Р Е Ш Е Н И Е № 538 София, 23 ноември 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Ив.ИЛИЕВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........М. МИХАЙЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1929/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по жалба на защитника на подс.Р. В. Д. срещу нова въззивна присъда № 96, постановена на 18.05.2011 г. по ВНОХД № 196/2011 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с която е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционната присъда № 61 от 26.08.2010 г. , постановена от Елховския районен съд по НОХД № 209/2010 г. подс. Д. е бил признат за виновен за извършено на 06.02.2007 г. в гр.Елхово престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 18 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание пробация, което да бъде изпълнено чрез пробационните мерки задължителни регистрация по настоящ адрес за срок от три години с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години, както и безвъзмезден труд в полза на обществото от 320 часа годишно за три поредни години. Подсъдимият е бил оправдан по обвинението да е извършил престъплението и на 02.02.2007 г., за изпълнителното деяние „възбудил” заблуждение на 06.02.2007 г., както и за правната квалификация „продължавано престъпление”. С новата въззивна присъда е била отменена първоинстанционната в оправдателните й части и подс. Д. е бил признат за виновен в това, че в периода от 02.02.2007 г. до 06.02.2007 г. в гр.Елхово при продължавано престъпление в съучастие с различни лица с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Р. И. Я., с което й е причинил имотна вреда в размер на 950 лв. , поради което и на основание чл. 209 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. чл. 26 ал.1 и чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода, които да изтърпи при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. В касационната жалба на подсъдимия се съдържат твърдения за недоказаност на обвинението за деянието на 02.02.2007 г., както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се отмяната на въззивната присъда и оправдаването на подсъдимия. В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея доводи, като в допълнение на искането в нея прави искане за връщане на делото за ново разглеждане, за да се разпита лицето „Е. П. З.”. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е било доказано с всички налични доказателства, които въззивният съд подробно е анализирал, а искането за разпит на нов свидетел не следва да се разглежда, тъй като е въведено едва в съдебно заседание пред ВКС. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивната присъда, намери следното: На първо място, следва да се посочи на жалбоподателя, че твърдяният от него недостатък на присъда „липса на доказателства за извършеното деяние” по естеството си е довод за нейната необоснованост. Последната не е касационно основание, предвидено в чл. 348 ал.1 от НПК, поради което жалбата би следвало да бъде оставена без разглеждане в тази й част. С оглед осигуряването на правото на подсъдимия да получи проверка на въззивната присъда, настоящият състав намира, че следва да разгледа жалбата в обсега на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. На първо място, в жалбата се изразява по същество несъгласие с приетите фактически положения от въззивния съд по частта от обвинението, касаеща деянието на 02.02.2007 г. Следва да се има предвид, че ВКС извършва проверка на въззивния съдебен акт в рамките на фактическите положения, установени от въззивната инстанция. Същите биха могли да бъдат оспорени пред касационния съд, само ако се установи, че въззивният съд е нарушил процесуалните правила по събиране, анализ и оценка на доказателствата, въз основа на които е изградил изводите си относно фактите по делото. В настоящия случай не се констатира да е допуснато каквото и да е нарушение на нормите на чл. 13,14 и чл. 107 от НПК. За да приеме, че обвинението спрямо Д. е доказано и по отношение на деянието, осъществено на 02.02.2007 г., въззивният съд е подложил на подробен анализ цялата доказателствена съвкупност, събрана от първоинстанционния съд. Въз основа на собствената си оценъчна дейност, която не се е отклонила от процесуалните норми, е стигнал до противоположния извод относно доказаността на обвинението. Безспорно е в наказателната теория и практика, почиващи на чл. 116 ал.1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на самопризнанията на обвиняемия. Първоинстанционният съд в мотивите си е приел, че обвинението за датата 02.02.2007 г. почива само на приобщените по реда на чл. 279 от НПК обяснения на обв. Д. от досъдебното производство, поради което позовавайки се на чл. 116 ал.1 от НПК, го е оправдал по това обвинение. Въззивният съд е приел, че наред със самопризнанията са налице и други доказателства относно авторството на първото деяние – показанията на свидетелите Е. В. и Красен З., както и на самата пострадала Р. Я.. Проверката на съдържанието на тези доказателствени средства не констатира тяхното превратно тълкуване, нито противоречивост относно спорния елемент от предмета на доказване – авторството на подс. Д.. Самият първоинстанционен съд е приобщил показанията на тези свидетели от досъдебното производство и пред него те са потвърдили верността на отразеното в протоколите им за разпит. Анализът обаче, който първостепенният съд е извършил на тези доказателствени средства, е бил основателно дискредитиран от въззивната инстанция, доколкото не е отговарял на изискванията на чл. 107 от НПК. От вниманието на първоинстанционния съд е убягнало обстоятелството, че макар и свидетелите В. и З. да са били привлечени от подсъдимия за осъществяване на второто деяние /06.02.2007 г./, то в показанията им се съдържат доказателства и за първото /02.02.2007 г./. В тази насока далеч по-изчерпателни и задълбочени са мотивите на въззивната присъда, в която е направен съвкупен и всеобхватен анализ на доказателствата наличност и в частност твърдението на св. В., на който в телефонен разговор подсъдимият наредил: „Жената е хубава. Първия път плати, върни се и вземи парите”, както и показанията на пострадалата : „...винаги едно и също лице се обаждаше, ...когато се говореше от името на Г., аз не различавах друг глас...”/л.85 – 88 от НОХД № 209/2010 г./. Съпоставени с показанията на сина на пострадалата – св. Х. Я.: „майка ми каза, че е разговаряла с един и същи човек, ...сменяли са се лицата, които ще вземат парите”, всички анализирани гласни доказателствени средства действително съдържат една последователна логически свързана и несъмнена цялост, установяваща, че авторът на престъплението от 02.02.2007 г. действително е подс. Р. Д.. При този напълно законосъобразен анализ на доказателствената съвкупност, извършена от въззивният съд, правилно е приложен от нея и материалния закон. Д. е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалата Р. Я. на 02.02.2007 г., като е продължил да поддържа създалото се вече у нея заблуждение и до 06.02.2007 г.. Двете деяние са обхванати в логическа и времева връзка, при което осъществяването на второто е било невъзможно без първото, а създаденото заблуждение на първата дата е било предпоставката за второто деяние, при което подсъдимият само се е възползвал от вече възбуденото у пострадалата заблуждение и за него обективно осъществяването на престъплението е било възможно само чрез поддържането на заблуждението у Я.. С оглед на направената проверка на процесуалната дейност на въззивния съд, настоящият състав на касационната инстанция не констатира да са били допуснати каквито и да е процесуални нарушения, попадащи в обхвата на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК. Към правилно установените фактически обстоятелства материалният закон е приложен правилно, поради което не са налице основания за отмяната на въззивната присъда и признаването на подсъдимия за невиновен. Не се налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане с оглед направеното искане от защитника в съдебно заседание за необходимост от разпит на лице „ Е. П. З.”. Това искане се прави за първи път пред ВКС, като в хода на въззивното производство нито подсъдимият, нито защитата са имали каквото и да е доказателствено искане. Не се сочи каква е необходимостта от разпита на това лице, защо не е поискано до момента, както и какви обстоятелства би установил. Искането за разпит на лице, направено за първи път пред касационната инстанция, следва да бъде обосновано с някое от касационните основния по чл. 348 от НПК, а не да е самоцелно. Няма основания за намеса на ВКС в настоящето производство по отношение на размера на наказанието, наложено на подсъдимия Д.. Същото не сочи на „явна несправедливост” и е съобразено с личността му, неговата обществена опасност, както и тази на престъплението. Самият подсъдим и неговата защита не представят каквито и да е аргументи в подкрепа на искането си за корекция на наказанието в посока на неговото намаляване, а сам съдът не намери причина за това. Въззивният съд е отчел завишената обществена опасност на деянието и неговата динамика в съвременните условия, към която следва да се добави и престъпната упоритост на подсъдимия в осъществяването на продължаваното престъпление, осъществено по негова инициатива, неговата непрекъснато нарастваща активност, фактът, че е осъществил престъплението чрез двете форми на изпълнителното деяние – въвеждане и поддържане на заблуждение у пострадалата, краткият период, за който е осъществено престъплението чрез двете му отделни деяния, неговото обременено съдебно минало. Тези обстоятелства правилно са преценени с оглед критериите на чл. 36 от НК и не сочат на предпоставките на чл. 348 ал.5 т.1 от НПК. С оглед на това ВКС не констатира да е налице съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че липсват основания за отмяната или изменението на въззивната присъда, поради което жалбата срещу нея следва да бъде оставена без уважение. С оглед изложеното, на осн. чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 96/18.05.2011г., постановена по ВНОХД № 196/2011 г. по описа на Ямболския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.