Р Е Ш Е Н И Е № 192 гр. София , 31 октомври 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Цветинка Пашкунова Даниела Атанасова при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора от ВКП Кирил Иванов, разгледа докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 700/2016 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното дело е образувано по касационна жалба от подсъдимата Б. Д. Г. – В., чрез упълномощеният й защитник – адвокат Я. Н. срещу решение № 91/04.05.2016г., постановено по внохд № 90/2016 год. на Апелативен съд гр. Варна, с което е потвърдена присъдата от 26.01.2016г. по нохд № 133/2015 год. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимата е призната за виновна за престъпление по чл. 343 ал.1 б.”в” НК вр.чл. 342 ал.1 ,вр. с чл. 20, ал.1 и ал. 2, чл. 16, ал.1,т.2 от ЗДвП и вр. с чл. 54 НК е осъдена на „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца с приложение на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години, от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г от НК, вр. с чл. 37, ал. 1,т.7 от НК е лишена от право да управлява МПС за срок от две години и осем месеца. В жалбата се сочат всички касационни основания. Позоваването на нарушение на материалния закон е подкрепено със следните доводи: неправилно съдът е отказал да приложи чл. 343а от НК тъй като са установени фактическите предпоставки за намалена наказателна отговорност: в конкретния случай подс.Г. е останала на мястото на ПТП, обадила се е два пъти на тел. 112, първо в 17,29 ч., след това - в 17,35 ч. като обажданията й са регистрирани и в резултат на които е пристигнал медицински екип за пострадалата К.; неясно е останало в мотивите кое е следвало да бъде изискуемото активно поведение за оказване помощ на пострадалата ; нарушена е съд. практика според ППВС №1/83 год. въвеждаща критериите за оказване от дееца помощ на пострадалия от ПТП; недопустимо е приета едновременна отговорност за нарушенията по чл. 16, чл. 20, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като е установено, че подс.Г. с несъобразена скорост се е отклонила от желаната посока на движение и против волята й е навлязла в насрещното пътно платно; не е изследвана причината за това , а самата последица не е елемент от механизма на ПТП, както е прието в случая; подценена е приносната роля на другия участник в произшествието – свид. Ж., който е управлявал с 1,17 промила алкохол в кръвта и няма извод доколко той е могъл да предприеме дължимото за да намали скоростта или да спре управлявания от него автомобил, за да реагира и избегне опасността – навлизането на автомобила на подсъдимата в неговото пътно платно. За съществени процесуални нарушения се навеждат следните: липса на мотиви – въззивният съд се е задоволил да възприеме безкритично мотивите на първата инстанция като не е отговорил на възраженията на защитата по оспорените нарушения на ЗДвП, изпълващи квалификацията на деянието; обвинението е неясно; съдилищата са отчели утежняващи обстоятелства без да се съдържат такива в обвинителния акт /„гумите на л.а. /марка/ са били износени и е нарушено техническото състояние на автомобила”/, внушено е, че произшествието е предизвикано от слабата квалификация на подсъдимата като водач на МПС, без да се посочва в какво се изразяват тези слабости - с какво изискване не се е съобразила подсъдимата от факторите по чл. 20, ал.2 от ЗДвП; няма изводи при коя от двете форми на вина е осъществено непредпазливото деяние, не е посочено с каква скорост е следвало да се движи л.а., управляван от подсъдимата, което е задължителен реквизит при положение, че обвинението съдържа твърдение за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДВП. За явна несправедливост на наказанието се изтъква, че при преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства съдът не се е съобразил с приноса на другия водач в ПТП; бил е в пияно състояние;водачът на насрещно движенията се автомобил не е реагирал своевременно на опасността – навлизането на автомобила на подсъдимата в неговото пътно платно като удар или не е щял да настъпи или последиците не биха били така тежки; при реакция от негова страна ударът или е нямало да настъпи или последиците не биха били така тежки. Прави се искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС, алтернативно се иска преквалификация на деянието по чл. 343а НК, респ. оправдаване по част от обвиненията за нарушения на правилата по ЗДвП и съответно - намаление на наложеното наказание. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимата Б. Г. – В. се явява лично и със защитата си адвокат Я. Н. от САК. Адвокат Н. поддържа жалбата и доводите в нея като акцентира на това , че съдът изцяло се е съгласил с констатациите и изводите на първата инстанция, а възраженията за пороците в първостепенният акт неоснователно са отхвърлени; неоснователно не е приложен чл. 343а от НК като не е отчетено поведението на подсъдимата за оказване на помощ на пострадалата К. с обстоятелството, че се е обадила два пъти на спешния телефон и е помогнала за транспортирането й в болница; неправилно е прието, че едновременно са нарушени разпоредбите на чл. 16, ал.1,т.2, чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; чл. 16 от ЗДвП е неприложим защото е установено, че В. не е преминала съзнателно в насрещното движение с управляваният от нея автомобил „марка“ поради което не е в причинна връзка с инкриминираните последици; правилата в двете алинеи на чл. 20 от ЗДвП са антагонистични и взаимно се изключват. Защитата твърди, че не е отдадено значимото за наличието на 1,7 промила алкохол в кръвта на водача на л.а. "марка" при настъпване на ПТП; след като обвинението твърди и съдилищата са приели, че подсъдимата Г. –В. се е движила с несъобразена скорост, неизяснено е останало обстоятелството на което не е даден отговор - с каква скорост подсъдимата е трябвало да управлява процесното МПС за да не настъпят съставомерните последици. При тези доводи се претендира прилагане на правомощието на ВКС за отмяна на контролирания акт и връщане на делото за ново разглеждане от ВАС. В своя лична защита подсъдимата се присъединява към аргументите на защитата си. Частните обвинители В. К. К., П. К. К. и повереникът им адвокат Ж. Ж. – редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание пред ВКС и не взима становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Обсъдени са всички възражения на защитата, наведени пред въззивната инстанция. Съставът на ВАС правилно е приложил закона при квалифициране на релевантните факти, а наказанието е справедливо. В последната си дума подсъдимата заявява съжаление за извършеното, но счита , че с действията си не е причинила инкриминираните последици. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ВЪЗ ОСНОВА НА ПРАВОМОЩИЯТА СИ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ПРОВЕРКА ПО ЧЛ. 347 ОТ НПК СЪОБРАЗИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО , ОБСЪДИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, И ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда от 26.01.2016г. по нохд № 133/2015г. Търговищкият окръжен съд е признал подсъдимата Б. Г.-В. за виновна в това, че на 25.10.2014г., в района на [населено място], [община], при управление на л.а.”марка” ДК [рег.номер на МПС] , е нарушила правилата за движение – чл. 20 ал. 1 и ал.2 от ЗДвП и чл. 16 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Л. П. от [населено място] и на основание чл. 343 ал.1 б.”в” НК вр.чл. 342 ал.1 и чл. 54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на това наказание с изпитателен срок от три години; на основание чл. 343г НК е лишена от правоуправление на МПС за срок от две години и осем месеца. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства ; подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски. С решение № 91/04.05.2016г., постановено по внохд№ 90/2016 год. на Апелативен съд гр. Варна/ образувано по въззивна жалба от подсъдимата/ е потвърдена присъдата от 26.01.2016г. по нохд№ 133/2015 год. на Окръжен съд гр. Варна. Съставът на ВКС намери, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на подсъдимата. Не се потвърди оплакването за липса на мотиви. ВАС е възприел мотивите на първата инстанция относно фактическите констатации и правните изводи, след като е извършил и собствена проверка на правилността на присъдата. Отговорил е аргументирано и на възраженията на защитата по всички спорни въпроси относно пълнотата и яснотата на обвинението, както и по правилното приложение на материалния закон – за квалификацията на деянието/ т.е. спазени са правилата по чл. 313 - чл. 314 и чл. 339, ал.2 от НПК/. Съдилищата не са въвели утежняващи фактически обстоятелства по „неповдигнато срещу подсъдимата обвинение”/ според доводите в жалбата и в съдебно заседание/, а именно, че „гумите на л.а. /марка/ са били износени и е било нарушено техническото състояние на автомобила“, както и, че „произшествието е предизвикано от слабата квалификация на подсъдимата като водач на МПС“. На стр. 327-327 по нохд № 133/15 год. на ОС [населено място] /в хода на първоинстанционното съдебно следствие/ са отразени процесуалните действия на първата инстанция, която с протоколно определение от 21.12.2015 год. е приела направеното от представителя на Окръжна прокуратура [населено място] изменение на обвинението по реда на чл. 287, ал.1 от НПК на основание за съществено изменение обстоятелствената му част, че: ” подсъдимата като водач на процесното МПС се е движила с несъобразена с атмосферните условия и със състоянието на пътя скорост, както и не се е съобразила с техническото състояние на ППС и със способностите си на водач”. Следователно новите обстоятелства, изпълващи фактическия състав на бланкетната норма по чл. 343 от НК са очертали и правната рамка на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което е извършено с надлежно инициирано от прокурора изменение на обвинението, поради което съдилищата не са въвели без намесата на прокурора утежняващи обстоятелства. Ето защо, не е било нарушено правото на защита на подсъдимата. Тя е запозната и се е защитавала със средствата на процеса както в първата , така и във въззивната инстанция по инкриминираните факти от предмета на делото и по правната им квалификация. Подсъдимата и защитата й са участвали при събирането и проверката на доказателствата и доказателствените средства по обстоятелствата на обвинението за износеност на губите на л.а. „марка” и за нарушаване на техническото състояние на автомобила, както и, че произшествието е предизвикано от слабата квалификация на подсъдимата като водач на МПС. Вярно е, че съдът при въззивната проверка в мотивите си, макар че е извел непредпазливост на инкриминираното деяние, не е разсъждавал в конкретика върху формата на непредпазлива вина, когато я е извел и е развивал изводите си за отговорността на подсъдимата. Не е развил изводи дали се касае за груба небрежност или за самонадеяност. Нарушението обаче не е съществено , тъй като ВАС е извел съставомерността на деянието по инкриминираното обвинение; направил е изводи и за субективната му съставомерност, такива , каквито подробни изводи са направени от първата инстанция, и не е намерил за нужно да ги преразказва след като се е съгласил с тях. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон. Защитата твърди, че съдът е следвало да укаже коя е съобразената скорост в конкретния случай. Законът не поставя подобно изискване при установяването на обема от релевантни факти за изясняване механизма на процесното ПТП. Съставът на ВКС изцяло споделя аргументите на въззивната инстанция, тъй като е безспорно установено по делото от първоначалната, така и от двете тройни САТЕ, че подсъдимата не е управлявала с неразрешена скорост, а с несъобразена скорост. В конкретния случай съдебните инстанции са посочили при съобразяването от кои фактори на пътя подсъдимата е следвало да се ръководи, определяйки безопасната скорост на движение на управлявания от нея лек автомобил: с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с техническите характеристики на автомобила си, опита си и пр. Съдебните инстанции по фактите са приели за установено, че скоростта, с която е бил управляван л.а. „марка” от около 72км/ч, е била несъобразена с конкретно описаните атмосферни условия, състоянието на пътя, състоянието на автомобила, възможностите на подсъдимата на водач. Въпросът за точната величина на съобразената скорост на процесното МПС е фактически и се обуславя от конкретните параметри от технически характер, и от всички други външни фактори на обективната обстановка на пътя при управлението на процесното МПС, несъобразяването с които е допринесло за ПТП и съставомерните последици. Макар да е възможно, не е задължително експертното установяване на точната безопасна скорост зда МПС-то на подсъдимата, при която ПТП не би настъпило.Отсъствието й не води нито до непълнота на конкретното обвинение, нито до непълнота на крайните изводи на съдебните инстанции, съответно не води и до неправилно приложение на материалния закон, т.е. изведените нарушения, допринесли за съставомерните последици, не изискват експертното установяване на точната предполагаема безопасна скорост за МПС на подсъдимата, при която ПТП не би настъпило. При установените от фактическа страна обстоятелства от предмета на доказване, управляваният от подсъдимата л.а. „марка” ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма] /населено място/ е бил оборудван с летни гуми като предните две са били износени с 50%, а задните две са били износени до ограничителя. Установено е, че атмосферните условия са били неблагоприятни: валял е дъжд, преминаващ в мокър сняг; пътят бил мокър, заснежен и непочистен; предстояло е л.а. на подсъдимата да премине наклон надолу от 5,2% като пътното платно било с три ленти, само едната от които - в посока /населено място/, разделена с непрекъсната линия с другите две ленти – в обратната посока на движение, с посока /населено място/ в която, в крайната дясна лента в неговата посока се е движил л.а. „марка” с водач свид.Ж. със скорост 82 км.ч. с опасна зона за спиране от 81 м..; подсъдимата е управлявала автомобила с около 72 км./ч. с опасна зона за спиране 79 м. От установеният механизъм ПТП е изяснено поведението на двамата водачи непосредствено преди произшествието, мястото на удара на пътното платно, скоростите , опасните зони с оглед момента на възникване на опасностите на пътя за всеки от тях. Детайлно са изследвани причините поради които автомобилът на подсъдимата се е поднесъл наляво и е започнал да се плъзга към насрещната лента за движение при постоянна промяна на ъгъла на надлъжната му ос спрямо платното и въпреки че подсъдимата е завила волана надясно, за да изправи автомобила и да го задържи в своята лента, той е продължил да се плъзга към насрещното платно, където в крайната лента на насрещно движещият се автомобил „марка„ с водач свид. С. Ж., е настъпил ударът с причинената съставомерна последица - смъртта на возещата се на предната дясна седалка пътничка в автомобила /марка/. Съдебните инстанции са възприели като аргументирани професионално издържани и убедителни заключенията и на трите САТЕ- зи последните две от които –тройни. Въз основа на установените по делото фактически данни правилно е анализирана причината за навлизането в насрещната лента за движение на л.а. на подсъдимата и настъпването на съставомерните последици. Аргументирано тя е обективирана в поведението на подсъдимата като загубването на управлението на МПС на пътя, което е станало с промяна на направлението му отдясно наляво спрямо собствената посока на движение. А като причина за това отклонение са установените по делото комплексни въздействащи фактори като несъобразената скорост предвид състоянието на износените гуми, мократа и хлъзгава настилка на пътя, както и рязката промяна на направлението на автомобила чрез завъртане на волана или на неконтролирана употреба на спирачната система, или на подаване на газ. Категоричното заключение на вещите лица по всички експертизи е, че отсъства техническа повреда, възникнала внезапно, както и за неконтролирано движение на автомобила, извън въздействието на подсъдимата върху системите му за управление. Ето защо, още веднъж съдебният състав на ВКС се съгласява с мотивите на ВАС, че при тези фактически данни вярно е изведено нарушението по чл. 20, ал.2 от ЗДвП като пряка и непосредствена причина за съставомерните последици от ПТП, защото съобразената скорост се определя само и единствено от факторите и условията на пътя, примерно изброени в чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Тя трябва да осигури безопасност за участниците в движението, поради което при нарушението на правилото по чл. 20, ал.2 от ЗДвП конкретната стойност на съобразената скорост не е константна величина, а е определяема съобразно различните фактори, с които водачът на МПС е задължен да се съобрази. Не е налице припокриване на двете нарушения – по чл. 20 ал.1 и ал.2 ЗДвП, нито взаимното им изключване в конкретното инкриминирано поведение на подсъдимата. Неоснователно се оспорва от защитата неотносимост на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП тогава, когато се вменява и нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Пример за едновременност може да се даде и при следната хипотеза: като последица от невнимание или неправилно боравене, водачът губи контрол над управлението на автомобила, но поради движение с несъобразена скорост не успява отново да го овладее. Резултатът е ПТП. Съставът на ВКС споделя правилността на изводите на въззивната инстанция, че подсъдимата е допуснала и нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП. Не намира опора в закона тезата на защитата, че тези две разпоредби винаги са антагонисти, макар в съдебната практика да има и такива решения, но те не са със задължителен характер за практиката. Контролът върху управлението се изразява в постоянното внимание на водача за техническо овладяване на автомобила отвътре, т.е. да владее работата върху техническите органи, елементи и системи за неговото управление. В конкретния случай законът изисква от водача на МПС, в частност от подсъдимата, да владее управлението на автомобила така, че да го задържи чрез неговите технически системи в своята пътна лента, т.е. да изключи възможността да изгуби технически контрол над управлението на автомобила. Според заключението на повторната тройна САТЕ, са налице типичните причини, допуснати в случая за загубата на управление на автомобила: неправилно боравене с волана - при рязкото му завъртане, неправилната употреба на спирачната система в съчетание с хлъзгав път и неправилната употреба на педала на газта при комбинацията от хлъзгава пътна настилка и износени гуми- установено по делото / спр. заключението на стр.257 от първоинстанционното производство, приобщено по реда на чл.283 от НПК/. Това съждение е вярно, защото експертите непротиворечиво са изяснили и съдебните инстанции са приели констатациите и изводите им, че подс. Г. е имала поведение което съставлява „субективни действия на водача, свързани с неправилно боравене със системите за управление, което е в противоречие с изискването за непрекъснат контрол върху МПС”. Поради това правилно е прието, че е налице и самостоятелно нарушение на чл. 20 ал.1 ЗДвП, намиращо се в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Неоснователно защитата изтъква поведението на свид. Ж. като съпричастно към вредоносния резултат ,тъй като е имал към момента на ПТП съдържание на алкохол в кръвта от 1,17 промила и не е избягнал удара с МПС-то на подсъдимата със своевременно реагиране на опасността - появата на л.а. „марка” в неговата лента за движение /насрещната/. Съдебните инстанции в мотивите си са изследвали доколко той обективно е могъл да предприеме дължимото , за да намали скоростта или да спре воденото от него МПС, за да реагира и избегне удар с неправомерното навлизане на л.а. /марка/“ в неговата пътна лента. Въз основа на цялостната оценка на доказателствения материал и заключенията на единичната и двете тройни САТЕ-зи и двете инстанции аргументирано са извели, че свид. Ж. е бил поставен в обективна невъзможност да стори каквото и да е /да намали скоростта или да спре/, тъй като в момента на настъпилата загуба на управление от страна на автомобила управляван от подсъдимата той се е намирал на около 40 метра от мястото на удара, а автомобилът „марка” се е намирал на около 51 м. от мястото на удара, което разстояние е много по-малко от опасната му зона за спиране. Ударът е бил непредотвратим и от гледна точка на необходимото време за реакция от 2,25 сек. За водача Ж., т.е. ударът е бил непредотвратим, а наличието на 1,17 промила алкохол в кръвта няма отношение към ПТП. Основателно е възражението на защитата само по отношение неотносимостта на вмененото на подсъдимата нарушение по чл. 16, ал.1,.2 от ЗДВП с престъпните последици от ПТП, тъй като неправомерното навлизане в насрещното пътно платно не е самостоятелно нарушение, а е следствие на вече допуснатите нарушения на правилата за движение за настъпването на ПТП. Действително, не е посочено при коя от двете форми на вина е осъществено непредпазливото деяние, но нарушението не води до цялостна неправилност по приложението на материалния закон и не е основание за касационна отмяна, тъй като въззивният съд е възприел изцяло изводите относно обективната и субективна съставомерност на деянието , направени от първата инстанция, а те са правилни. Правилно съдът е отказал да приложи чл. 343а от НК тъй като не са установени фактическите предпоставки за намалена наказателна отговорност. Макар че в конкретния случай подс.Г. е останала на мястото на ПТП и се е обадила два пъти на тел. 112, първо в 17,29 ч., след това - в 17,35 ч. и в резултат на които е пристигнал полицейски и медицински екип на мястото на ПТП, подробно в мотивите и на двете инстанции са анализирани тези факти от поведението на подсъдимата като те са окачествени за недостатъчни да се изведе, че е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата К.. Разсъжденията на въззивния съд са правилни. Не е нарушена е задължителната съдебна практика според ППВС №1/83 год., тъй като грижата за пострадалия не трябва да е формална, а реална , фактическа и отнесена изцяло към спасяване на неговия живот. Такива данни за целенасоченост в поведението на подсъдимата към първоначалната грижа за спасяване на живота на пострадалата, не са установени. Не е допуснато и основанието явна несправедливост на наказанието. При преценката на индивидуализиращите отговорността обстоятелства съдът се е съобразил с всички определящи вината обстоятелства. Не е налице принос на другия водач в ПТП, който да бъде отнесен към смекчаване отговорността на подсъдимата. Определеното й наказание е малко над предвидения законов минимум – лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Фактът на отпадане отговорността по отношение на вмененото й нарушение по чл.16, ал.1,т.2 от ЗДвП не променя тежестта на обществената опасност на извършеното, която се завишава от присъствието чисто количествено на две допуснати тежки нарушения на правилата за движение. Правилно е прието приложението на чл. 66, ал.1 от НК с подходящ изпитателен срок, което правило е съобразено с нуждите на двете превенции на наказанието като е съобразено, че за предупреждаването и поправянето на подсъдимата не е необходимо изолирането й от обществото, не само защото отговаря на формалните критерии , а защото случаят е инцидентен в нейния жизнен път и правомерното й поведение в обществото е правило. Кумулативното наказание лишаване от права също е съобразено с индивидуализиращите предпоставки за отговорността на подсъдимата , така и с величината на основното наказание. Не са допуснати касационни основания за отмяна на въззивното решение и в целостта му решението на основание чл. 354, ал.1,т.1 от НПК следва да бъде оставено в сила. Същото трябва да бъде изменено, на основание правомощието на ВКС по чл. 354, ал.1 ,т.2 от НПК, само в частта по обвинението за престъплението по чл. във връзка с нарушение по чл. 16, ал.1,т.2 от ЗДвП като подсъдимата да бъде оправдана по това обвинение. Въз основа на тези мотиви ВКС , ІІІ н.о., в настоящият състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 91/04.05.2016г., постановено по внохд№ 90/2016 год. на Апелативен съд гр. Варна САМО В ЧАСТТА по обвинението за инкриминираното деяние във връзка с нарушение по чл. 16,ал.1,т.2 от ЗДвП и оправдава подсъдимата Б. Д. Г. – В. по обвинението за инкриминираното деяние по чл. 343 ал.1 б.”в” от НК във връзка с нарушение по чл. 16, ал. 1 ,т. 2 от ЗДвП . В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА решение № 91/04.05.2016г., постановено по внохд№ 90/2016 год. на Апелативен съд гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: