2 Р Е Ш Е Н И Е № 157 гр. София, 10.07. 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 7651 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 307, ал. 2 и 3 от ГПК. Образувано е по подадена от А. С. Д., молба (предвид и уточнението й) за отмяна на влезли в сила, решение № VІІІ-943/21.07.2010 г. по гр. дело № 3093/2007 г. на Бургаския районен съд (БРС) и решение № V-177/12.01.2011 г. по въззивно гр. дело № 1892/2010 г. на Бургаския окръжен съд, които са постановени по предявени от Д. М. Б. и М. П. К. срещу С. С. М. и З. А. Д., искове за нищожност на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ... том ., рег. № ., н.д. № .г., като с въззивното решение № V-177/12.01.2011 г. е уважен искът за нищожност с правно основание чл. 40, във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 304 от ГПК. Молителката твърди, че е бивша съпруга на ответника по исковете З. А. Д., с когото през време на брака си са придобили процесния недвижим имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Молителката поддържа и че не е била конституирана и призовавана като страна по делото, а съгласно чл. 216, ал. 2 от ГПК тя е следвало да бъде необходим другар на З. А. Д., като влезлите в сила решения, с които е уважен иска за нищожност на продажбата, имат сила и спрямо нея, но тя е била лишена от възможността да се защити в исковото производство. Изложеното в молбата за отмяна и в молбата за уточняването й се поддържа, и в нейна подкрепа се излагат съображения от страна на молителката в писмена защита и в откритото съдебно заседание. Ответниците по молбата за отмяна – ищците Д. М. Б. и М. П. К., в отговора на молбата, в писмени бележки и в откритото съдебно заседание излагат становище и съображения за недопустимост и за неоснователност на молбата за отмяна. Ответникът З. А. Д., в отговора на молбата, в писмено становище и в откритото съдебно заседание излага съображения за основателност на молбата за отмяна. Ответникът С. С. М., чрез назначения му от съда особен процесуален представител по делото, в откритото съдебно заседание също заявява становище и съображения за основателност на молбата за отмяна. По процесуалната допустимост на молбата за отмяна и на образуваното по нея производство по делото, съдът се е произнесъл по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК – с определение № 17/14.01.2014 г. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: Отмяна на основание чл. 304 от ГПК може да иска лицето, спрямо което атакуваното решение има сила, независимо че това лице (молителят) не е било страна по делото. Това е хипотезата на необходимото другарство (чл. 216, ал. 2 от ГПК), когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. С разпоредбата на чл. 304 от ГПК е предвидена гарантирана от закона процесуална форма на защита на трети лица, неучаствали в даден исков процес, доколкото формираната с влязлото в сила съдебно решение, сила на пресъдено нещо по спора, обективирана с решението, чиято отмяна се иска, засяга тяхната имуществена правна сфера. Това са случаите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право, и именно поради неучастието им, правото им на иск, или на защита срещу заявения иск, не е било надлежно упражнено. Естеството на съсобствеността при съпружеската имуществена общност (СИО) – нейният бездялов характер и неделимостта й (чл. 24, ал. 1 от СК, респ. – чл. 22, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.)) – налагат съвместна процесуална легитимация, а следователно и задължително необходимо другарство по предявени срещу съпрузите искове за право на собственост или други вещни права върху вещи, придобити в СИО, искове за потестативни права, предизвикващи промяна в принадлежността или обременеността на такива общи за съпрузите вещи, и искове за нищожност на правни сделки, чрез които съпрузите придобиват в СИО право на собственост или други вещни права. За разлика от бездяловата и неделима съсобственост при СИО, при обикновената дялова съсобственост, съсобственикът, който не е участвал в производството, образувано по предявен срещу друг участник в съсобствеността (срещу друг съсобственик) иск с предмет правата му върху общата вещ (имот), не е трето лице по смисъла на чл. 304 от ГПК, тъй като в процеса дяловите съсобственици са обикновени, а не необходими другари - тяхното материалноправно положение не е еднакво, делата им могат да бъдат решени различно и следователно неучаствалият в процеса съсобственик не може на това основание да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като същото обвързва само другия участник в съсобствеността. Последното се отнася и за бившите съпрузи, чиито брак е бил прекратен преди завеждането на иска, респ. – преди приключването на съдебното дирене в процеса, в който е постановено влязлото в сила съдебно решение само срещу единия от тях. Това е така, защото съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК, респ. – чл. 26, ал. 1 и чл. 27 от СК от 1985 г. (отм.), при прекратяване на брака се прекратява и бездяловата и неделима СИО между съпрузите, като тя се трансформира в обикновена дялова съсобственост, при равни права на бившите съпрузи в нея – по ½. В тези случаи неучаствалият в процеса бивш съпруг не е трето лице по смисъла на чл. 304 от ГПК, тъй като той и другият бивш съпруг – ответник по иска, са дялови съсобственици и са обикновени, а не необходими другари в съдебното производство, поради което влязлото в сила решение няма сила спрямо неучаствалия в делото съсобственик. В случая е налице именно такава хипотеза. С решение № 419/27.10.2003 г. по бр. дело № 1882/2003 г. на БРС, влязло в сила на 27.10.2003 г., считано от последната дата е прекратен с развод, сключеният на 30.11.1996 г. брак между молителката и ответника З. Д.. Обявеният за нищожен с влязлото в сила въззивно решение № V-177/12.01.2011 г., чиято отмяна се иска, процесен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № . г., том., рег. № ., н.д. № . г. на нотариус А. Н. с рег. №., е бил сключен през време на този брак, но СИО между молителката и ответника З. Д. е била прекратена и се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост между тях, с прекратяването на брака им с развода на 27.10.2003 г. – още преди подаването в съда на 17.12.2007 г. на исковата молба, по която е образувано делото и са постановени решенията, чиято отмяна се иска. Поради това и по изложените по-горе съображения, влязлото в сила въззивно решение № V-177/12.01.2011 г. няма сила спрямо неучаствалата в процеса молителка и тя не е трето лице по смисъла на чл. 304 от ГПК, което да има основание да иска отмяна на това решение, респ. – и на първоинстанционното решение № VІІІ-943/21.07.2010 г. по делото (още повече, че последното не е и влязло в сила). По изложените съображения, тъй като не е налице наведеното от молителката основание по чл. 304 от ГПК, молбата й за отмяна на влязло в сила решение следва да се остави без уважение. При този изход на производството по молбата за отмяна, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата Д. М. Б. и М. П. К., претендираните и направени от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по делото, а именно – сумата 4 800 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. С. Д. за отмяна, на основание чл. 304 от ГПК, на влязлото в сила решение № V-177/12.01.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 1892/2010 г. на Бургаския окръжен съд, и на решение № VІІІ-943/21.07.2010 г., постановено по гр. дело № 3093/2007 г. на Бургаския районен съд; ОСЪЖДА Албена С. Д. с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], да заплати на Д. М. Б. и М. П. К. сумата 4 800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.