7О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 483 гр. София, 26.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 925 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. Т., представляван от адв. К. М., срещу решение № 12315 от 13.11.2020г.. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потърдено решение № 4148 от 07.06.2019г. по гр.д. № 5469/2017г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени от настъпило на 12.05.2015г. ПТП за разликата над 60 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че определеното обезщетение за претърпените неимуществени вреди е занижено и не кореспондира с установените по делото болки и страдания с оглед характера и тежестта на пораженията му и неблагоприятната прогноза, както и с предвидните лимити на отговорността на застрахователя. Намира за неправилен и извода на въззивния съд за неоснователност на претендираните имуществени вреди, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение за досъдебното и съдебното наказателно производство. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните материалноправни въпроси:
1. Какви са критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликта телесни увреждания на ищеца, изразили се в съответните травми и причинени заболявания, за които лечение няма, а използваните медикаменти, които той ще пие до живот, могат само да подтиснат симптоматиката, но не и да го излекуват? Касаторът твърди, че в тази част на въззивният съд не е спазил изискванията на закона и на задължителната практика на ВКС.
2. Следва ли въззивният съд да съобрази размера на обезщетението с лимитите на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите” като проявна форма на обществените и икономически условия на страната, към момента на настъпване на произшествието, към момента на постановяване на въззивния съдебен акт, както и към момента в едно обозримо бъдеще, с оглед обстоятелството, че излекуване няма да може да бъде осъществено?
3. Следва ли въззивният съд и има ли спрямо него процесуално задължение в решението си да обсъди всички конкретни обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението по начина, указан в ППВС № 4/1968г., вкл. когато изцяло е възприел определения на първа инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди и не го е променил изобщо?
4. Следва ли да бъде отчетена конкретната проява на вредите в техния пълен обем – травми и заболявания, и това да бъде съобразено с размера на обезщетнието за тях?
5. Подлежат ли на обезщетяване имуществените вреди, представляващи заплатено от пострадалия ищец адвокатско възнаграждение за един адвокат за представителството му пред органите на досъдебото и на съдебното наказателно производство? Тези вреди не подлежат ли на репарация?
6. Дължат ли се лихви от датата на деликта или не?
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968г., ТР № 4 от 29.01.2013г. по т.д. № 42012г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/2014г. от 23.12.2015г. на ОСТК на ВКС, решение № 139 от 18.03.2009г. по гр.д № 6044/2007г. на ВКС, II г.о., решение № 290 от 04.06.2013г. по в.гр.д. № 78/2013г. на ПАС и определение № 302 от 26.02.2014г. по гр.. № 6183/2013г. на ВКС, III г.о., решение № 53 от 12.06.2014г. по т.д. № 1556/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 101 от 03.07.2014г. по т.д. № 4391/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 104 от 25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., решение № 33 от 21.03.2015г. по т.д. № 1278/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 78 от 06.08.2015г. по т.д. № 1278/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, II т.о., решение № 319 от 17.11.2015г. по гр.д. № 2829/2015г. на ВКС, IV г.о., определение от 06.02.2017г. по т.д. № 994/2016г. на ВКС, II т.о. и решение № 126 от 29.05.2017г. Поддържа, че поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата, е недопустима. Съгласно чл.280, ал.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С оглед цената на иска за обезщетение за имуществени вреди и съобразно чл.280, ал.3, т.1 ГПК постановеното по него въззивно решение е изключено от касационен контрол.
Касационната жалба в останалата част е насочена срещу въззивен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.
Въззивният съд е приел за доказано наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, действащ към датата на ПТП, за лекия автомобил „Ровер 200“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Емилия Т. – С.. Посочил е, че върху приложеното решение на наказателния съд няма отбелязване да е влязло в сила, но е намерил, че събраните по делото доказателства установяват, че водачът на лекия автомобил при управлението му е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, с което е станал единствената причина за настъпване на ПТП и претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.
Приел е, че от заключението на вещите лица, извършили в първата инстанция комплексна медицинска експертиза с участие на специалист хирург и специалист психиатър, както и от уточненията, дадени в съдебното заседание, се установява, че вследствие на ПТП ищецът е претърпял открита конквасация (размачкване) на лявата подбедрица с многофрагментно счупване на двете кости - тибия и фибула (голям и малък пищял); бил е настанен в здравно заведение за периода от 12.05.2018 г. до 11.08.2015 г., в рамките на който са му извършени 7 броя оперативни интервенции за преодоляване на последиците от травмата /репозиция на костите и тяхното фиксиране/ и отстраняване на некротична тъкан и кожни пластики; интервенциите са извършени под обща анестезия и медикаментозно лечение чрез приема на антибиотици, антикоагуланти и обезболяващи средства; лечението е било съпроводено с усложнения:
- кожни усложнения, наложили извършването на кожна пластика;
- ищецът е развил хроничен фистулозен остеомиелит на костите на травмираната подбедрица, представляващ инфекция на костите и костния мозък, което се обяснява от вещите лица като често срещано състояние при открити фрактури;
- анкилоза (пълно обездвижване) на лявата глезенна става;
-зудекова атрофия/дистрофия на костните структури, характеризираща се с болков синдром и втвърдяване на ставите, което се дължи на разстройство на вегетативната нервна система;
Приел е, че всички медицински интервенции са били извършени съобразно утвърдените практики за лечение, с което е избегната реалната опасност от ампутация на крайника. Взел е предвид, че долният ляв крайник е останал по - къс с 4 см., което ще затруднява движението на ищеца, като отсъства благоприятна прогноза за пълно възстановяване, налице са видими козметични дефекти (донорска кожа) по повърхността на подбедрицата в резултат на извършените пластики. Приел е, че вследствие на ПТП и получените увреждания ищецът е развил протрахирана депресивна реакция. Посочил е, че в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.
Въззивният съд е намерил, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищецът, възлиза на сумата от 60 000 лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото относно възрастта на пострадалия; медико-биологичните характеристики на причинените увреждания; продължителността и интензитета на болките и страданията; продължителността на общия лечебен и възстановителен срок; наличието на негативни последици от увреждането; обществено - икономическите условия в страната и лимита на застрахователните обезщетения към деня на настъпване на ПТП.
Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от датата на увреждането, и доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, тази разпоредба следва да се приложи и по отношение на застрахователя. Поради това е приел, че на ищеца следва се присъди и законната лихва върху определените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 60 000 лева и имуществени вреди в размер на 5 867.16 лева, считано от деня на увреждането – 12.05.2015 г.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Първите четири въпроса, формулирани в изложението, отнасящи се до приложението на чл.52 ЗЗД, следва да се уточнят в следния смисъл: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 ЗЗД, и какви са критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя?”. Така уточненият въпрос е релевантен, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. По въпроса е създадена постоянна съдебна практика - ППВС № 4/1968г. и решения по чл.290 ГПК - решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., в които е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Съдът е длъжен не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на релевантните обстоятелства, в това число като изхожда от общото понятие за справедливост и даде неговите основни характеристики, които да служат като отправна точка за определянето на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Предвид така формираната практика и съобразявайки мотивите на обжалваното решение, настоящият състав намира, че е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос с оглед несъответствието на въззивния акт с дадените разрешения.
Поставеният от касатора пети въпрос е относим към предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. С оглед недопустимостта на касационната жалба срещу въззивното решение в частта по този иск, съдът не дължи да се произнася по наличието на основание за допускане на касационен контрол по поставения въпрос.
Формулираният шести материалноправен въпрос не се явява обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд не е отрекъл правото на ищеца на законна лихва, считано от датата на деликта, и такава е присъдена за уважената част от исковите претенции, съответно не е присъдена за счетените за неоснователни претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Поради това искането за допускане на касационен контрол по този въпрос е неоснователно.
С оглед допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, настоящият състав не следва да се произнася по довода за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като преценката за правилността на въззивното решение ще бъде извършена в решението по чл.290 ГПК.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, поради което не следва да заплаща държавна такса за разглеждане на касационната жалба.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12315 от 13.11.2020г.. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потърдено решение № 4148 от 07.06.2019г. по гр.д. № 5469/2017г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Н. Т. против ЗД „Бул инс” АД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени от настъпило на 12.05.2015г. ПТП за разликата над 60 000 лева до 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. Н. Т. касационна жалба срещу решение № 12315 от 13.11.2020г. по в.гр.д. № 5638/2019г. на САС, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено решение № 4148 от 07.06.2019г. по гр.д. № 5469/2017г. на СГС в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015г. до окончателното изплащане на сумата.
Делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд за насрочване.
Определението в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|