Р Е Ш Е Н И Е № 88 Гр. София, 18.05.2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Р.ВИДЕНОВА и след становище на прокурора от ВКП К.ИВАНОВ разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 264/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на упълномощеният защитник на подсъдимия М. В. М., адв. Г. З. срещу въззивна присъда на Апелативен съд-Пловдив, НК, първи въззивен състав, № 13 от 19.11.2015 г., постановена по в.н.о.х.д № 166/2015 г. В срока по чл.351, ал.3 от НПК е постъпило писмено допълнение към касационната жалба на защитата. В касационната жалба и допълнението към нея се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Развита е тезата, че указанията на касационната инстанция при предходното разглеждане на делото са били изпълнени само формално, като в резултат на проведеното въззивно съдебно следствие са били събрани нови доказателства в полза на подсъдимия, които съдът е игнорирал. Защитата сочи, че с разпита на всички свидетели по делото, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е отчел обстоятелството, че пред първата инстанция съдебното производство е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК за част от показанията на свидетелите и заключениeто на съдебно психиатричната експертиза. Счита, че въззивната инстанция не разполага със самостоятелни правомощия да извършва разпит на свидетели, за които е дадено съгласието по чл.371, т.1 от НПК и същото е одобрено с нарочно определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК, като в случай на констатирана нередност при събирането на гласните доказателства съдът е следвало да върне делото на прокурора. Оспорва се годността на веществените доказателства, косми, иззети от боксерките на подсъдимия, респективно валидното им приобщаване към доказателствата по делото, като хипотезата на чл.152, ал.3 от НПК се намира за неприложима. Оспорват се и изводите на въззивния съд относно значението на наличен ДНК материал от друго лице от мъжки пол, различно от подсъдимия върху бельото на жертвата, като се счита, че последното значително разколебава извода за авторството на деянието, както и доказателствената тежест на заключението на трасологичната експертиза за съответствието между уврежданията по жертвата и пръстена, иззет от подсъдимия. Фактите по обвинението се оценяват като несъответни на доказателствения материал, който се определя като недостатъчен за постановяване на осъдителна присъда. В заключение се иска подсъдимият да бъде оправдан с всички произтичащи от това последици, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия, адв. З. поддържа изцяло жалбата, като счита, че присъдата на въззивния съд е постановена въз основа на предположения. Акцентира върху разпита пред въззивната инстанция на всички свидетели, включително и на тези, по отношение на които първият съд е допуснал съкратено съдебно следствие при условията на чл.371, т.1 от НПК, което цени като съществено процесуално нарушение. Подсъдимият М. в последната си дума пред ВКС заявява, че е невинен и моли да бъде оправдан. Гражданските ищци И. Д. и Р. С. молят за приключване на производството по делото с окончателен съдебен акт по същество. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира въззивната присъда за законосъобразно постановена, а изготвените към същата мотиви за съобразени с указанията от отменителното решение на ВКС при предходното разглеждане на делото. Счита, че в съответствие с тези указания, въззивният съд е събирал и допълнителни доказателства, поради което моли жалбата на подсъдимия, като изцяло неоснователна, да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на въззивната инстанция. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: Настоящото производство пред ВКС е второ по ред, след като с решение № 399/ 30.04.2015 г., постановено по н.д. № 1292/2014 г. на ВКС , І НО е отменена въззивна присъда № 102 от 24.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 186/2013 г. на Апелативен съд-Пловдив, НО и делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав. С отменената присъда №120 на Апелативен съд-Пловдив е била отменена оправдателната присъда на Окръжен съд-Хасково, № 10 от 29.03.2013 г. по н.о.х.д. № 337/2012 г. и е била постановена нова въззивна присъда, с която подсъдимият М. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпления по чл.124, ал.1 от НК и по чл. 152, ал.1, т.2 от НК, съответно оправдан по обвинението чл.116 от НК и му е наложено общо наказание от пет години лишаване от свобода, увеличено по реда на чл.24 от НК с една година и наказанието от шест години лишаване от свобода, е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетение в полза на гражданските ищци. С присъдата на Окръжен съд Хасково, № 10 подсъдимият М. е бил оправдан по обвиненията по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3 вр. чл.115 НК и по чл.152, ал.1, т.2, пр.1 от НК и са отхвърлени предявените срещу него граждански искове от гражданските ищци. Настоящото касационно производство се движи по жалбата на защитата на подсъдимия срещу въззивната присъда на Апелативен съд-Пловдив, № 13 от 19.11.2015 г. по в.н.о.х.д. № 166/2015 г., с която е отменена присъдата на Окръжен съд-Хасково № 10 и подсъдимият М. е признат за виновен относно това, че на 24.04.2011 г. в [населено място], обл. Х. по непредпазливост причинил смъртта на М. Р. С., вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на осн. чл.124, ал.1, пр.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, като е оправдан по обвинението по чл.116, ал.1,т.6, пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК. Със същата присъда подсъдимият М. е признат за виновен относно това, че по същото време и място се съвкупил с лице от женски пол, М. Р. С., като я принудил към това със сила, поради което и на осн. чл.152, ал.1, т.2, пр.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години. На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия М. общо най-тежко наказание измежду наложените с присъдата наказания в размер на пет години лишаване от свобода, което на осн. чл.24 от НК е увеличил с една година и общото наказание е определено на шест години лишаване от свобода. На осн. чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на осн. чл.59, ал.1 от НК е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия считано от 27.04.2013 г. до 29.03.2013 г. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски в размер на 4 215.00 лв., присъдени в полза на Апелативен съд-Пловдив и се е разпоредил с веществените доказателства по делото. Касационната жалба на защитата е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 вр. чл.319, ал.1 от НПК и от активно легитимирано за това лице, поради което се явява допустима, като разгледана по същество се намери за неоснователна. На първо място следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, осъществено според защитата, чрез извършената промяна на реда за провеждане на съдебното производство пред въззивната инстанция, което за част от свидетелите по делото пред първия съд е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, а въззивното съдебно следствие е проведено по общия ред за всички свидетели . Не се констатира въззивният съд да е допуснал съществено процесуално нарушение като е провел разпит на всички свидетели по делото в хода на проведеното въззивно следствие. Диференцираната процедура по чл.371, т.1 от НПК независимо, че систематически е поставена заедно с процедурата по чл.371, т.2 от НПК в глава 28 от НПК, озаглавена съкратено съдебно следствие, което се допуска след предварително изслушване на страните, се различава съществено като вид и правни последици от закрепената в т.2 на чл.371 от НПК. Съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК по естеството си представлява облекчен ред за събиране на доказателства в съдебната фаза на процеса, като при изразено съгласие от страните, протоколите от досъдебното производство, закрепващи разпита на част или на всички свидетели и заключенията на експертите се ползват при постановяването на присъдата, без да се провежда разпита им пред съответния съд. За разлика от съкратеното следствие по чл.371, т.2 от НПК, в което подсъдимият признава изцяло фактите по обвинението, като се съгласява в съдебното производство да не се събират доказателства за същите факти, респективно наказателната му отговорност се реализира при облекчени условия, по реда на чл.58а от НК, хипотезата на чл.371, т.1 от НПК не предвижда никакви правни последици за подсъдимия от провеждането и, свързани с наказателната му отговорност. В тази връзка замяната на съкратената процедура по чл.371, т.1 от НПК с общия ред на съдебно следствие не засяга правното положение на подсъдимия в насока неговото влошаване. В съдебната практика и доктрината е еднозначно възприето становището, че правата на подсъдимия се гарантират в най-пълна степен с провеждането на съдебно следствие по общия ред чрез събиране на доказателствата пред решаващия съд, което е и изискване, възприето в ЕКПЧОС и практиката на ЕСПЧ, при което подсъдимото лице получава най-пълна защита когато лично участва в процеса по събирането на доказателствата и разполага с възможност да ги оспорва или да иска събирането на нови, както и да изразява лично позицията си по тяхната процесуална годност, стойност и тежест. В настоящият случай с преминаването от съкратено следствие по чл.371, т.1 от НПК за част от свидетелите по делото, в съдебно следствие по общия ред правата на подсъдимия в процеса не се накърняват, поради което и липсва съществено процесуално нарушение, което да бъде основание за отмяна на въззивното решение. Липсата на нарочно определение от въззивния съд, с което да се постанови промяната в реда на провеждане на съдебното следствие / с постановяването на това определение съдът би дал отговор на възраженията на защитата и би изяснил реда, по който се провежда въззивното съдебно следствие /също не представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като определението по чл.372, ал.3 от НПК, с което съдът одобрява съгласието по чл.371, т.1 от НПК не се отличава със стабилитета на определението по чл.373, ал.4 от НПК. Последното е с цел одобряване на признанието на фактите от подсъдимия и след постановяването му не може да бъде отменяно както от първата, така и от въззивната инстанция, при положение, че е налице валидно волеизявление от страна на подсъдимия. Причината за това са различните правни последици от двете определения, с които съдът одобрява провеждането на съкратено съдебно следствие в двете хипотези на чл.371 от НПК – в първият случай по т.1, се извършва преценка за валидността на доказателствата и на доказателствените средства, в които същите са закрепени, за които страните се съгласяват да не се събират повторно и резултатът от това е приобщаването на съответните протоколи, изготвени на досъдебното производство, а във втория случай се касае до съдебна преценка на съставомерните факти по обвинението, която включва и оценка на доказателствата за тяхната процесуална стойност и годност, но крайният резултат е, че обвинението се приема за доказано от фактическа страна, така както е повдигнато и на фактическите му рамки се придава стабилитет. Отделно от това във втората хипотеза наказателната отговорност на дееца винаги се реализира при облекчени условия. В противовес на тези правни последици от процедурата по чл. 371, т.2 от НПК провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК не касае фактите по обвинението, които подлежат на проверка на общо основание и не рефлектира пряко върху реализацията на наказателната отговорност на дееца в насока нейното облекчаване. Следва да се отчете, че промяната в реда на въззивното съдебно следствие е резултат от задължителните указания, които ВКС е дал при предходното разглеждане на делото и обстоятелствата, които е указал да бъдат изяснени. При първото въззивно производство, въззивният съд също е преминал към общия ред спрямо свидетелката Р. С., която е разпитал лично, независимо от одобреното от първия съд съгласие по чл.371,т.1 от НПК да не се провежда разпит на свидетелката и протоколът от разпита и на досъдебното производство да се ползва при постановяване на присъдата. Последното е било наложено от необходимостта да се изясни времето на настъпване на смъртта на пострадалата, след като с разпита на свидетелката Д. Г., проведен за пръв път при първото въззивно производство, са събрани доказателства съдържащи данни, че пострадалата е била жива след инкриминираната с обвинителния акт дата. Отменителното решение на ВКС на първата въззивна присъда, иманентно съдържа и указания за повторен разпит на всички свидетели, които са имали досег с дрехите на пострадалата след нейната смърт, в това число и на тези, за които е дадено съгласието по чл.371, т.1 от НПК. Не е налице процесуална пречка при одобрено съгласие по чл.371, т.1 от НПК за част от свидетелите по делото, впоследствие същите свидетели да бъдат разпитани от съда в хода на въззивното съдебно следствие, като не е необходимо делото да се връща на прокурора, тъй като разпита се налага не поради нарушения, допуснати при провеждането на следственото действие, а поради необходимост от събиране на допълнителни доказателства, което е в правомощията на въззивната инстанция като втори по ред съд по фактите, за който липсва забрана да събира нови доказателства . С оглед изложеното не е налице допуснато съществено процесуално нарушение чрез преминаване от особеното правило за съкратено съдебно следствие по реда на чл.371,т.1 от НПК в провеждане на съдебно следствие по общия ред пред въззивната инстанция, тъй като в закона и задължителната съдебна практика не е налице такава забрана и правата на подсъдимия в процеса не се накърняват по този начин. Възражението за негодността на вещественото доказателство, косъм, установен върху бельото на подсъдимия, за който е установено, че принадлежи на пострадалата също се намери за неоснователно. Правилна е преценката на въззивният съд, че вещественото доказателство е законосъобразно приобщено към материалите по делото. Приобщаването е извършено при условията и по реда на чл.152, ал.3 от НПК, след като в хода на експертното изследване на иззетите при претърсването на обитаваното от подсъдимия жилище, боксерки, за които е установено че му принадлежат, вещото лице Г. е установило наличие на два броя косми, които е описал като вид и произход и е предал годния за последващо изследване чрез метода на ДНК профилиране на съответните експерти. В първото решение на ВКС въпросът с годността на процесуалното действие по реда на което е приобщено вещественото доказателство и неговата валидност е получил положителен отговор. Отчетеното за неизяснено обстоятелство в същото решение, защо след като специалистът технически помощник, присъствал при претърсването е установил наличието на косми върху боксерките при изземването им, това не е било описано в протокола от извършеното следствено действие, а е било отразено за пръв път в хода на експертното изследване, е получило обоснован отговор в решението на въззивната инстанция, постановила атакуваната присъда, след извършването на повторен разпит на вещото лице Г. и свидетелите П. и С., полицейски служители, присъствали при претърсването, последните разпитани при условията на чл.118, ал.1, т.3 НПК. Апелативният съд е подложил на преценка цитираните гласни доказателства, при което е достигнал до верния извод, че вещественото доказателство, косъм, предмет на ДНК експертизата по делото, установила принадлежността му на пострадалата е процесуално годно да бъде използвано при доказването на обвинението, тъй като е валидно приобщено към доказателствата по делото при извършеното претърсване. Последното правилно е изведено от еднопосочно депозираните показания на свидетеля П. и изявленията на вещото лице Г., участвал при претърсването като специалист- технически помощник, че при изземването на боксерките, от вътрешната им страна са били забелязани петно с неизяснен произход и два нишковидни обекта, за които без специализирани средства не е било възможно да се установи тяхното естество. Последното е наложило изземването на боксерките, които са били надлежно фотографирани и снимките са приложени в изготвения фотоалбум, неразделна част от протокола за претърсване. Специалистът технически помощник не участва в съставянето на протокола от следственото действие, като ролята му е да подпомага разследващия орган в дейността му само технически. С оглед изложеното възражението за неотразяване от негова страна в протокола от следственото действие, че върху боксерките са установени нишковидни обекти е неоснователно, тъй като не е от компетентността на техническия помощник да изготвя съдържанието на протокола, като ролята му е била да огледа обекта и да го фотографира. След назначаването му като вещо лице което да изготви заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства, в хода на изследването на вещественото доказателство, боксерки, експертът е установил наличие на два броя косми, които надлежно е описал в съответствие със задължението си по чл.152, ал.3 от НПК и след като е установил естеството им и техният произход е предал за последващо изследване, този, който е бил годен за изолиране на ДНК профил. Постановлението за назначаване на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства е изготвено в съответствие с изискванията на процесуалния закон по смисъла на чл.145, ал.1 от НПК, като поставените задачи са за изследване на обекта за наличие на следи от кръв и/ или полови косми, като следи от кръв не са намерени, което изключва основателността на възражението, че задачите са формулирани в съответствие с крайния резултат, който предварително е бил известен. Възражението за неправилна преценка на тежестта на изследването на бельото на пострадалата, при което е открит ДНК профил на неустановено по делото лице от мъжки пол, също се намери за неоснователно. Данните по делото за наличие на биологичен материал с ДНК профил на неустановено лице от мъжки пол, различно от подсъдимия върху долните дрехи на пострадалата, правилно са отчетени от въззивната инстанция като недостатъчни да опровергаят извода, че авторството на деянията принадлежи на подсъдимия. От заключението на ДНК експертизата и устните разяснения на експерта Ч. пред окръжния съд се установява, че изолираният биологичен материал е с възможен произход от кръв, косми, семенна течност, слюнка, епителни клетки, потно-мастен секрет, което разширява изключително много кръга на източниците, от които може да произхожда находката, както и вариантите на възможният механизъм на оставяне на следата. Съществено в случая е и обстоятелството, че дрехите на пострадалата не са били запазени във вида, в който същата е била намерена след деянието, като в досег с тях до предаването им за изследване са били неустановен кръг от лица, които не се изчерпват с тези, чийто ДНК профил е съпоставен с изолирания от бельото на жертвата. Версията, която въззивният съд е приел в решението си, действително не почива на конкретни факти, поради което защитата основателно възразява срещу тезата на съда за това как биологичният материал е бил оставен върху бельото на пострадалата. Това обстоятелство се явява ирелевантно към съществото на обвинението, тъй като наличните по делото доказателства са напълно достатъчни да обосноват по несъмнен начин авторството на подсъдимия в извършването на процесните деяния. Възприетите от въззивния съд факти за това, че вечерта на процесната дата, подсъдимият, който няколкократно е напускал жилището на своя брат, където е празнувал с техни познати, в един от случаите е посетил къщата на пострадалата възрастна жена, при което след като и нанесъл поне три удара в областта на лицето с дясната си ръка, на която носел процесният пръстен, който впоследствие доброволно е предал, е осъществил с нея насилствен полов акт и чрез силен натиск в областта на гръдния кош й е причинил средна телесна повреда, от която е настъпила смъртта й, се основават на верен прочит на доказателствената съвкупност и правилното и интерпретиране. Наличните по делото гласни доказателства, че подсъдимият е напускал празненството за времето, определено от съдебномедицинската експертиза като вероятен период на настъпване на смъртта на пострадалата и сравнително не отдалеченото разстояние, на което се е намирала нейната къща, правилно са оценени в насока обективната възможност, която подсъдимия е имал да извърши престъпленията. Наличието на косъм от половата област на пострадалата върху бельото на подсъдимия, с което е бил облечен вечерта, когато е била умъртвена и установеното пълно съответствие между характеристиките на нараняванията в областта на лицето й и вида на пръстена, който подсъдимият е носил на ръката си процесната вечер, разгледани съвкупно налагат единствено възможния извод, че посегателствата срещу половата неприкосновеност и телесната цялост на пострадалата са извършени от подсъдимия. Произходът на косъма / от половата област на пострадалата / и характеристиките на уврежданията в областта на лицето, както и възможният механизъм на тяхното получаване, чрез нанасяне на поне три броя удара с твърд предмет, кореспондират изцяло със заключенията на съдебно медицинските експертизи, поради което съдът не може да бъде упрекнат в произволно възприемане на фактите по делото, които е извел при вярна оценка на наличните доказателства, които по естеството си са напълно годни да бъдат ценени, като събрани в съответствие с изискванията на НПК. Боксерките на подсъдимия са иззети при спазване на процесуалните изискванията за това, / протоколът от претърсването е одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК / / като от разпита на поемните лица е установено, че са предадени от майката на подсъдимия, която е присъствала при претърсването, ведно с пояснение, дадено от нея, че са на синът й, който е бил обут с тях вечерта на процесната дата и че тя лично ги е изпрала и поставила да съхнат. В същата насока са и показанията на свидетелите П. и С., които също лично са възприели изземването на боксерките и обстоятелството, че са били предадени от майката на подсъдимия Показанията на свидетелката К., че при претърсването на жилището се е намирала в коридора, докато вещите са били иззети от спалнята са неправилно интерпретирани от защитата, която възразява , че следственото действие е било извършено в нейно отсъствие. При разпита й свидетелката е потвърдила личните си възприятия от действията на майката на подсъдимия по предаването на вещественото доказателство, боксерки, като местоположението и в коридора не е било пречка да възприема действията на разследващите, с оглед видимостта, която е имала към тях. Заключението на трасологичната експертиза е анализирано от въззивния съд съобразно действителното му съдържание и след повторен разпит на вещото лице и правилно е отчетено в подкрепа на обвинението, с оглед установеното в същото за спецификите на оръдието, с което са нанесени ударите в областта на лицето на пострадалата, за което е констатирано, че изцяло съвпада с вида и размера на пръстена на подсъдимия. Изводът, че уврежданията по лицето на жертвата са нанесени с пръстена на подсъдимия е в пълна кореспонденция с устните разяснения от разпита на експерта, че елементи от рисунъка на релефа на пръстена съвпадат изцяло с елементи от причинените увреждания в областта на лицето, като съответствието е установено обективно чрез метода на фотосъпоставяне с помощта на компютърни програми. Данните от трасологичното заключение са ценени от въззивния съд като част от цялостната доказателствена съвкупност в подкрепа на обвинението, без на същото да се придава изключителна тежест, в която връзка възражението, че не е установено пръстенът на подсъдимия да е уникален е несъстоятелно, тъй като съдът не е изградил вътрешното си убеждение по фактите изолирано, а го е основал на цялостното обективно и пълно изследване на всички относими доказателства. С оглед изложеното не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да води до отмяна на въззивното решение. Не се намери за основателно и оплакването за нарушение на материалния закон. В рамките на установените фактически положения правната квалификация на деянието е вярно определена. Въззивният съд е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление по едно от обвиненията, като е преквалифицирал деянието от престъпление по чл.116, ал.1 т.6, пр.2 и 3 вр. чл.115 от НК в такова по чл.124, ал.1 от НК, за което не е било налице процесуална пречка да бъде извършено без изменение на обвинението, при наличието в обвинителния акт на съставомерните за преквалификацията факти както относно вида и характера на причинената на пострадалата телесна повреда, определена от заключението на съдебномедицинската експертиза като средна, така и относно механизма, по който същата е получена и причинната и връзка с настъпването на смъртта./ в този смисъл Решение № 3 от 17.01.2001 г. на ВКС по н. д. № 682/2000 г., II н. о. / По изложените съображения не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. С оглед направеното искане за пълно оправдаване на подсъдимия следва да бъде разгледано и касационното основание по чл.348, ал.1 т.3 от НПК. Не се установи наложеното на подсъдимия общо наказание от шест години лишаване от свобода / наказанието от пет години е увеличено с една година, на осн. чл.24 от НК / да е несправедливо. Съдът е отчел и за двете престъпления по чл.124, ал.1 от НК и по чл.152, ал.1 от НК баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, като е определил за всяко едно от тях наказание в рамките на средния законов размер. За двете престъпления е предвиден аналогичен специален минимум от три години, а максималният законов размер на санкцията е от осем години. Определеният размер от пет години лишаване от свобода е съответен на приетото от съда съотношение на баланс на касаещите вината на дееца обстоятелства, независимо, че отчетените от съда обстоятелства сочат на превес на тези с отегчаващ характер, което е особено отчетливо за престъплението по чл.152 , ал.1 от НК. Увеличението на общото наказание, при условията на чл.24 от НК, в размер на една година не е достатъчно да компенсира заниженото по размер наказание за престъплението по чл.152, ал.1 от НК, което е несъответно на тежестта на деянието, с оглед обекта на посегателството, самотна възрастна жена на пределна възраст и механизма на извършването му, при което употребената от дееца сила е била несъответна на съпротивата, която жертвата е била способна да окаже, но при липсата на съответен протест или жалба от частните обвинители не са налице основания за връщане на делото за ново разглеждане, поради явна несправедливост на наложеното наказание в насока неговото завишаване. По тези съображения не са налице основания за редукция на наложената санкция, поради липсата на предпоставки за намаляване отговорността на дееца под рамките, в които е реализирана от въззивния съд. Съобразно изложеното по-горе въззивната присъда на Апелативен съд-Пловдив, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила, като се отхвърли жалбата на защитата срещу същата. Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 13 на Апелативен съд-Пловдив, НК, първи състав, от 19.11.2015 г., постановена по в.н.о.х.д № 166/2015 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.