О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
гр. София, 02.03.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 934 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Айкарт Кредит“ ЕАД срещу решение № 39/07.02.2020 г. по в. т. д. № 96/2019 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 16/09.01.2019 г. по т. д. № 123/2017 г. на Окръжен съд Велико Търново за отхвърляне на предявените от касатора срещу Г. Н. Я. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 17 664, 83 евро и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 27.10.2016 г. – 13.07.2017 г. в размер на 1 320, 17 евро.
В подадената жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Заявява се оплакване, че въззивният съд не е разгледал нито едно от направените във въззивната жалба възражения на дружеството. В решението липсва каквато и да е обосновка защо въззивният съд приема за установени факти, по които се спори и относно които има изрично изложени възражения. В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК като са формулирани въпроси, обусловили според касатора изхода на спора пред въззивната инстанция. Въпросите са следните :
1. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди всяко едно от въведените с въззивната жалба възражения и изрично и ясно да обоснове приемането или отхвърлянето им в решението си?“
2. „Длъжен ли е съдът да мотивира решението си в случай на потвърждаване на първоинстанционното решение?“
3. „Разликата в твърдяната дата на сключване на договор за револвиращ кредит /с оглед направените уточнения пред първоинстанционния съд и в жалбата/ прави ли недействителен този договор, по който от събрания и приет по делото доказателствен материал е установено, че 1. договорът е подписан от страните; 2. налице е неизпълнение на задължението на кредитодателя да предоставя револвиращ кредит – кредитна линия на кредитополучателя по начина, посочен в исковата молба; 3. кредитополучателят е усвоил процесните суми по начина, описан в исковата молба; кредитополучателят не е изпълнил задължението си да ги върне в срок и тази разлика в твърдяната дата на сключване на договор за револвиращ кредит заличава ли последиците от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне ползвания кредит в срок съгласно условията на сключения договор?“
По въпросите се твърди противоречие с казуална практика на ВКС, обективирана в решение № 244/09.02.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на II ТО, решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на IV ГО, решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г., решение № 6/19.04.2019 г. по гр. д. № 1714/2018 г. на IV ГО, решение № 40/15.09.2014 г. по т. д. № 1554/2013 г. на ВКС. Отделно от това, се цитират решение № 32/10.03.2016 г. по гр. д. № 4741/2015 г., II ГО, решение № 87/27.06.2019 г. по гр. д. № 4808/2018 г. на ГО, решение № 31/19.06.2018 г. по гр. д. № 1702/2017 г. на I ГО, както и други такива.
При изложените доводи в касационната жалба е формирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като вместо него бъде постановено друго такова за уважаване на предявените претенции в цялост. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника по касация Г. Н. Я. не е подаден отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
За да потвърди атакувания пред него акт, въззивният съд е счел, че ищецът и ответникът Г. Я. са страни по договор за кредит от датата 16.12.2009 г., който е следвало да бъде усвояван от Я. чрез издадена му кредитна карта. Преценил е, че споразумението, на което ищецът въззивник обосновава твърденията си за дължимост на заявените суми, е сключено преди датата, на която е сключен договорът за кредит, поради което последният няма как да бъде основание на подписаното между страните и третото лице „Интеркарт Файнанс“ АД тристранно споразумение. Отделно от това, в мотивите на решението въззивният съд е посочил, че в споразумението е прието, че към датата 14.12.2009 г. старите задължения на Я. към „Интеркат Файненс“ АД са в размер на 25 873, 74 лв. и са по договор за издаване на международна кредитна карта от 17.01.2009 г. като в същото време такъв договор не е ангажиран по делото. В същото време от ищеца са заявени твърдения, че задължението на Я. произтича от договор за издаване и ползване на международна кредитна карта от 29.07.2008 г. В заключение съдът е приел, че предявеният иск с предмет изискуемо задължение на ответника към „Айкарт Кредит“ ЕАД /с предишно наименование „Интеркарт Кредит“ ЕАД/ на основание договор за кредит от 16.12.2009 г. и споразумение от 15.12.2009 г. не съществува. Представените и приети доказателства във въззивното производство не са обусловили изводи, различни от изложените.
Първите два въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаят задълженията на въззивния съд да разгледа всички, заявени във въззивната жалба доводи, както и да изложи мотиви във връзка с тях. Те са обуславящи изводите на въззивния съд и са разрешени в противоречие с практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК и цитирана от касатора, както и с практика, служебно известна на настоящия състав /решение № 27/28.06.2017 г. по т. д. № 2430/2015г. на ТК, I ТО, решение № 715/2010 г. по гр. д. № 139/2010 г. на IV ГО, решение № 283/2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 101/2015 г. по т. д. № 1740/2014 г. на I ТО, решение № 219/2014 г. по гр. д. № 1325/2014 г. на III ГО, решение № 210/2014 г. по гр. д. № 6605/2013 г. на IV ГО, решение № 212/2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на II ТО, решение № 392/2012 г. по гр. д. № 891/2010 г. на I ГО, решение № 127/2011 г. по гр. д. № 1321/2009 г. на IV ГО, решение № 60/2013 г. по гр. д. № 546/2012 г. на IV ГО, решение № 166/2013 г. по гр. д. № 1285/2012 г. на III ГО, решение № 15/2017 г. по т. д. № 2388/2014 г. на II ТО, решение № 161/2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на II ТО, решение № 3/2016 г. по гр. д. № 2526/2015 г. на III ГО, решение № 283/14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на IV ГО, решение № 373/23.07.2014 г. по гр. д. № 3003/2013 г. на IV ГО, решение № 68/24.04.2013 г. по т. д. № 78/2012 г. на II ТО, решение № 157/11.02.2016 г. по т. д. № 3638/2014 г. I ТО, решение № 108/15.02.2018 г. по гр. д. № 5201/2016 г. на II ГО, решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III ГО, решение № 74/13.07.2016 г. по т. д. № 3786/2014 г. на I ТО, определение № 423/11.05.2018 г. по гр. д. № 535/2018 г. на IV ГО, определение № 236/08.03.2016 г. по гр. д. № 507/2016 г. на IV ГО, решение № 12/16.02.2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на III ГО, решение № 42/05.03.2014 г. по гр. д. № 5488/2013 г. на IV ГО, решение № 40/04.02.2015 г. по гр. д. № 4297/2014 г. на IV ГО, решение № 202/21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на I ТО, решение № 76/12.06.2012 г. по т. д .№ 377/2011 г. на II ТО, решение № 581/30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на III ГО, решение № 28/06.03.2019 г. по т. д. № 205/2018 г. на II ТО, решение № 43/04.06.2014 г. по гр. д. № 213/2012 г. на ТК, решение № 235/04.07.2011 г. по гр. д. № 513/2010 г. на IV ГО/. Въпросите кореспондират с наведените от жалбоподателя касационни основания за допуснати процесуални нарушения поради игнориране на наведените него в качеството му на въззивник възражения. Няма съмнение, че при постановяване на решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да се съдържа преценка на доказателствата и фактическите констатации, които са релевантни за спора и това следва директно от разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК. В цитираните актове се приема, че въззивната инстанция има задължението да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи и тези изводи да намерят отражение в мотивите към решението.
Третият въпрос изисква отговор, касаещ правилността на въззивното решение, поради което не отговаря на основния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1 ГПК и разяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение, достъп до касационен контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК за отговор на въпроса: В какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, за да бъде удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, осигуряващи постановяването на законосъобразно решение, уточнен съгласно указанията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39/07.02.2020 г. по в. т. д. № 96/2019 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново.
УКАЗВА на „Айкарт Кредит“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 742, 63 лв. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение до касатора с препис от определението.
След представяне на вносен документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.