4 Р Е Ш Е Н И Е № 230 [населено място] 14.12. 2018 год. В и м е т о н а н а р о д а Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА при участието на секретаря:А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 677/18г. Производството е по чл.47, ал.1,т.2 ЗМТА, образувано по иск на Н. Й. Г. и С. Д. Г. и двамата от [населено място] за отмяна на постановеното от Арбитражен съд София при Сдружение за Правна Помощ и Медиация решение от 10.01.2018г. по в.арб.д. №47269/2016г. по описа на същия съд. Ищците поддържат, че решението на АС София при СППМ е постановено при липса на арбитражна клауза по поставения за решаване пред съда спор,изведена от протокол на общо събрание на етажна собственост от 02.10.2016г. / т.11/. Страната е поддържала още, че споразумение за арбитрируемост на споровете, възникнали с етажната собственост не може да бъде наложено с решение на ОС на ЕС, тъй като то няма характер на договор, който валидно да обвързва всички етажни собственици. Ответникът по молбата- етажните собственици при сграда с режим на ЕС с адрес – [населено място], ул. „ Акд. Йордан Трифонов” №8, поименно редовно и своевременно призовани, като от тях се явява К. К. Н. изразил становище за правилност на решението и В. Б. Д., който счита молбата за основателна. Останалите етажни собственици не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното : Исковата молба е подадена в срока по чл.48,ал.1 ЗМТА и е процесуално допустима,поради което следва да бъде разгледана по същество. С решение на Арбитражен съд София при Сдружение за Правна помощ и Медиация от 10.01.2018г. по в.арб.д. №47269/2016г. по описа на същия съд са уважени предявените от етажна собственост с административен адрес- [населено място], ул. „ Акд. Йордан Трифонов” №8 против Н. Й. Г. и С. Д. Г. искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.38 ЗУЕС за заплащане на сумата 618.01 лв. представляваща, дължима по решение от 25.04.2015г./ т.2-5/ на ОС на ЕС парична вноска, ведно с лихви и разноски. Ищците установяват, наличие на твърдяните от тях обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на арбитражното решение по чл.47,ал.1, т.2 ЗМТА. За да е налице това основание, следва да бъде установена липсата на валидно сключено между страните арбитражно споразумение, като същото е легално дефинирано от чл.7 ЗМТА, чрез изброяване предпоставките, на които следва да отговаря, за да се приеме, че е осъществено правото, спора да бъде разгледан от арбитражен съд. Съобразно тази законова дефиниция, арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всичките или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях, относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Съгласно императивната разпоредба на чл.20, ал.1 ЗМТА, възражението за некомпетентност следва да бъде направено най-късно с отговора на исковата молба. В разглеждания случай с отговора на исковата молба пред АС, ответниците по спора -сега ищци са заявили, че липсва валидно арбитражно споразумение между страните, поради това, че взетото решение на общо събрание на ЕС за отнасяне на споровете между етажните собственици пред арбитраж не може да задължи нито ответниците, нито АС да бъде разгледан спора по този ред, тъй като не замества клауза за арбитраж. Или така направеното изявление очертава валидно въведено възражение за некомпетентност на арбитражния съд, което следва да бъде разгледано, с оглед заявеното основание по чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. Във връзка с това основание ищците са поддържали, идентични доводи за неприложимост на решението на ОС на ЕС за разрешаване на конкретния спор по изпълнение на решенията на ОС за внасяне на парични вноски от АС, взето на 02.10.2016г. обективирано в т.11 на изготвения протокол. Оплакванията са основателни. В случая Арбитражният съд е обосновал компетентността си с чл.7 ЗМТА, като е приел, че представеният към исковата молба протокол от ОС на ЕС от 02.10.2016г. т.11, чрез взетото решение за отнасяне на имуществени спорове между етажната собственост и собствениците на обекти в нея пред АС, по същество представлявало арбитражно споразумение, в което се съдържала изрично арбитражна клауза.Позовал се е още на чл.2, ал.2 от Правилника на АС София при СППМ, който изисквал арбитражното споразумение да е в писмена форма, в каквато било решението на ОС и тъй като то не попадало в обхвата на изключенията по чл.19 ГПК е приел, че следва да разгледа спора. Основателно е изложеното в исковата молба разбиране за липса на арбитражната клауза. С оглед цитираната по-горе дефинитивност, изведена от чл.7 ЗМТА се налага извод, че за да е налице арбитражна клауза, то следва да е сключено споразумение, изходящо от всички етажни собственици т.е. материализиращо съвпадащи волеизявления на всички етажни собственици, с характеристиката на многостранен договор, за възлагане на уреждане споровете помежду им, възникващи във връзка с управлението на етажната собственост на конкретен арбитраж. Т.е. необходимо е волеизявление на всеки етажен собственик, като няма пречка, същият да даде изрични пълномощия за възлагане на арбитраж, разрешаването на възникналите спорове между етажните собственици. Такова, обаче волеизявление, не може да бъде заместено с решение на ОС на ЕС, тъй като чл.11,ал.1 ЗУЕС не визира правомощие в същия смисъл на този орган. Нормата на чл.11, ал.1 ЗУЕС не може да бъде тълкувана разширително, поради това, че разрешеният от АС София при СППМ спор противопоставя интереса на ищците на този на останалите собственици на обекти в ЕС. Т.е. липсва съвпадащ интерес на всички етажни собственици по отношение на тяхна обща цел – управлението на ЕС по смисъла на чл.8,ал.1 ЗУЕС. Правомощията, уредени в чл.11 ЗУЕС са относими само към удовлетворяването на съвпадащи общи интереси на етажните собственици, поради което и обсъжданата норма е неприложима. В тази връзка се налага извод за нищожност на обсъжданото решение на ОС на ЕС, поради което същото не може да бъде атакувано по реда на чл.40 ЗУЕС. С оглед изложеното се налага извод, че арбитражното решение, предмет на предявеният иск по чл.47 ,ал.1 т2 ЗМТА е постановено при отсъствие на сключено между страните арбитражно споразумение по смисъла на чл.7 ЗМТА, поради което следва да бъде отменено. По изложените съображения, предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде уважен. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците по иска следва да бъдат присъдени направените и установени разноски в размер на 379лв. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ арбитражно решение от 10.01.2018г. по в.арб.д. №47269/2016г. на Арбитражен съд София при Сдружение за Правна Помощ и Медиация. ОСЪЖДА етажните собственици при сграда в етажна собственост, с административен адрес [населено място], ул. „Акд. Йордан Трифонов” №8 да заплатят на Н. Й. Г. и С. Д. Г. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 379лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: