Р Е Ш Е Н И Е № 529 София, 29 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 1955/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.420, ал.1 от НПК.Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 3389/12г. по описа на Районен съд -гр.Пловдив. В искането се изтъква касационно основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е основание и за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Твърди се, че неправилно е приложен материалният закон, касателно наложеното наказание лишаване от правоуправление. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането и моли за уважаването му. Адвокат Х., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения Б. намира искането на Главния прокурор за основателно и пледира за уважаването му. Осъденият Й. Б., редовно призован, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. В РС-Пловдив е било образувано нохд № 3389/12г. по внесен обвинителен акт срещу Й. Н. Б. с обвинение за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. В хода на съдебното производството, прокуратурата е постигнала споразумение с подсъдимия и защитата му. С определение от 17.05.2012г., РС-Пловдив е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу Й. Б.. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК му е наложено наказание „пробация” със съответни пробационни мерки. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Споразумението, което се изготвя в писмена форма следва да съдържа съгласие на страните по въпросите, визирани в чл.381, ал.5 от НПК. В настоящият случай е било постигнато съгласие, че подсъдимият Б. е виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.При споразумяване по въпросите, касаещи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено, страните са допуснали нарушение на закона при постигането на съгласие за налагане на наказание лишаване от правоуправление.Този извод не се променя от обстоятелството, че за престъплението по чл.343б, ал.1 от НК се предвиждат кумулативно две наказания- лишаване от свобода за срок до една година и на основание чл.343г от НК лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК. В настоящият случай страните не биха могли да постигнат споразумяване за налагане на подсъдимия на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл.343г от НК, тъй като от права може да бъде лишено само лице, което притежава такива. Действително осъденият Б. е бил правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление, но същото е било иззето на 25.07.2008г. по силата на Заповед за ВПМ № 6252/28.02.2008г. Отнемането на свидетелството за правоуправление не е временно и във връзка с отделните многократни санкционирания на Б. по административен ред за нарушения на ЗДвП, а на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, който текст визира принудителни административни мерки по отношение на лице, което не е изпълнило задълженията си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба прокламира загуба на придобита правоспособност от водач, на когото са отнети всички контролни точки и му вменява задължение да върне свидетелството за правоуправление в съответните служби на МВР. Предвидено е възстановяването на правоспособността да става след полагане на съответните изпити. По делото няма данни осъденият Б. към момента на одобряване на споразумението да е възстановил правата си, поради което той не е притежавал правоспособност да управлява МПС. Липсата на последната преклудира възможността за налагане на основание чл. 343г от НК на наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК. Предвид гореизложеното, касационната инстанция, намира, че при одобряване на споразумението първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което обуславя необходимост от възобновяване на производството и отмяна на споразумението в частта, с която на Й. Б. на основание чл.343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Доколкото това е в полза на осъдения, касационната инстанция следва да упражни правомощията си по чл.425, ал.1,т.3 от НПК. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 3389/12г. на РС-Пловдив. ОТМЕНЯВА постановеното по горното дело определение №422 от 17.05.2012г., в частта, с която на Й. Н. Б. на основание чл.343г от НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: