4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 415 гр. София, 27.07.2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 702 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1041 от 19.12.2016г. по ч.гр.д. № 752/2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 22.08.2016г. по гр.д. № 135/2015г. на Районен съд – Самоков за връщане на подадената от частния жалбоподател въззивна жалба срещу постановеното по посоченото дело решение. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд незаконосъобразно е приел, че посочените от него финансови затруднения и временната липса на средства за заплащане на държавната такса не представляват уважителна причина по смисъла на закона и не може да обоснове уважаване на искането за продължаване на срока за изпълнение на указание за внасянето й. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси: 1. Следва ли да се откаже продължаване на срока за внасяне на държавна такса при изтъкната причина временна липса на финансови средства при първо искане в тази връзка? 2. При необходимост от по-дълго време за събиране на сумата, дължима за държавна такса, има ли законова или друга пречка съдът да продължи срока при поискаве от страната, и кога следва да откаже продължаването на срока? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с определение № 198 от 02.06.2014г. по ч.гр.д. № 2528/2014г. на ВКС, ГК, II г.о. Поддържа, че по посчоените въпроси няма трайна практика на ВКС, дори е налице противоречива такава. Счита, че допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще допринесе за разглеждане и решаване на подобни дела според точния смисъл на закона. Ответникът [фирма] – А. Кислицин не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд, за да потвърди обжалваното разпореждане, е приел за безспорно, че подадената от [фирма] въззивна жалба е била нередовна поради невнесена държавна такса, с оглед на което са били законосъобразни дадените от първоинстанционния съд указания. Счел е за неоснователно основното оплакване за неправилност на отказа на първоинстанционния съд да продължи срока за изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса. Въззивният съд се е позовал на трайната съдебна практика и е приел, че финансовите затруднения и липсата на средства за заплащане на държавна такса не представлява уважителна причина по смисъла на закона и не може да обоснове продължаване на срока за изпълнение на указанието за внасянето й, като в тази връзка е взел предвид, че жалбоподателят е търговско дружество и дължимата държавна такса е 490 лева. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Формулираните от частния жалбоподател процесуалноправни въпроси, които следва да бъдат уточнени по следния начин: „Изтъкната причина временна липса на финансови средства и необходимост от по-дълго време за събиране на сумата, дължима като държавна такса, може ли да обоснове продължаване на срока за внасяне на държавната такса при направено първо искане в този смисъл?” са важни, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили произнасянето му. Не е налице поддържаното от частния жалбоподател допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като посоченото от него определение № 198 от 02.06.2014г. по ч.гр.д. № 2528/2014г. на ВКС, ГК, II г.о. е постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК и не представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В посоченото определение е прието, че макар липсата на финансови средства да не освобождава ищеца от задължение за внасяне на държавна такса, при необходимост от по-дълго време за събиране на сумата, няма пречка съдът да продължи срока. С оглед даденото в цитираното определение разрешение на поставения въпрос е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение. Настоящият състав намира за правилно разрешението, дадено в определение № 198 от 02.06.2014г. по ч.гр.д. № 2528/2014г. на ВКС, ГК, II г.о. Съгласно чл.63, ал.1 ГПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. Следователно продължаване на срока може да бъде допуснато от съда, само ако са посочени конкретни обстоятелства, явяващи се пречка за извършване на действието в предвидения в закона или определения от съда срок. Преценката дали посочената причина е уважителна, следва да бъде извършена от съда при съобразяване на конкретните обстоятелства по делото, като бъде взето предвид дали посочената от страната пречка за извършване на действието зависи от нейната воля и е от естество да препятства възможността й да извърши дължимото действие в срок. Финансовите затруднения на страната и необходимостта от допълнително време за събиране на дължимата държавна такса могат да представляват уважителна причина за продължаване на срока за внасянето й. Липсата на пари не освобождава страната от задължението й да внесе държавна такса, но временните финансови затруднения, препятстващи възможността за внасяне на държавна такса в установения в закона едноседмичен срок, могат да обосноват продължаване на срока за изпълнение на това задължение и уважаване на първо искане в този смисъл. С оглед отговора на формулирания въпрос обжалваното определение е неправилно. В срока за внасяне на дължимата за подадената въззивна жалба държавна такса страната е направила искане за продължаване на срока с оглед временните финансови затруднения и необходимостта от допълнително време за събирането й. Изводът на въззивния съд, че посочените обстоятелства не представляват уважителна причина по смисъла на закона и не могат да обосноват продължаване на срока за изпълнение на указанието за внасянето й, е неправилен. Незаконосъобразният отказ за продължаване на срока за отстраняване на нередовността на въззивната жалба е обусловил неправилността на разпореждането за връщането й поради неотстранената в срок нередовност. По изложените съображения обжалваното определение, както и потвърденото с него първоинстанционно разпореждане, следва да бъдат отменени и делото следва да бъде върнато на РС – Самоков за продължаване на действията по администриране на въззивната жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 1041 от 19.12.2016г. по ч.гр.д. № 752/2016г. на Софийски окръжен съд, както и потвърденото с него разпореждане от 22.08.2016г. по гр.д. № 135/2015г. на Районен съд – Самоков. ВРЪЩА делото на РС – Самоков за продължаване на действията по администриране на подадената от [фирма] въззивна жалба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: