6 Р Е Ш Е Н И Е № 556 гр. София, 13.12.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 2586 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдената Н. П. С. за възобновяване на ВНОХД № 168/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 01.04.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 28/09.02.2011 г. по НОХД № 2185/2010 г. на Пазарджишкия районен съд. С тази присъда подсъдимата Н. П. С. е била призната за виновна в това, че на 03.05.2010 г., в гр. Белово, [улица], с думи и действия се заканила с убийство на Е. Г. И. и заканата е възбудила основателен страх за осъществяването й, поради което и на основание чл. 144 ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК й е било наложено наказание 1 година и 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години и 6 месеца. Подсъдимата С. е била осъдена да заплати на гражданския ищец Е. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв., като за разликата до предявения размер от 10 000 лв. претенцията е била отхвърлена като неоснователна. В тежест на подсъдимата са били присъдени направените по делото разноски. С въззивното решение първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимата или алтернативно – намаляване на наложеното й наказание с прилагане на чл. 55 от НК. Съобразно тези варианти се иска отхвърляне на гражданския иск или неговото намаляване. Подсъдимата, редовно призована, не се явява в с. з. пред ВКС. Упълномощените й защитници – адв. Б. К. и Б. Ф. поддържат искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представят и писмени бележки. Гражданският ищец Е. И., също редовно призована, не се явява. Същата е депозирала писмено възражение, изготвено от повереника й, в което се изразява позиция за неоснователност на искането за възобновяване. Прокурорът от ВКП намира изтъкнатите в искането доводи за неоснователни, поради което и предлага да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на обстоен анализ на доказателствата и тяхното превратно тълкуване по повод изясняване на факта дали подсъдимата действително е употребила словесни изрази, съдържащи закана за убийство, която да е възбудила основателен страх за осъществяването й, довело до незаконосъобразно осъждане, са изцяло неоснователни. В същината си те са построени върху тезата, че след като пострадалата И. не била съобщила конкретни данни за съдържанието на заканата („Ще те убия, мършо, сакателницо”, възприето в мотивите) на явилите се в дома й свидетели непосредствено след инцидента, а само се оплакала, че била бита, то показанията в тази им част е следвало да бъдат отчетени като недостоверни с оглед еволюцията в тях, като съответно се съобрази и интереса й да ги депозира с оглед процесуалното й качество на граждански ищец. От друга страна не било установено тя да се е страхувала за живота си, а само за това, че може пак да бъде набита от подсъдимата. Преди всичко ВКС изобщо не констатира по делото да е налице еволюция в показанията на св. Е. И. по посочения по-горе въпрос. Същата е била разпитвана на досъдебното и в съдебното производство, като очевидно поради липсата на противоречия между тях не се е стигнало до инкорпориране на първите, като включените в обхвата на съдебната оценка са само тези, които тя е депозирала пред решаващия съд. Кредитирането им не е произволно, тъй като от една страна заявеното от И. е било подкрепено от показанията на св. Я. – нейна майка, която ги е чула, а от друга и което е същественото – поради явното съответствие между словесните изрази и интензитета на реализираното насилие върху пострадалата, изразено в нанасяне на множество удари с ръце, крака и дръжка на метла, както и душене, с което се обясняват обективно установените и интерпретирани от СМЕ наранявания по съответните части на тялото й. Този комплекс от обстоятелства, подробно изяснен в мотивите на двете инстанция, обективно е провокирал и страхът от реализиране на заканата за умъртвяване, а не просто и единствено за побой, в какъвто аспект са ориентирани аргументите на защитата и които ВКС намира за неоправдани. В този смисъл, обстоятелството, че пострадалата изрично не е съобщила какви точно думи е употребила нападателката й непосредствено след инцидента при пристигането на полицейските служители и екипа на спешна помощ, в конкретния случай не е от характер и степен да повлияе върху преценките за доказаност на деянието. По този въпрос се съдържат отговори в мотивите на въззивната инстанция, които са достатъчни и убедителни по съдържание, поради което и ВКС не намира за нужно да ги преповтаря. При това положение, след като събраните по делото доказателствените източници (които като цяло не са били противоречиви), са били обсъдени, както и са били изложени причините за възприетите за доказани факти, ВКС няма основание да се намесва в тази типична за инстанциите по същество дейност по оценка на доказателствата. Всъщност, видно е от съдържанието на писменото искане, че изтъкването на процесуалните нарушения е само формален предтекст за атакуване на въззивното решение, като в действителност се изразява несъгласие с резултата от извършената съдебна проверка, респ. с обосноваността на съдебния акт, което не е касационно основание, а поради това не е такова и за възобновяване. При установените в съгласие с процесуалните правила факти, материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимата за извършено престъпление по чл. 144 ал. 3 от НК. В обективен план, изречените думи и интензитета на упражненото насилие разумно са обективирали риска за осъществяване на заканата, като състоянието й след инцидента и промяната в живота и поведението й, само е в потвърждение на този извод. Що се касае до субективната страна на деянието, подсъдимата е имала възможност да формира адекватна представа, че със своето поведение осъществява въпросната закана и че тя ще породи страхови изживявания при пострадалата, което е искала и това реално се е случило. Всъщност, по въпроса за съставомерността не се излагат никакви конкретни възражения, които да изискват по-подробен отговор от ВКС. Неоснователни са доводите за явна несправедливост на наказанието поради неприлагане на чл. 55 от НК. При определянето му по вид и размер – лишаване от свобода за 1 година и 8 месеца (при предвидени предел до 6 години), отложено за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца са били съобразени всички обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 от НК. Приетите за смекчаващи обстоятелства, сред които чистото съдебно минало на подсъдимата и добри характеристични данни, като не се твърди наличието на други, които съдилищата да са пренебрегнали, очевидно не са нито многобройни, нито някое от тях е изключително, за да е възможно приложението на чл. 55 от НК. Липсва основание за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, определен на 4000 лв., като не е допуснато нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както се твърди немотивирано в искането. При определяне на дължимия размер са отчетени установените данни за понесените от деянието морални травми и необходимия паричен еквивалент за възмездяването им, като същият е в съгласие с практиката на съдилищата при подобни случаи. Предвид изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Н. П. С. за възобновяване на ВНОХД № 168/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение от 01.04.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 28/09.02.2011 г. по НОХД № 2185/2010 г. на Пазарджишкия районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.