Р Е Ш Е Н И Е № 3 гр. София, 04 януари 2024 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Кирил Иванов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1008 по описа за 2023г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия И. М. М. срещу въззивно решение № 203/02.06.2023г. по ВНОХД № 1385/2022г. на Софийски апелативен съд, н.о., 2 - ри наказателен състав, с което е потвърдена първоинстанционна присъда № 260060/26.10.2022г. по НОХД № 4349/2020г. на Софийски градски съд, н.о., 18 – ти състав. От така постановеното потвърдително решение е останал недоволен подсъдимия и чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се ангажират и трите касационни основания. Основно възражение е това, че делото според защитата е решено въз основа на предположения. Не били уважени основателни доказателствени искания, бил извършен превратен анализ на доказателствата по делото. Не била ясна волята на съда защо едни доказателствени източници се отхвърлят, а други се приемат. Логиката на обсъждане от въззивния състав била в противовес на съдържанието на обсъжданите доказателства. Иска се отмяна на атакуваното по касационен ред въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. По указание на въззивната инстанция защитата е допълнила касационната си жалба, като се е позовала на непълнота на доказателствата. Прави се оплакване от отказ за разпит на допуснат свидетел – св. М., който не бил щателни издирен. Този разпит бил важен, тъй като неговите показания противоречали на показанията св. К. в крайна степен. Св. М. давал показания в противоречие и с показанията на пострадалия, - св.Й. Б., който от своя страна давал противоречиви показания, които били кредитирани изцяло. Оспорват се показанията на св. Е. Д., както и извършеното разпознаване от него на подс. М. поради нарушения на процедурата- неразясняване на правата на поемните лица. Оспорва невъзприетите показания относно установяване на алиби на подсъдимия М. – в показанията на св. М. М. и св. П. Т.. Позовава се на неуважени искания за събиране на доказателства във връзка с предмета на престъплението – счетоводни документи и други. Алтернативно в допълнението се претендира за явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като има превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Във възражение повереникът на частния обвинител и граждански ищец Й. Б. оспорва касационната жалба, като изтъква насрещни аргументи относно наличието на преки доказателства. Изтъква за свидетелстването на пострадалия доводи относно тежките увреждания, които е получил и са му попречили да свидетелства. Оспорва позоваването на заличаване на св. М. за повторен разпит като неоснователно, възразява детайлно относно свидетелстването на св. С. К., който бил заявил, че не помни в колко часа е получил обаждане от сестра си. Оспорва позоваването на неуважени доказателствени искания, като отбелязва, са представени фактури, от които са ревизирани липсите, предмет на обвинението. Подкрепя доводите на въззивната инстанция относно оспореното алиби на подсъдимия. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че не е налице нито едно от касационните основания, посочени в нея. Посочва, че пред касационният състав се излагат същите доводи и възражения, направени и пред въззивния съд. Твърди, че освен косвени, има и преки доказателства, включително разпознаване, като въз основа на тези доказателства съдът бил изготвил един подробен и обоснован от фактическа и правна страна съдебен акт. Определя искането за намаляване на наказанието за неоснователно, тъй като е определено при превес на смекчаващите обстоятелства и към минимума за извършеното тежко престъпление – грабеж, придружен със средна телесна повреда. Моли да се отхвърли изцяло жалбата и се остави в сила въззивното решение. Частният обвинител Й. Б., редовно призован, не се явява, представлява се от повереник, който пледира, че жалбата не е основателна по изложеното възражение. Претендира направени разноски пред касационната инстанция. Подсъдимият, редовно призован, явява се лично и се представлява от защитник. Последният поддържа изцяло касационната си жалба, като моли съдът да се съобрази с изложените в нея доводи. Поддържа искането си за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, допълва искането си с алтернативно предложение, което включва оправдаване на дееца, тъй като нямало нито преки, нито косвени доказателство за негово участие в извършване на престъплението. Подсъдимият в лична защита поддържа тезата на защитника си, като добавя, че не е участвал в тази кражба, не бил на работа. При последната си дума си подс. М. моли да му отпадне това наказание, тъй като не бил участвал никъде. Били викнати някакви свидетели, но изобщо не знаел за какво става въпрос. Моли да се отмени присъдата. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С първоинстанционната присъда № 260060/26.10.2022г. по НОХД № 4349/2020г. на Софийски градски съд, н.о., 18 – ти състав, подсъдимият М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал. 1, вр.чл.20 ал. 2 от НК и по реда на чл.54 от НК му е наложено наказание от 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим. Подсъдимият М. е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 20 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалия и граждански ищец Й. Б., ведно със законната лихва, като за останалата част от 30 000лв. искът е отхвърлен като недоказан по размер. Присъдени са и деловодните разноски. С атакуваното по касационен ред въззивно решение № 203/02.06.2023г. по ВНОХД № 1385/2022г. на Софийски апелативен съд, н.о., 2 - ри наказателен състав първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия. След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна. Предмет на касационното обжалване са оплаквания, които са намерили своя отговор по идентични възражения при въззивното обжалване. Въззивната инстанция е дала подробен, логичен и аналитичен отговор на направените възражения и той по естеството си не буди съмнение относно действителната воля и вътрешно убеждение на съдебния състав. Наличните противоречия между показанията на св. М. и св. Й. Б. са само привидно такива. Всеки един от двамата свидетели е описал събитията, развили се действително по едно и също време и място, но от своята гледна точка, при което съвсем логично има разлика. Единият свидетел е нападнат от част от групата нападатели, а вторият – от друга. Свидетелстването в този казус и по отношение на тези двама свидетели е показателно за искреност непреднамереност, липса на търсен, нарочен синхрон между показанията им, в този смисъл е налице правдив преразказ на възприетото от тях. Всъщност не е необходимо да се търси дали процесуалния анализ на доказателствената съвкупност е обоснован или не – това не съставлява, както е добре известно, касационно основание. Достатъчно е да се отбележи, че шаблонното използване на доводите за изопачено или превратно тълкуване при доказателствения анализ не намира своето основание при тази значима дейност на съда в настоящия казус. Съдът е анализирал детайлно и твърде подробно всяко едно значимо обстоятелство, в съответствие с правната и житейска логика. Дал е отговор на възраженията за допуснати процесуални нарушения, като не е намерил съществени такива и касационният състав напълно се съгласява с него. Съчетанието от преки и косвени доказателства води до недвусмислени и категорични изводи за авторството на подс М., в противовес на защитната теза и създаваното алиби, което съдът обосновано е приел за опровергано. Няма никаква основателна причина да не се свърже ползването на превозното средство на св. Е. Д. за извършване на грабежа от самия подсъдим М.. Това превозно средство не е използвано за нищо друго, а подсъдимият се е оказал в невъзможност да даде друго обяснение за показанията на св. Д., като защитните усилия са били насочени към откриване на противоречия в свидетелстването на този свидетел по време на досъдебното и на съдебното производства. Тези усилия са останали напразни, тъй като обосновано (ето още един процесуален момент да се отбележи, че обосноваността не съставлява касационно основание, но касационният състав ползва тези доводи илюстративно и за пълнота) съдилищата по същество са отдали заслужен приоритет на показанията от досъдебното производство на св. Д.. Изложените аргументи за близкото по време до инцидента свидетелстване и логическа взаимовръзка с останалата доказателствена съвкупност, която е преценена като достоверна от въззивната инстанция. Въззивният състав в логическа взаимовръзка е обсъдил освен показанията на св. Д., така също и възраженията относно предмета на престъплението и възведеното обвинение за съучастие на подс. М. с други, неустановени по делото лица. Тези доводи са аргументирани и не се поставят под съмнение от възраженията, направени и пред самата въззивна инстанция, а и повторени пред касационния състав. Законосъобразно възраженията са определени като неоснователни, тъй като нито по отношение на съучастието, нито по отношение на предмета на престъплението съществуват съмнения. От материалноправна гледна точка съдът е анализирал съставомерните признаци на деянието, в извършването на което е участвал наред с други, неустановени по делото лица, и самият подсъдим М., и този анализ е направен в съответствие със закона. Целта на престъплението е било отнемането на вещи, които са били във владение на постр. Б., за установят свое владение, подсъдимият съвместно с неустановените по делото лица е употребил сила, която от своя страна е довела до причиняване на наранявания с последици, покриващи характеристиките на средна телесна повреда, с множество съставомерни, взети поотделно и сами за себе си, увреждания. Впрочем, наличието на повече от едно увреждане, водещо до самостоятелно покриване на признак за наличие на средна телесна повреда, е несъмнено отегчаващо отговорността обстоятелство. Нападението се отличава със своята бруталност и използване на прекомерна, ненужна сила, въпреки липсата на съпротива от пострадалия и св. М. и независимо от призивите им да вземат всичко, което пожелаят. Това води до извод, че определеното наказание е снизходително определено и не е възможна проява на допълнително снизхождение. То е наложено към минимума, но относителната тежест на бруталното използване на сила не позволява в никакъв случай да се приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нещо повече, подсъдимият в нито един момент не е признал вина. Това, разбира се, не е задължение за подсъдимия, а е негово абсолютно процесуално право и проява на свободния избор на индивида. Както и друг път е отбелязвал този състав на ВКС обаче, това лишава подсъдимия възможността да поиска допълнително снизхождение по отношение на наказанието и това искане съответно да се определи като основателно. При приемането на постулата, че поправянето на дееца неизбежно преминава през собствената оценка на неправомерното си поведение, и след като такава липсва, съдът намира, че поправянето може да се постигне само ефекта на осезаемата държавна принуда във вид на ефективното изтърпяване на наказанието в определения размер. Трябва да се отбележи, че все пак този размер е към минимума. Като краен извод съдът намира, че не е логично да се приеме, че без признание на вина, тоест без осъзнаване на стореното, може да се търси и намери основание за приложение на чл.55 от НК. Поради тези причини проявената снизходителност от въззивната инстанция е напълно достатъчна, а по – нататъшно намаляване на наказанието не може да се приеме за допустимо и основателно. Само с наказание в размер, не по-малък от наложения този подсъдим ще възприеме тежестта на извършеното от него деяние, да преоцени в светлината на укоримост своето собствено поведение и оттам да се пристъпи към изпълнение на служебната роля на наказателната санкция – поправяне и превъзпитание на дееца към спазване на закона и морала. Както се отбеляза, деецът се е лишил от възможността чрез признание на вина и изразяване на съжаление за лично извършеното да получи каквото и да било допълнително снизхождение. При липса на явна несправедливост на наложеното наказание касационната жалба и в този аспект се явява неоснователна, поради което се отхвърля. При приемането за неоснователни оплакванията по всички касационни основания, съдът намери, че въззивното решение следва да се остави в сила изцяло. Направеното искане за присъждане на направени разноски от частният обвинител и граждански ищец Й. Б. с оглед изхода на делото се явява основателно и като такова се уважава в посочения в съответния договор за правна помощ размер от 2 250лв. С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 203/02.06.2023г. по ВНОХД № 1385/2022г. на Софийски апелативен съд, н.о., 2 - ри наказателен състав. ОСЪЖДА подс. И. М. М. да заплати в полза на частния обвинител и граждански ищец Й. Б. сумата от 2 250 лв., представляващи направени разноски за повереник пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.