на размера му - доводът че деликвентът е другият законен представител на малолетния ищец. При цялостната преценка и анализ на относимите за прилагане на критерия за справедливост обстоятелства, настоящата инстанция счита, че моралните болки на малолетния ищец от загубата на сестра му следва да бъдат обезщетени със сумата 70 000лв. Възражения, релевантни за определяне на размера на обезщетение ответната страна не е въвела. Сумата е дължима със законната лихва от датата на деликта. Искът за разликата до пълния предявен размер е неоснователен. С оглед изхода на спора ответното дружество следва да заплати разноските на насрещната страна съобразно уважената част на иска - чл.78,ал.1 ГПК за трите инстанции, които възлизат на 12 690лв. Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и при уважаването на иска му, на основание чл.78,ал.6 ГПК, ответното дружество следва да заплати сумата 5 630лв., дължима за трите инстанции. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав I т.о. РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 365 от 18.11.2016г. по в.т.д. № 598/2016г. на АС Пловдив в частта, с която е потвърдено решението по т.д.№ 888/2015г. на Пловдивския ОС за отхвърляне на иска на малолетния ищец Г. И. Г. с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Рая И. Г., родена 2006г., настъпила при пътно произшествие от 01.07.2015г. за сумата 70 000лв. ОСЪЖДА ЗК"Лев Инс"АД с ЕИК-121130788 да заплати на основание чл.226 ал.1 ЗК -отм. на Г. И. Г., чрез неговия баща и законен представител сумата 70 000 лв./седемдесет хиляди лева/ -обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Рая И. Г., родена 2006г., настъпила при пътно произшествие от 01.07.2015г, ведно със законната лихва от 01.07.2015г. до окончателното плащане, както и сумата 12 690лв. /дванадесет хиляди шестстотин и деветдесет лева/ разноски пред трите съдебни инстанции на основание чл.78,ал.1 ГПК. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част. Осъжда ЗК"Лев Инс"АД за заплати на основание чл.78,ал.6 ГПК държавна такса 5 630лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Решението не подлежи на обжалване.