1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 271 СОФИЯ, 06.01.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2853/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. К. и Е. М. К. чрез техния пълномощник адв. Б. М., против решение № 123 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 868/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е обезсилено решение № 234 от 07.06.2013 г. по гр.д. № 86/2012 г. на Окръжен съд Смолян и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявените искове на заявените от ищците основания. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Ответникът по касация [фирма] със седалище [населено място] изразява становище, че касационната жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е било образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени от М. К. и Е. К. против [фирма] и Г. И. П. в качеството му на [фирма], с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 170 ЗЗД за прогласяване недействителност на договорна ипотека поради липса на тъждество между описаните в договора за ипотека имоти и закупените от ищците, и за признаване за установено по отношение на ответниците, че не е учредена договорна ипотека върху тези имоти, както и искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на договора за ипотека поради липса на предмет и съгласие от собственика, както и за установяване, че не е налице ипотека върху тези имоти. Въз основа на това е направил извод, че е предявен отрицателен установителен иск на две самостоятелни основания: едното за недействителност на учредената ипотека на основание чл. 170 ЗЗД, а другото - и за нищожност на договора за ипотека на основание чл. 26, ал.2 ЗЗД. Приел е, че в диспозитива на решението си първоинстанционният съд не е посочил на кое основание е уважил предявения иск, което препятства възможността да се прецени дали е налице произнасяне по предявен иск, а оттук - дали постановеният съдебен акт е допустим, дали е правилен и дали е основателен евентуално наведен довод за непререшаемост на спора. В обобщение е заключил, че първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, което е основание за обезсилване на постановеното решение и за връщане на делото за произнасяне по исковете на заявените от ищците основания. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос дали непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и е основание за обезсилване на постановеното решение. По този въпрос настоящият състав приема следното: В чл. 6, ал.2 ГПК е регламентиран един от основните принципи на гражданския процес - този на диспозитивното начало, според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предметът на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се индивидуализира чрез правопораждащия юридически факт, субектите на спорното правоотношение и неговото съдържание и се въвежда в процеса с исковата молба чрез посочване на основанието и петитума на иска. Процесуалният закон задължава съда да разреши правния спор рамките на заявените факти и искане. Когато в нарушение на диспозитивното начало съдът се произнася относно съществуването на право, което не е било въведено като предмет на делото, или относно което е десезиран, или е разгледал иска на незаявено от ищеца основание, е налице произнасяне по непредявен иск. Такова решение е недопустимо и подлежи на обезсилване съгласно чл. 270, ал.3 ГПК, а делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Съгласно приетото в т.18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитивът на съдебното решение. Той обективира волеизявлението на съда относно съществуването или несъществуването на спорното право, предмет на делото. Мотивите на решението не са източник на силата на пресъдено нещо, но те са задължителна част от съдържанието на съдебния акт, в която се обосновава волята на съда, отразена в диспозитива на решението. Съгласно чл. 236, ал.2 ГПК в мотивите се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Чрез съпоставката между мотиви и диспозитив на съдебния акт се съди за това дали действителната воля на съда е намерила точен, пълен и ясен израз в диспозитива на съдебното решение, както и дали съдът се е произнесъл по цялото искане на страната. При тълкуване на решението също се изхожда от изложените в него мотиви. Следователно, макар да не са източник на сила на пресъдено нещо, мотивите съдържат данни относно характеристиката на спорното право, поради което когато съдът е пропуснал да отрази в диспозитива някои от неговите белези - страни, правопораждащ факт, съдържание, правна квалификация, и това поражда неяснота относно предмета на делото, този пропуск следва да бъде преодолян чрез мотивите. Непосочването в диспозитива на решението на основанието, на което са разгледани исковете, не е равнозначно на произнасяне по непредявен иск и не е основание за обезсилване на постановеното решение. С оглед на изложеното, въззивното решение е неправилно. Само поради това, че в диспозитива на първоинстанционното решение не е посочено основанието, на което съдът е разгледал исковете, не може да се приеме, че е налице произнасяне по непредявен иск. Затова като е обезсилил първоинстанционното решение и е върнал делото за ново разглеждане на Смолянския окръжен съд, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 123 от 28.02.2014 г. по гр.д. № 868/2013 г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: