2 Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 25.02.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2868 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. Ц. Ш. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. С. К., против въззивното решение № 43 от 6 февруари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 25 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г., с което е отменено решение № 975 от 27 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 3110 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2012 г. в частите му за обявяване за недействителна уговорка между Ш. и Р. д. по г. [населено място] за въвеждане на срок за изпитване в допълнително споразумение по чл. 119 КТ, в частта за уважаване на исковете на Ш. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и в частта, с която работодателят е осъден да заплати разноски, и вместо него предявените искове са отхвърлени, и в полза на работодателя са присъдени разноски. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1174 от 22 октомври 2013 г. поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по въпроса налице ли е разлика в трудовите функции на длъжността „горски стражар” по отменения ЗГ и „главен специалист – горски инспектор” по действащия ЗГ, водеща до извода за въвеждането на нова длъжност. С решението си по този въпрос въззивният съд приема, че при съпоставка на двете длъжности новата такава има само контролни функции върху всички дейности, които се извършват в горските територии, а горският стражар има предимно охранителни функции. При този извод съдът е заключил, че за новата длъжност не е имало пречка да се включи в допълнителното споразумение уговорка за срок за изпитване, поради което уговорката е валидна. В срока за постановяване на решение по настоящия спор е постановено решение № 7 от 4 февруари 2014 г. по гр.д. № 3029/2013 г., ІІІ г.о. В това решение касационният съд обвързващо приема, че трудовите задължения на горския инспектор, уредени в чл. 197 и 200 от Закона за горите, включват аналогични на уредените в чл. 34 от отменения Закон за горите задължения на горските стражари. Изрично са посочени задълженията за спиране на превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски продукти, за проверка на техния произход, за задържане на вещите – предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване, за изискване на документи и получаване на информация, необходима за изпълнение на контролните им функции, за съставяне на актове за констатирани нарушения, както и за неизпълнение на задължения на длъжностни лица по този закон, за отвеждане принудително на нарушителите с неустановена самоличност в поделение на МВР, както и за притежаване на правата и задълженията по чл. 72, ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР относно използване на физическа сила и помощни средства. При изследването на двата законови режима на трудовите задължения на горския стражар и горския инспектор, ВКС заключава, че неправилно във въззивното решение е акцентирано на структурните изменения в сектора, а не на съществените трудови задължения на двете длъжности, с оглед въведеното основание за незаконност на процесното уволнение, основано на разпоредбата на чл. 70 КТ. При дадения отговор на правния въпрос, който настоящият съдебен състав възприема изцяло, макар правилно въззивният съд да е посочил, че няма пречка за сключване на договор с уговорка за изпитване с работник, който вече е имал сключен с работодателя окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, за друга длъжност, каквато до момента работникът не е изпълнявал, поради което ако е постигнато по реда на чл. 119 КТ писмено съгласие между страните за изменение на осъществяваната трудова функция, уговорката за изпитване не е недействителна спрямо работник, който вече е работил за работодателя на друга длъжност, стореното тълкуване на трудовите функции на старата и новата длъжност, предопределило извода за законност на уволнението, е в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е основателна. Не е спорно между страните, че с допълнително споразумение от 3 януари 2012 г. работникът, който до този момент е бил на длъжност „подвижна горска стража” (работодателят в отговора на исковата молба твърди, че е допусната техническа грешка и че действително заеманата от ищеца длъжност е била „горски стражар”), е приел да изпълнява длъжността „главен специалист горски инспектор”. Споразумението е сключено при условията на чл. 70, ал. 1 КТ без отразяване в чия полза е сторената уговорка. Още с исковата молба ищецът сочи незаконосъобразност на уговорката за изпитване с оглед промяната само в наименованието на длъжността, без промяна на трудовата функция на работника. В цитираното по-горе задължително решение на ВКС се приема, че когато първоначално изпълняваната от работника длъжност включва в обема си и трудовите функции на длъжността, на която впоследствие е преназначен, не е налице нова длъжност поради липса на съществено изменение на трудовите задължения. В този случай включването на клауза за срок за изпитване при преназначаването му, е недопустимо. Разглежданият случай е именно такъв. При липса на възлагане на нова трудова функция на ищеца в съществените й задължения, включената в допълнителното споразумение клауза за изпитване е недействителна, тъй като годността на работника за изпълняване на работата вече е изпитана в съществуващото между страните продължило с години трудово правоотношение. Промяната в наименованието на длъжността, както и уредбата й по друг нормативен акт, не водят до извод за противното. Затова и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ е незаконно. Предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по посочените съображения е основателен. Такъв е и искът за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист горски инспектор”. По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ касационният съд е обвързан от липсата на въззивна жалба от страна на ищеца срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която искът за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение е отхвърлен за периода след 19 октомври 2012 г. и за сумата над 2390,50 лева до предявената от 3269,34 лева, поради което следва да се присъди сумата от 2390,50 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Касаторът претендира заплащане на разноски за всички инстанции, които според представения списък на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 800 лева, и му се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по предявените искове, която е в общ размер от 335,62 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 43 от 6 февруари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 25 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2013 г., с което е отменено решение № 975 от 27 ноември 2012 г., постановено по гр.д. № 3110 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2012 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА клаузата „във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ” в допълнително споразумение № 29 от 3 януари 2012 г., сключено между Р. д. по г. П., и С. Ц. Ш. от [населено място], обл. П.. ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на С. Ц. Ш., ЕГН [ЕГН], извършено със заповед № 19 от 7 юни 2012 г. на директора на Р. д. по г. [населено място], на основание чл. 71, ал. 1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА С. Ц. Ш. от [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист горски инспектор”, район В., в Р. д. по г. [населено място]. ОСЪЖДА Р. д. по г. [населено място], с адрес в [населено място], [улица], представлявана от директора инж. В. В., да заплати на С. Ц. Ш., с адрес в [населено място], обл. П., [улица], сумата от 2390,50 (две хиляди триста и деветдесет цяло и петдесет стотни) лева обезщетение за оставането на Ш. без работа поради незаконното уволнение за периода 8 юни -19 октомври 2012 г., ведно със законната лихва от 24 юли 2012 г. до окончателното изплащане на главницата. ОСЪЖДА Р. д. по г. [населено място], с адрес в [населено място], [улица], представлявана от директора инж. В. В., да заплати на С. Ц. Ш., с адрес в [населено място], обл. П., [улица], сумата от 800,00 (осемстотин) лева разноски по делото. ОСЪЖДА Р. д. по г. [населено място], с адрес в [населено място], [улица], представлявана от директора инж. В. В., да заплати по сметка на ВКС държавна такса за уважените искове в размер на 335,62 (триста тридесет и пет цяло и шестдесет и две стотни) лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: