4 Р Е Ш Е Н И Е № 298 София,10.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седми юни две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 505 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1246 от 03.10.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение от 11.10.2010 година по гр.д. № 4410/2009 година на Софийски градски съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 42, ал.1, б. Б ЗН и чл. 108 ЗС, предявени от А. П. З. от [населено място] (в хода на процеса заместена от правоприемника и по закон М. Г. С.) против А. Г. М. от [населено място] и [фирма], [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива практика по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 51, ал.2 ГПК (отм.), касаещ правото на участие на страната в производството по делото. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че страната е редовно призована при условията на чл. 51, ал.2 ГПК (отм.), когато връчителят е удостоверил, че при посещението си не я е намерил на известния по делото адрес, без да има данни дали е променила адреса си. В противоречие с това становище в решение № 291 от 07.04.2010 г. по гр.д. № 1214/2009 г. на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд и решение № 541 от 23.08.2010 г. по гр.д. № 162/2010 г. на ІVг.о. на Върховния касационен съд е прието, че правилото на чл. 51, ал.2 ГПК е приложимо, когато по делото е установено, че страната е променила адреса, на който е била призована или който е съобщила по делото без да уведоми съда за новия си адрес. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за правилно следното становище: Съгласно правилото на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), когато страната е променила адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, без да уведоми съда за новия си адрес, призовката и се прилага по делото и се смята за връчена. Промяна на адреса е налице не само при промяна на адресната регистрация на лицето, но и при фактическото и постоянно отсъствие от адреса за продължителен период, чието времетраене в съдебната практика е установено за повече от месец. Аналогично е и правилото на чл. 41 ГПК, съгласно което страната, която отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, а при неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за връчени. Както при действието на ГПК от 1952 г., така и при ГПК от 2007 г., фикцията за връчване се прилага, без да е необходимо издирването на постоянния и настоящия адрес на физическото лице или адреса на управление на юридическото лице, т.е. книжата се прилагат и се смятат за връчени, когато страната отсъства повече от месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо дали това е адресът по адресната и регистрация или съответния регистър. Връчване на друг адрес може да бъде извършено само ако страната, която отсъства, го е съобщила на съда в изпълнение на задължението си по чл. 51, ал. 1 ГПК (отм.), съответно чл. 41, ал.1 ГПК. Установената от закона фикция обаче се прилага, когато страната е била уведомена от съда за задължението си да посочи новия си адрес, на който да бъдат връчвани съдебните книжа. Преценката на съда за приложението на чл. 41, ал.2 ГПК (чл. 51, ал.2 ГПК отм.) се формира въз основа на удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса (или е променила адреса по терминологията на ГПК отм.), който при сведение, че лицето е напуснало адреса е длъжен са отрази качеството на далите сведения лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията на чл. 41, ал.2 ГПК е приложима само при данни, че връчителят е посещавал адреса в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, вкл. в обичайното време за пребиваване на адреса. Гражданско дело № 4410/2009 г. на Софийски градски съд е образувано по въззивни жалби от [фирма], [населено място] и от А. Г. М. от [населено място]. Във въззивната жалба на [фирма], [населено място] е посочен съдебен адрес [населено място], [улица], адв. Я. Д. Д.. На този адрес е връчено редовно и съобщението на съда за внасяне на държавна такса по въззивната жалба. Първата призовка за съдебно заседание на 25.11.2009 г. обаче е изпратена на адрес [населено място], [улица], от който адрес е върната без да е извършено връчване и без удостоверяване на причина за това. Призовката е връчена редовно на посочения по делото съдебен адрес за съдебно заседание на 02.04.2010 г., което не е проведено, поради обявяване с решение на МС на деня за неработен, а призовката за съдебно заседание на 29.09.2010 г. е върната в цялост с отбелязване на връчителя, че е посетил адреса на 24.09.2009 г., без да открие лицето, посочено за съдебен адресат. В съдебно заседание на 29.09.2010 година съдът е дал ход на делото, приемайки, че въззивника [фирма] е редовно призован при условията на чл. 51, ал.2 ГПК (отм.), дал е ход на делото по същество и на 11.10.2010 година е постановил решението си. В касационната жалба против въззивното решение, подадена от [фирма] се поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нередовното и призоваване за съдебно заседание на 29.09.2010 г., страната е била лишена от право на защита. Ответникът по касационната жалба М. Г. С. я оспорва като неоснователна. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против въззивното решение на Софийски градски съд са основателни. Изводът на въззивният съд, че въззивникът [фирма] е бил редовно призован при условията на чл. 51, ал.2 ГПК (отм.) за единственото проведено по делото съдебно заседание е неправилен. Еднократното посещение от връчителя на адрес, който страната е посочила по делото и на който са и връчвани съобщения, не дава основание за прилагане на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.). В нарушение на закона съдът е приложил чл. 51, ал.2 ГПК (отм.) без данни, че лицето е променило за постоянно или временно адреса; без връчителят да е удостоверил тези обстоятелства и при обективна невъзможност да се извършат проверки на адреса в продължение на повече от месец – призовката за съдебно заседание на 29.09.2010 г. е изготвена на 17.09.2010 г., а адреса е посетен еднократно на 24.09.2009 г. Давайки ход на делото в съдебно заседание на 29.09.2010 г., съдът е лишил въззивника от възможност да участва в производството по делото – допуснал е нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски градски съд за извършване на съдопроизводствените действия при редовно участие на страните. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 11.10.2010 година по гр.д. № 4410/2009 година на Софийски градски съд, ІІ „г” отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: