12 Р Е Ш Е Н И Е № 122 София, 22.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело №4190 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№10251/15.08.2017г., подадена от С. П. Г. от [населено място], [община] срещу решение №236/07.07.2017г., постановено от Старозагорския окръжен съд, I граждански състав по в.гр.д.№1182/2017г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта относно размера на квотите, при които до делба между съделителите са допуснати дворно място от 330 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], [улица], съставляващо УПИ X.-392 в кв.483 по плана на града заедно със западната част от двуетажна жилищна сграда-близнак и навес с оградни стени и постройка на допълващо застрояване от 26кв.м.; празно дворно място с площ от 1100кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 1020кв.м., находящо се в [населено място], [община], област Стара З., представляващо УПИ X.-439 в кв.15 по плана на селото; ниви в землището на [населено място], [община]. С определение №208/23.04.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията на разпоредбата към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса може ли преценката за интереса на запретения по смисъла на чл.130, ал.3 СК да се изследва извън контекста на конкретната сделка и да зависи от броя на сделките, извършени с неговото имущество, както и по въпроса поемането на договорни задължения от страна на настойника за гледане и издръжка на запретения чрез договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане при запазено право на пожизнено ползване от последния и при спазване на разпоредбите на чл.130, ал.3 СК, противоречи ли на задълженията на настойника по чл.164, ал.3 СК и противоречи ли на задълженията на настойника по чл.164, ал.3 СК продажбата на недвижим имот от запретения на настойника срещу определена сума пари, извършена при спазване на разпоредбите на чл.130, ал.3 СК. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил всяка една от правните сделки поотделно, а ги е обявил всички вкупом за нищожни без да съобрази, че всяка сделка има свое основание /причина, кауза/, съдържание и предмет. Касаторът поддържа, че по смисъла на чл.164, ал.3 СК настойникът е длъжен да се грижи за поставения под запрещение, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица, като даденото от въззивния съд тълкуване, че в настоящия случай сделките са нищожни като сключени в противоречие с тази разпоредба, е превратно и основано на критерий за нищожност извън посочените в закона. Поддържа, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че наследодателката е била в невъзможност да се грижи за себе си от октомври 2009г. до смъртта си през м.юни, 2013г. и целият този период следва да се вземе предвид при обследване интереса на наследодателката от сключването на алеаторните договори, както и на договорите за продажба. Счита, че и интересите на настойника следва да бъдат взети предвид. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като ѝ бъдат присъдени и направените по делото разноски по приложен списък по чл.80 ГПК. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. П. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното: Производството е за делба във фазата по допускане. С. П. Г. е предявила срещу Г. П. Г. иск за делба на застроено дворно място в [населено място], незастроено дворно място в [населено място], [община] и ниви в землището на [населено място], [община] с твърдението, че застроеното дворно място /УПИ X.-392 по плана на [населено място]/, заедно със западната част от двуетажна жилищна сграда-близнак, придобито по договор за доброволна делба от 30.06.2005г., е принадлежало на техните родители П. Г. Ж., починал на 27.10.2009г., и П. Д. Ж., починала на 23.06.2013г., в режим на СИО, като след смъртта на П. Г. Ж. майката на съделителите П. Д. Ж. е прехвърлила на С. П. Г. своите 4/6 идеални части от този имот срещу задължение за гледане и издръжка /н.а. №86, том 2, рег.№2408, дело №185/2011г./. По отношение на незастроеното дворно място в [населено място], [община] П. Г. твърди, че е принадлежало на наследодателя П. Г. Ж. в индивидуална собственост, придобито по договор за дарение /н.а.№33, том IX, дело №3199/1990г./, а след неговата смърт преживялата съпруга П. Д. Ж. е прехвърлила на С. П. Г. собствената си 1/3 идеална част чрез договор за покупко-продажба /н.а.№92, том 2, рег.№2442, дело №190/2011г./. Земеделските земи в землището на [населено място], [община] твърди, че са принадлежали на наследодателя П. Г. Ж., като след неговата смърт П. Д. Ж. й прехвърлила своята 1/3 ид.част срещу задължение за гледане и издръжка /н.а.№97, том 2, рег.№2487, дело №195/2011г./. Поддържа, че квотите от съсобствените имоти следва да се определят с оглед настъпилото през 2009г. наследяване и извършените от П. Д. Ж. разпоредителни сделки. Съделителят Г. П. Г. в отговора по исковата молба е изразил становище, че извършените от П. Д. Ж. разпоредителни сделки са нищожни като сключени в нарушение на чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД – алеаторните сделки поддържа, че са сключени в противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.3 СК /тъй като през 2010г. П. Д. Ж. е поставена под пълно запрещение и за неин настойник е назначена С. П. Г./, липсва и конкретна житейска необходимост за сключването им, както и че е налице нееквивалентност на престациите и не са сключени в интерес на поднастойната, а в нейна вреда. По отношение на извършената през 2011г. покупко-продажба поддържа, че е извършена във вреда на поднастойната /тъй като липсва конкретна нужда и очевидна полза за нея/, както и че е извършена в противоречие с даденото от съда по реда на чл.130, ал.3 СК разрешение. С обжалваното решение е прието, че процесните недвижими имоти следва да бъдат допуснати до делба между съделителите при равни права като придобити вследствие наследяване след смъртта на техните родители П. Г. Ж. и П. Д. Ж.. Прието е, че извършените през 2011г. разпоредителни сделки са нищожни, поради което и искането на С. П. Г. за определяне на по-голяма квота е неоснователно. От фактическа страна е взето предвид обстоятелството, че с решение №95 от 23.09.2010г., постановено по гр.д.№1035/2010г. по описа на Старозагорския окръжен съд и влязло в сила на 12.10.2011г., е постановено поставянето на П. Д. Ж. под пълно запрещение поради факта, че същата е страдала от „съдова деменция“, което не й е позволявало да се грижи за себе си и да защитава своите интереси, след което с решение от 14.11.2011г. органът по настойничество и попечителство при [община] е назначил за настойник на поставената под пълно запрещение нейната дъщеря С. П. Г.. Взето е предвид също така, че по ч.гр.д.№7188/2011г., ч.гр.д.№7555/2011г. и ч.гр.д.№7063/2011г., и трите по описа на РС-Стара Загора, през месец декември, 2011г. С. П. Г. в качеството си на настойник на своята майка, се е снабдила с три броя разрешения за разпореждане със собствените на П. Д. Ж. имоти по реда на чл.130 СК във вр. с чл.165, ал.4 СК, като с постановените актове съдът е разрешил извършването на разпорежданията с притежаваните от поставената под пълно запрещение идеални части от правото на собственост върху процесните имоти, а след провеждане на охранителното производство по чл.130, ал.3 СК са извършени и съответните разпореждания с притежаваните от П. Д. Ж. идеални части от процесните имоти, като на 09.12.2011г. /н.а.№86, том 2, регистър №2408, дело №185/2011г./ П. Д. Ж. чрез законния си представител-настойник С. П. Г. е прехвърлила на С. П. Г. собствените си 4/6 ид.части от недвижим имот-дворно място от 330кв.м., представляващо УПИ X.-392 в кв.483 по плана на [населено място], заедно с построените в него сгради, срещу задължение за издръжка и гледане; на 16.12.2011г. /н.а.№92, том 2, рег.№2442, дело №190/2011г./ П. Д. Ж. чрез законния си представител-настойник С. П. Г. е прехвърлила на С. П. Г. чрез покупко-продажба собствената си 1/3 идеална част от празно дворно място, представляващо УПИ X.-439 в кв.15 по плана на [населено място], [община]; на 22.12.2011г. /н.а.№97, том 2, рег.№2487, дело №195/2011./ П. Д. Ж. чрез законния си представител-настойник С. П. Г., е прехвърлила на С. П. Г. собствената си 1/3 ид.част от земеделските земи, находящи се в землището на [населено място], [община], срещу задължение за издръжка и гледане. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Д. К. А., С. Д. М., Ж. Ж. Д. и И. Ж. Д., както и от заключението на изслушаната по делото съдебна медико-социална експертиза въззивният съд е приел, че след смъртта на бащата на страните през 2009г. С. П. Г. останала да се грижи за майка си, чието състояние се влошило през 2010г. и полагала грижи за нея до смъртта й, като в периода от м.януари 2011г. до м.юни 2013г. П. Д. Ж. е боледувала от застойна сърдечна недостатъчност 2-3 функционален клас, хипертонична болест на сърцето, варикозни вени на долни крайници, мозъчно-съдова болест, астма с преобладаващ алергичен компонент средно тежка с обостряне, фрактура пертроханетрика феморис синистра кум дислоката, атрофични увреждания на кожата, атонична гангрена, цистит, чревна непроходимост от запушване, съдова деменция, запушване на мозъчните съдове, неинфекциозен гастроентерит и корит, кръвотечение от гастро-интестиналния тракт. Прието е, че за същия период получените от нея пенсии и добавки са общо в размер на 9 415.42лв., необходимите средства за човек в пенсионна възраст за поддържане на среден стандарт на живот е в размер на 8 941.76лв., а общата стойност на лекарствата, памперси и помощни материали, заплатени без участието на НЗОК е 4 952.22лв. или общата стойност на средствата за поддържане живота на наследодателката от момента на поставянето й под запрещение до смъртта й е 13 893.98лв., която сума надвишава дохода й от пенсия с 4 478.56лв. Изложени са съображения, че при рационално управление на собствените на поставената под запрещение имоти от настойника й, същите биха могли да носят доходи без да бъдат отчуждавани. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че въпреки че за извършването на разпорежданията със собствените на поставената под запрещение идеални части от процесните недвижими имоти са били дадени необходимите разрешения по чл.130, ал.3 СК, сделките противоречат на разпоредбата на чл.164, ал.3 СК по причина, че с извършването на тези сделки настойникът на поставената под запрещение се е разпоредил с цялото й имущество, които действия са в противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.3 и чл.165, ал.1 СК, съгласно които настойникът е длъжен да се грижи за поставения под запрещение, да управлява имуществото му с грижата на добър стопанин и в негов интерес и да го представлява пред трети лица. Изложени са съображения, че преценката, извършена в производството по чл.130, ал.3 СК дали разпореждането не противоречи на интереса на поставеното под запрещение лице, следва да се извърши на плоскостта на това до каква степен това разпореждане е свързано с удовлетворяване на неговите нужди, при което обаче е посочено е, че по всяка от молбите до съда по чл.130, ал.3 СК настойникът е поискал издаване на разрешение за разпореждане с част от имотите на поставената под запрещение, но при това не е могло да стане ясно, че по този начин поставената под пълно запрещение ще се разпореди с цялото си имущество. Прието е, че задължението на настойника да се грижи за поставения под запрещение, предвидено в чл.164, ал.3 СК, не следва да се овъзмездява чрез прехвърляне на имуществото на запретеното лице в полза на настойника, както и че грижите по отношение на запретеното лице от настойника следва да се осигуряват чрез управление на имуществото на запретеното лице с грижата на добър стопанин, което да бъде изцяло в негов /на поставения под запрещение/ интерес, като е прието че грижата на добър стопанин и интересът на запретения изключват възможността за разпореждане от страна на настойника с цялото имущество на длъжника в полза на настойника. С оглед на това съдът е приел, че разпореждайки се с цялото имущество на поставената под запрещение наследодателка в своя полза съделителката С. П. Г. не е действала в интерес на поставената под запрещение, поради което възражението по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД е прието за основателно, а извършените договори за прехвърляне на собствените на наследодателката идеални части от процесните недвижими имоти – за нищожни, поради извършването на сделките в противоречие с повелителната норма на чл.164, ал.3 СК. За неоснователен е приет доводът на съделителката С. П., че прехвърлянето на недвижимите имоти на поставения под запрещение срещу поемане на определени задължения от страна на настойника не нарушава задълженията му да се грижи за поставения под запрещение, да управлява имуществото му и да го представлява пред трети лица, като са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл.164, ал.3 СК настойникът е длъжен да изпълнява тези задължения в качеството си на представител на лице, което не може само да се грижи за своите работи и не може да изразява правно валидна воля и като такъв няма право на възнаграждение за труда и грижите, които полага за запретения, а при невъзможност да полага грижи или да издържа запретеното лице по аргумент от чл.160, ал.1 СК той подлежи на освобождаване от настойнически функции. Въззивният съд не е споделил твърдението на съделителката С. П., че този тип сделки не са забранени от закона, а само подлежат на разрешителен режим, като е изложил съображения, че действително всяка една от сделките е извършена след получаване на разрешение от райония съд, но като цяло трите сделки представляват разпореждане с цялото налично имущество на запретената, извършено от настойника в негова полза, поради което формалното спазване на предвидения разрешителен режим не променя извода за недействителност на тези сделки като сключени в противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.3 СК, тъй като настойникът на запретената, вместо да управлява повереното му имущество в интерес на поднастойната си, се разпорежда изцяло с него в своя полза. Взето е предвид обстоятелството, че действително здравословното състояние на поставената под запрещение наследодателка е било тежко, необходимостта от грижи и обслужване е била ежедневна, но е посочено, че дейността на настойника е почетна и безвъзмездна, като по делото не са налице доказателства за извънредни и необичайни разходи, свързани със здравословното състояние на запретената, които да обосновават нужда от разпореждане с цялото й имущество от страна на лицето, на което е поверено управлението му. Основните съображения на въззивния съд, касаещи действителността на разпорежданията с имуществото на поставената под запрещение наследодателка са свързани с необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл.130, ал.3 СК и чл.164, ал.3 СК досежно начина на извършване на преценката за интереса на поставеното под запрещение лице, както и на задълженията на настойника, което е обусловило и необходимостта от допускане на касационно обжалване. По поставените в настоящето производство въпроси настоящият състав приема следното: Преценката за интереса на поставеното под запрещение лице винаги се извършва в контекста на конкретната разпоредителна сделка и не зависи от общия брой на сделките, извършени с неговото имущество, включително в хипотеза, при която тази преценка се извършва в исков процес при възникнал спор за законосъобразността на дадените по реда на чл.130, ал.3 СК разрешения. Съответствието на всяка една от сделките с интересите на поставеното под запрещение лице обхваща данните за притежаваното от него имущество към момента на даване на разрешение за разпореждането, както и конкретните му нужди към този момент, включително от средства за издръжка. Само ако предмет на разпореждане с една сделка, т.е. в един и същи момент, е цялото имущество на поставеното под запрещение лице, съдът ще следва да извърши преценка дали подобен вид разпореждане е в интерес на прехвърлителя. Последваща преценка в общ исков процес може да се извърши, но само досежно съответствието с интересите на прехвърлителя от извършването на всяка една от сделките поотделно. Поемането на договорни задължения от страна на настойника за гледане и издръжка на поставеното под запрещение лице чрез договори за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот при спазване на изискването на чл.130, ал.3 СК, не противоречи на задълженията на настойника по чл.164, ал.3 СК. Задължението на настойника по чл.164, ал.3 СК касае извършването на правни действия по управление на имуществото на поставения под запрещение, представителство пред трети лица и полагане на грижи за личността му, но не и задължение за осигуряване на средства за неговата издръжка от имуществото на настойника. Средствата за издръжка на поставения под запрещение следва да се осигуряват по възможност от неговото собствено имущество /пенсия, социални помощи, доходи от имущество и др./. Задължението за полагане на лични грижи /къпане, обличане, приготвяне на храна, почистване на дома/ също не се включва в действията, които настойникът следва да извършва лично с оглед естеството на функцията си по смисъла на чл.164, ал.3 СК, доколкото физическата неспособност на поставения под запрещение да извършва сам такива действия принципно не се дължи на неспособността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Сключването на подобни сделки не би могло да се квалифицира принципно като несъответстващо на морални принципи, нито като противоречащо на закона, доколкото сключването им не е изрично забранено – подобна забрана не би могла да се изведе от разпоредбата на чл.164, ал.3 СК. И децата имат моралното задължение да се грижат за възрастните си родители, но сключването на договори за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу поемане на задължение за гледане и издръжка в такива случаи не се счита за морално укоримо. Почетна и безвъзмездна е дейността на настойника по извършването на действия по управление на имуществото на поставеното под запрещение лице и осъществяването на неговото представителство спрямо трети лица. За тази дейност настойникът не следва да бъде овъзмездяван. Осигуряването на средства за издръжка на поставения под запрещение не представлява безвъзмездна за настойника дейност – настойникът не е длъжен да осигурява такива средства от собственото си имущество. Преценката за възможността средствата за издръжка на поставеното под запрещение лице от неговото собствено имущество следва да се извършва винаги конкретно с оглед вида на това имущество и събраните по делото доказателства за реалната, а не хипотетичната възможност, то да носи доходи. По така изложените съображения следва да се приеме, че в обжалваната част въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В случая по делото не е установено да е съществувала реална възможност средства за издръжката на П. Д. Ж. /храна, лекарства, битови разходи/ да могат да бъдат получени от отдаването под наем на съответните идеални части от процесните недвижими имоти, поради което изводът на въззивния съд, че при рационално управление на притежаваните от нея имоти от настойника ѝ същите биха могли да носят доходи без да бъдат отчуждавани, е необоснован. Оспорващият действителността на сделките съделител не е представил доказателства за възможността П. Д. Ж. да отдава под наем притежаваните от нея идеални части от имотите /застроеното дворно място, в което живее, незастроено дворно място и земеделски земи/ и за размера на дохода, който би могла да получава от това, а при липсата на такива доказателства подобен извод не може да бъде направен – твърденият факт следва да се приеме за неустановен. Неправилен е изводът на въззивния съд, че сключените на 09.12.2011г., 16.12.2011г. и 22.12.2011г. договори са нищожни поради противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.3 СК. Както е прието по-горе, поемането от страна на настойника на задължение за полагане на грижи и даване на издръжка на поставения под запрещение чрез договор са прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, не противоречи на задълженията му по чл.164, ал.3 СК. За всяко едно от тези разпореждания по реда на чл.130, ал.3 СК е извършена преценка за съответствие с интересите на поставената под запрещение към конкретния момент. Установено е също така, че с оглед здравословното ѝ състояние наследодателката е имала нужда както от допълнителни средства за лечение, така и от специални грижи, а с оглед доходите от пенсии и социални добавки и от допълнителни средства за издръжка. С оглед на това неправилно въззивният съд е приел, че извършвайки тези разпоредителни сделки съделителката С. П. Г. не е действала в интерес на поставената под запрещение. Още повече, че от показанията на разпитаните по делото свидетели по категоричен начин е установено, че след 2009г. и до смъртта на наследодателката С. П. Г. е полагала грижи за нея – осигурявала е водене с кола до болницата, закупуване на лекарства и памперси, които услуги заплащала, готвела и я хранела, оказвала помощ за физиологичните ѝ нужди, а от представените писмени доказателства се установява, че е заплащала лечението на наследодателката. Установява се също така, че сумата, посочена в договора за покупко-продажба от 16.12.2011г. е внесена по сметка на наследодателката. По така изложените съображения следва да се приеме, че сключените на 09.12.2011г., 16.12.2011г. и 22.12.2011г. договори са действителни и са произвели предвиденото в закона и целяното при сключването им вещно-правно действие. По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това квотите на съделителите бъдат определени при отчитане на извършените от наследодателката П. Д. Ж. разпореждания с притежаваните от нея идеални части от имотите, предмет на делбата, както и с оглед настъпилото наследствено правоприемство по отношение принадлежалите на наследодателя П. Г. Ж. права, като на С. П. Г. бъде определен дял от 5/6 идеални части от допуснатото до делба застроено дворно място в [населено място] и по 2/3 идеални части от празно дворно място в [населено място], [община], както и от земеделските земи в землището на [населено място], [община], а на Г. П. Г. бъде определен дял от 1/6 идеална част от допуснатото до делба застроено дворно място в [населено място] и по 1/3 идеална част от останалите недвижими имоти, предмет на делбата. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение решение №236/07.07.2017г., постановено от Старозагорския окръжен съд, I граждански състав по в.гр.д.№1182/2017г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд в частта относно размера на квотите, при които до делба между съделителите са допуснати дворно място от 330 кв.м., находящо се в [населено място],[жк], [улица], съставляващо УПИ X.-392 в кв.483 по плана на града заедно със западната част от двуетажна жилищна сграда-близнак и навес с оградни стени и постройка на допълващо застрояване от 26кв.м.; празно дворно място с площ от 1100кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 1020кв.м., находящо се в [населено място], [община], област Стара З., представляващо УПИ X.-439 в кв.15 по плана на селото; ниви в землището на [населено място], [община] и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ квотите, при които следва да бъде извършена съдебна делба между съделителите С. П. Г. и Г. П. Г. на допуснатите до делба с решение №177/23.02.2017г., постановено от Старозагорския районен съд по гр.д.№1034/2016г., както следва: 5/6 идеални части за С. П. Г. и 1/6 идеална част за Г. П. Г. от допуснатото до делба дворно място от 330кв.м., находящо се в [населено място],[жк], [улица], представляващо УПИ X.-392 в кв.483 по плана на [населено място], при граници: север-УПИ ХХ-398 и УПИ VIII-386, изток-УПИ X.-391, юг- [улица], запад-УПИ XV-393, заедно със западната част от двуетажна жилищна сграда-близнак и навес от оградни стени, което представлява ПИ с идентификатор 68850.525.392 по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-73/19.11.2007г. на изпълнителния директор на АГКК, с идентификатор на западната част от двуетажната жилищна сграда-близнак 68850.525.392.3 и идентификатор на навес от оградни стени 68850.525.392.2; 2/3 идеални части за С. П. Г. и 1/3 идеална част за Г. П. Г. от допуснатото до делба празно дворно място с площ от 1020кв.м., а по скица №27/08.02.2016г. от 1010кв.м., находящо се в [населено място], [община], представляващо УПИ X.-439 в кв.15 по плана селото, при граници: запад-улица, север-УПИ X.-438, изток-УПИ VIII-22, юг-УПИ X.-437 и XV-437; 2/3 идеални части за С. П. Г. и 1/3 идеална част за Г. П. Г. от допуснатите до делба земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], [община], С. област: нива в местността „Д.“ с площ от 4.861 дка, четвърта категория, съставляваща имот №068043 в землището на селото, при граници: имот №068042-нива на В. Б. Б., имот №000110-жил.територия на [населено място], имот №068018-нива на Г. Д. В.; нива в местността „С. л.“ с площ от 6.500 дка, четвърта категория, съставляваща имот №062009 в землището на селото, при граници: имот №062010-нива на С. Г. П., имот №062004-нива на Г. М. С., имот №062002-нива на наследници на Д. Р. Ж., имот №000413-полски път на [община]; нива в местността „Х. к.“ с площ от 12.501 дка, четвърта категория, съставляваща имот №063036 в землището на селото, при граници: имот №063037-нива на С. Г. П., имот №000240-полски път на [община], имот №000279-полски път на [община], имот №063013-нива на В. Б. Б.; нива в местността „И. път“ с площ от 4.000 дка, съставляваща имот №044041 в землището на селото, при граници: имот №040442-нива на С. Г. П., имот №044052-нива на [фирма], имот №000181-полски път на [община], имот №000177-полски път на [община]; нива в местността „Дядо Р. кладенец“ с площ от 5.000 дка, четвърта категория, съставляваща имот №033007 в землището на селото, при граници: имот №033004-нива на Р. Р. Е., имот №033006-нива на В. Б. Б., имот №000096-полски път на [община], имот №033008-нива на Б. Р. Б., имот №033005-нива на Ж. Б. Е.; нива в местността „М. кър“ с площ от 5.499 дка, четвърта категория, съставляваща имот №042029 в землището на селото, при граници: имот №042031-нива на Г. И. И., имот №042028-нива на Г. К. И. и др., имот №042027-нива на С. М. Л., имот №042026-нива на Г. И. М., имот №042030-нива на В. Б. Б., имот №000174-полски път на [община]. ОСЪЖДА Г. П. Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на С. П. Г. сумата 1150лв. /хиляда сто и петдесет лева/, представляваща разноските, направени във въззивното и касационно производство. Решението е окончателно. Председател: Членове: