8
Р Е Ш Е Н И Е № 166 С., 11.05.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1797 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 645 от 03.04.2014г. по в.гр.д. № 297/2014г. на Пловдивски окръжен съд, VII граждански състав, с което е потвърдено решение № 4688 от 02.12.2013г. по гр.д. № 8875/2013г. на Пловдивски районен съд, X. гр. състав. С потвърденото първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касатора, че [фирма], [населено място] не дължи сумата 13 455,83 лева, представляваща допълнително начислена за заплащане ел.енергия за обект на потребление, от която 4576,66 лева за допълнително начислена за заплащане ел.енергия за периода от 06.12.2012г. до 04.01.2013г. и 8879,17 лева за допълнително начислена ел.енергия за периода от 05.01.2013г. до 04.03.2013г..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като мотивите на въззивния съд са недостатъчни и нелогични. Поддържа, че клаузите на общите условия по корекция на сметки за минали периоди обвързват валидно ищеца, тъй като не се е възползвал от възможността да уговори различни клаузи при условията на ал.5 от чл.98а ЗЕ. Твърди, че клаузите от общите условия не са и не биха могли да бъдат недействителни – нищожни като противоречащи на закона, доколкото същите са приети при изричното изискване на закона. Поддържа, че съдът не се е съобразил със специалната нормативна уредба, приложима към спора. Твърди, че при категорично установени по делото и безспорни факти е изпълнил ясната процедура по чл.54, ал.2, т.1 от задължителните за ищеца общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и е коригирал сметката на своя клиент с дължимата на това договорно основание сума. Твърди, че стойността на корекцията зависи не от нещо неясно или нещо презумптивно, а от обективно констатираната стойност на грешката при измерването. Счита, че принципното прилагане на корекционна процедура за изчисляване, а не за измерване на реалното потребление, не накърнява правата на потребителя като неравноправна клауза и не представлява злоупотреба с монополни права. Поддържа, че дори да се приеме, че установената касационна практика следва да намери приложение за всички случаи на корекции до влизането в сила на новата редакция на чл.98а ЗЕ, заплащането на неотчетено потребление не е изключено, а следва да се разреши чрез приложение на принципа за справедливост, който именно е приложен и от регулаторния орган при одобряване на методиката, ползвана от вещото лице. Поради това моли да се приеме, че размерът на дължимата цена съответства на потреблението, което не може да бъде обективно установено при манипулирано средство за измерване. По изложените съображения моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Ответникът по касация [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба. Поддържа, че след измененията от 17.07.2012г. Законът за енергетиката отново не въвежда възможност при регламентирани от самия него, а не от доставчика на електроенергия общи условия, да се извършва едностранна промяна от доставчика на сметката за вече доставена електрическа енергия за минал период, което да е основание за несъобразяване или изменение на създадената задължителна съдебна практика. Твърди, че законът само препраща към Правила за измерване на количеството ел.енергия, регламентиращи и случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, които пък, от своя страна, посочват, че процедурата за установяване на такива случаи е предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия. Поради това счита, че основанието за такава корекция не се съдържа в ЗЕ, а в ОУ, които съгласно практиката на ВКС са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД. Поддържа, че ответникът не е ангажирал доказателства за неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или осъществяването на неретламентиран /без негово знание и разрешение/ достъп до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ищеца или от друго лице с негово знание, т.е. наличието на виновно поведение. Поради това моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство.
С определение № 453 от 23.07.2015г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Налице ли е предвидена възможност в Закона за енергетиката след изменението с ДВ бр.54/12г. крайният снабдител с електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребител при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия ?
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Производството е образувано по предявени от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи сумата 13 455,83 лева, представляваща допълнително начислена за заплащане ел.енергия за обект на потребление, от която 4576,66 лева за допълнително начислена за заплащане ел.енергия за периода от 06.12.2012г. до 04.01.2013г. и 8879,17 лева за допълнително начислена ел.енергия за периода от 05.01.2013г. до 04.03.2013г..
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че е в тежест на ответника да установи наличието на основание за начисляване и дължимост на процесната сума. Посочил е, че в тази връзка ответникът поддържа сумата да е дължима на основание чл.28, ал.1 от ОУ на Е. ЕС вр. чл.54, ал.2, т.1 от ОУ на Е. ЕР, които са обвързващи за потребителите, като по реда и при условията на чл.63, ал.2 от ОУ са съставени констативните протоколи за установяване неточно измерване на потребената в обекта на ищеца електрическа енергия, резултат от нерегламентиран достъп, свързан с поведението на потребителя. Обсъдил е събраните по делото писмени доказателства – два констативни протокола за извършени проверки от служители на ответното дружество на обекта, ползван от ищеца, гласни доказателства и справка за коригиране на сметката и съдебно-техническа експертиза и е приел, че спорът между страните се концентрира около наличието на поддържаното от ответника основание за едностранно коригиране на сметката за потребена електрическа енергия за минал период. Въззивният съд е обсъдил клаузите на чл.28, ал.1 от ОЕ на [фирма] и чл.54, ал.2 от ОУ на [фирма] и е приел, че тези клаузи допускат санкциониране на потребителя, без да се изисква негово виновно поведение и без да се държи сметка за периода на грешно измерване или неизмерване, което противоречи на виновния характер на договорната отговорност за вреди и нейните граници, съобразно чл.82 ЗЗД. Приел е, че обективна отговорност, ангажирането на каквато да не зависи от поведението на страната по договора, може да бъде предвидена само със закон като изключение от правилото за виновен характер на договорната отговорност на вреди, но не и договорно уредена, а действащият през процесния период ЗЕ и приетата на основание чл.116, ал.7 от него Наредба № 6/09.04.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи не предвиждат изрично възможност за извършване на едностранна корекция на сметките за минал период по определена за целта методика. Приел е, че разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, на която се позовава ответникът, касае съдържанието на общите условия относно реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а чл.45 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия препраща отново към процедурата по договора за покупко-продажба на електрическа енергия, съответно към общите условия. Поради това е заключил, че с посоченото изменение законът не въвежда възможност при регламентирани от самия него, а не от общите условия/договора, основания и процедура да се извършва едностранна промяна от доставчика на сметката за вече доставена на потребителя електрическа енергия за минал период, което да е основание за незачитане на създадената задължителна съдебна практика. Изложил е съображения, че липсват категорични доказателства безспорно установената манипулация на електромера да се дължи на действия именно на ищцовото дружество, макар и електромерът да се намира в трафопост в имота му, както и такива, обосноваващи началната дата на процесните периоди, свързваща се с осъществяване на тази манипулация. Счел е за неоснователен довода на ответника, че отговорността на потребителя на принципа „комуто ползите, нему и тежестите” не е като санкция за виновно поведение в качеството му на потребител по договора, а като парично възмездяване по смисъла на чл.55 и сл. ЗЗД, тъй като извъндоговорната отговорност на потребилото електрическа енергия лице за сметка на доставчика в този случай би била на плоскостта на неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД и има субсидиарен характер, а в случая между страните е налице договорна обвързаност по повод доставянето на електрическа енергия за конкретния обект на потребление, като дори и в този случай обезщетението би било до размера на обедняването, равняващо се на стойността на реално потребената за определен период електрическа енергия.
По матриалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:
По този въпрос е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 111 от 17.07.2015г. по т.д. № 1650/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., с което е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12 съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
Предвидените в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството елекрическа енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147 от 14.10.2013г. /ДВ, бр.98/12.11.2013г./, а Общите условия на договорите за продажба на електрическа енерия на [фирма], съставени съгласно чл.98а ЗЕ, са одобрени от ДКЕВР с решение от 10.05.2008г. В раздел IX, чл.47-чл.51 от новите ПИКЕЕ са уредени случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани са т.нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013г. и не им е придадено обратно действие нито със ЗИ на ЗЕ /ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./, нито със самите ПИКЕЕ. Съгласно §199, ал.2 ПЗР на ЗИДЗЕ /ДВ, бр.54/2012г./ до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по ал.1 или до привеждането им в съответствие с този закон се прилагат действащите нормативни актове, съответно общите административни актове, доколкото не противоречат на закона. Следователно за периода до приемането на предвидените в чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за извършването на корекция на сметките и уведомяването на клиентите се прилагат действащите подзаконови нормативни актове и създадената за тяхното прилагане постоянна практика на ВКС.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о. е прието, че през периода от 17.07.2012г., когато влиза в сила изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ /ДВ, бр.54/2012г./, до 16.11.2013г., когато влизат в сила новите ПИКЕЕ /ДВ, бр.98/2013г./, не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. За този период от време остава актуална постоянната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с множество решения /решение № 165 от 19.11.2009г. по т. д. № 103/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 189 от 11.04.2011г. по т. д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 79 от 11.05.2011г. по т. д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 104 от 05.07.2010г. по гр. д. № 885/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 26 от 04.04.2011г. по т. д. № 427/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 29 от 15.07.2011г. по т. д. № 225/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 177 от 12.12.2011г. по т. д. №1008/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 12 от 06.03.2012г. по т.д. № 119/2011г. на ВКС, І т.о., решение № 159 от 30.09.2013г. по т. д. № 773/2012г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 38 от 15.05.2014г. по т. д. № 5/2013г. на ВКС, I т. о., решение № 19 от 21.02.2014г. по т. д. № 2014/2013г. на ВКС, II т. о. и други/, съгласно която корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.
По основателността на касационната жалба:
Предмет на настоящия спор е дължимостта на едностранно коригираната електрическа енергия за периода от 06.12.2012г. до 04.03.2013г.. През този период е действал Законът за енергетиката в редакцията му след измененията и допълненията, обнародвани в ДВ, бр.54 от 2012г. и в сила от 17.07.2012г. и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Решение № П-1/10.04.2007г. С оглед отговора на поставения материалноправен въпрос следва да се приеме, че през процесния период не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, а корекцията е допустима, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.
В настоящия случай, съгласно заключението на СТЕ, изготвена само въз основа на представените по делото писмени доказателства, в това число Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване № 56996/04.01.2013г. и Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване № 56599/04.03.2013г., при извършената на 04.01.2013г. от служители на ответното дружество проверка на електромер с фабр. № 03288018, отчитащ консумираната ел.енергия в обекта, ползван от ищеца, е констатирано прегоряла вторична верига в токови трансформатори, вследствие на което липсва вторичен ток на фаза „А“ и фаза „В“ и електромерът отчита с 69% по-малко от консумираната електроенергия. При извършената на 04.03.2013г. проверка на същия електромер е констатирано, че началата на първи и втори токов кръг са вкарани с изолация след междинния клеморед, в резултат на което електромерът отчита с 65,38% по-малко от консумираната електроенергия. Според вещото лице неотчетеното количество ел.енергия е правилно изчислено съгласно Общите условия, одобрени от ДКЕВР, като допълнително начислените количества върхова, дневна и нощна електроенергия са остойностени по действащите единични цени за периода, одобрени от ДКЕВР и въз основа на установената грешка. В с.з. на 19.09.2013г. вещото лице е пояснило, че схемата на свързване на електромера е била манипулирана, но не може да отговори каква е причината за това, като не е бил представен резултат от експертизна проверка на електромера от оправомощен орган. От показанията на свидетеля С., служител на ответното дружество, който е участвал при извършване на проверката на 04.03.2013г., при огледа след констатиране на грешката е било установено, че началата на първа и втора система са вкарани между клеморед, като в самия клеморед има пластинки, които се държат с болтчета и е личало, че едното гнездо е било отвивано. Според свидетеля електромерът се намира в главно разпределително табло в трафопоста в имота на абоната, като това помещение е заключено с ключ на Е., който не се дава на потребителите.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че ответникът по иска не е установил периода на грешното измерване или неизмерване на електрическата енергия с процесния електромер и не е доказал реално консумираната електрическа енергия за процесния период. Не е установено и че констатираното при първата проверка, извършена на 04.01.2013г. неточно измерване се дължи на манипулиране на електромера или схемата на свързването му. Служебно начислената от ответника електроенергия е въз основа на установените в Общите му условия корекционна процедура и механизъм, а не въз основа на преценка каква би била реално консумираната от ответника електроенергия, като ответникът поддържа, че именно на това основание и по този начин следва да бъде определена реално дължимата от ищеца стойност на електроенергията за исковия период. С оглед неоснователността на този довод на ответника и при липса на ангажирани от него доказателства за подлежащите на установяване факти – доказано неправомерно виновно поведение на потребителя, какъв е периодът на грешното измерване на електрическа енергия с процесния електромер и каква е реално консумираната електроенергия за периода, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен. Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на 4 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 ГПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 645 от 03.04.2014г. по в.гр.д. № 297/2014г. на Пловдивски окръжен съд, VII граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], съд. адрес: [населено място], [улица], сутерен, адв. С. Р., сумата 4 000 лева /четири хиляди лева/ - разноски за касационната инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|