Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№408
София, 25.09.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1555/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК.
С решение № 24 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 798/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, е потвърдено решение № 272/19.10.2018 г. по гр. д. № 584/2016 г. на Велинградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. М. А., Ф. А. А. и И. Р. А. отрицателни установителни искове за признаване за установено, че ответникът [община] не е собственик на част от дворно място, намиращо се източно от собствения на ищците имот с пл. сн. № * по плана на [населено място],[жк], с площ от * кв. м., при граници: от север – път, отделен с дървена ограда, от юг – път «тупик», отделен с дървена ограда с врата, от запад – собствения им имот пл. сн. № *, без реална граница между процесния имот и останалата част от дворното им място, от изток – подпорен зид на имоти пл. сн. № * и *, нанесена с кафяв цвят, заключена между т.1,2,3,4,5,6,8,1 на геодезическо заснемане, включена в собствения им имот пл. сн. №*, с обща площ * кв. м. Признато е за установено по предявените насрещни установителни искове на ответника срещу ищците, че същите не са собственици на процесния имот, публична общинска собственост, а именно: северната част от улица, разположена между о. т. 25-108-109-27а, с граници на улицата: изток – имоти пл. сн. № * и *, от север – имот пл. сн. № *, от запад – имот пл. сн. № * и [улица].
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл.283 ГПК от адвокат Петър Хрисчев като пълномощник на ищеца по главния иск и ответник по насрещния - Р. М. А., в която на първо място са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на насрещния иск на ответника. Изложени са и съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението в останалата му част по предявения главен иск по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [община] е подал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Р. М. А., Ф. А. А. и И. Р. А. срещу [община] искове за признаване за установено, че ответникът не притежава право на собственост върху процесния имот. В исковата молба ищците са изложили твърдения, че по силата на предварителен договор за покупко-продажба, обявен за окончателен с влязло в сила съдебно решение, са придобили правото на собственост върху имот пл. сн. № * по кадастралния план на [населено място]. Продавачът по договора – М. С. А. се е легитимирал като собственик на основание придобивна давност, като правото му е било удостоверено с нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г., издаден по реда на чл.483 ГПК /отм./ въз основа на обстоятелствена проверка.
Ответникът е оспорвал исковете с твърдението, че процесният имот представлява част от улица, публична общинска собственост, по силата на приета и приложена регулация – ПУП-ПР през 2014 г. Не е било необходимо провеждането на отчуждителна процедура, тъй като имотните и регулационни граници на ПИ * спрямо границата с улицата, предмет на спора, съвпадат. Предявил е насрещни искове за признаване за установено, че ищците не са собственици на процесния имот.
По делото е установено, че с нотариален акт № *, т.*, н. д. № */* г. за право на собственост върху недвижими имоти, признато по обстоятелствена проверка, праводателят на ищците е признат за собственик на дворно място в[жк], с площ от * кв. м., съставляващо имот пл. сн. № * по „плана на този квартал“ на [населено място], при съседи: „от две страни път и З. Т.“, заедно с построените в него жилищна сграда и плевня.
Със заповед № 1548 от 04.10.2007 г. на кмета на [община] е одобрено попълването на кадастралния план с верните имотни граници на ПИ *, кв.*,[жк]. Новозаснетият имот е нанесен по искане на собственика и въз основа на акт за непълноти /грешки/ в одобрения кадастрален план от 20.04.2007 г., като същият е заснет по съществуващите на място граници, материализирани с огради, с площ от * кв. м.
С влязло в сила на 25.03.2008 г. решение по гр. д. № 1/2008 г. на Велинградския районен съд, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, е обявен за окончателен предварителен договор за покупко-продажба, с който М. А. се е задължил да прехвърли на И. А. правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от имот пл. сн. № *, с площ * кв. м., заедно с първия етаж от построената в него жилищна сграда, а на Р. А. – 1/2 ид. ч. от гореописания имот, заедно със самостоятелен обект от жилищната сграда. Купувачите са се снабдили с констативни нотариални актове, в които имот пл. сн. № * е описан с площ от * кв. м. по графични данни.
С влязла в сила на 16.04.2018 г. заповед № 372/14.05.2016 г. на кмета на [община] е отказано коригирането на кадастралния план, одобрен през 2007 г., засягащ имот пл. сн. № *.
Съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза за[жк], в който се намира процесният имот, няма одобрен цялостен кадастрален план. Този имот съставлява в по-голямата й част [улица],108,109,27а /без крайната й южна част/. Границите на имот пл. сн. № * не са променяни от 1980 г. /когато е изработен неодобрен кадастрален план, по който е индивидуализиран имота в констативния нотариален акт/. От три страни същият граничи с улици, а от юг – с имот пл. сн. № *. Със заповедта от 2007 г. имотът е заснет именно в тези граници и е с площ от * кв. м. Независимо от посочената различна площ в документите за собственост, налице е съвпадение при описанието на неговите граници: от три страни /изток, запад и север/ - улици, а от юг – имот пл. сн. № *. На 21.03.2014 г. е одобрен план за улична регулация, според който достъпът до имоти пл. сн. № * и * се осъществява от тази улица, а за имоти пл. сн. № *, * и * може да се стигне до [улица], 108, 109, 27а в южния й край, като се премине през алея /в тази част планът не е влязъл в сила/. Имотните и регулационни граници за имот пл. сн. № *, по отношение на приетия през 2014 г. план, съвпадат в частта му за улицата, предмет на спора. По наличните документи – кадастър и улична регулация за[жк]и скиците, издавани от тях – от 1984 г. до датата на предявяване на исковата молба, е съществувал в кадастъра, който е бил неодобрен, а впоследствие е одобряван частично, път/улица. Установява се от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, че фактически спорната част винаги се е включвала в съществуващ черен път /в свидетелските показания се възпроизвеждат непосредствени впечатления от 1983 г./.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което главните искове са отхвърлени, а насрещните - уважени, въззивният съд е приел, че допустимостта на производството по насрещните искове е била проверена в развилото се производство по частна жалба. Посочил е, че праводателят на ищците не е бил собственик на процесната част. Имот пл. сн. № * е нанесен в кадастралния план със заповед от 2007 г. по искане на собственика му М. А. в описаните граници /включително североизточната – улица/. При заснемането му не е допусната грешка, изразяваща се в невключването на процесната част в границите на имота, съответно отреждането й за улица. Изводите са обосновани както с констатациите, направени в заключението на съдебно-техническата експертиза, така и със събраните гласни доказателства.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към жалбата касаторът е поставил следния материалноправен въпрос, с който се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: „какво е действието на плановете, приети при действието на ЗУТ и дали същите имат вещно-прехвърлително действие“. Сочи се противоречие с ТР № 8/26.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по предявените главни искове.
Формулираният материално-правен въпрос за действието на одобрените по ЗУТ планове /същите нямат пряко отчуждително действие/, освен в хипотезата на чл.16, ал.1 ЗУТ и по волята на собствениците /чл.15, ал.3-ал.6 и чл.17, ал.3-ал.5 ЗУТ/, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. За евентуалното приложение на нормите на чл.205-чл.209 ЗУТ, предвиждащи възможност въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти – публична собственост на държавата и общините за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, включително за улици, е необходимо към момента на отреждане на имота за съответното мероприятие правото на собственост да е принадлежало на определено физическо или юридическо лице. Действително, за придобиването на право на собственост от общината в тази хипотеза следва да е било осъществено надлежно отчуждаване, съдържащо като елемент изплащането на парично обезщетение, но в случая процесната част от * кв. м. никога не се е включвала в собствения на ищците имот пл. сн. № *, т. е. не се касае за последващо придобиване на права от общината.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в описаната по-горе част.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение по предявените насрещни искове. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с цел преценка допустимо ли е по предявен отрицателен установителен иск ответникът да предяви насрещен отрицателен установителен иск и съответно преценка допустимостта на постановеното по насрещния отрицателен установителен иск въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 24 от 29.01.2019 г., постановено по гр. д. № 798/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 272/19.10.2018 г. по гр. д. № 584/2016 г. на Велинградския районен съд по предявените главни искове.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по предявените насрещни установителни искове на [община] срещу Р. М. А., Ф. А. А. и И. Р. А., че ищците не са собственици на процесния имот, съставляващ публична общинска собственост, а именно: северната част от улица, разположена между о. т. 25-108-109-27а, в[жк]по плана на [населено място], с граници на улицата: от изток – имоти пл. сн. № * и *, от север – имот пл. сн. № *, от запад – имот пл. сн. № * и [улица].
Указва на жалбоподателя Р. М. А. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. /петдесет лева/ и в същия срок да представи вносен документ за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на таксата в срок, делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: