3 РЕШЕНИЕ № 36 София,10.02.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №6079/2015 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.т.1 и 2 ГПК. Образувано е по молба, вх.№5871/27.10.2015 г., подадена от Ц. Р. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №166/15.5.2015 г. по гр.д.№181/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к., с което е признато за установено по отношение на Ц. Р. Д. от [населено място], че дължи на „Т. – П.“ - [населено място], сумата 564,48 лева, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за топлофициран имот, находящ се в [населено място], за периода от 11.02.2011 г. до 30.4.2013 г., лихва за забава на месечните плащания в размер на 98,84 лева, за периода от 11.02.2011 г. до 23.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2014 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение №763/11.022014 г. по ч.гр.д.№952/2014 г. на Пернишкия районен съд. Срещу влязлото в сила решение на въззивната инстанция е подадена молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК от ответницата по исковата молба Ц. Р. Д. от [населено място]. В молбата се сочат основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК и се твърди, че молителката е открила нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, подробно посочени в молбата, а именно индивидуална справка за отопление и топла вода, експертно решение на ТЕЛК и писмо №4087/30.9.2014 г., изходящо от ответника в настоящото производство до етажната собственост. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на окръжния съд. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] – П., не заявява становище в настоящото производство. В съдебно заседание молбата за отмяна се поддържа от молителката. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Представените към молбата писмени доказателства не попадат в хипотезата на визираната правна норма, тъй като визират период, различен от процесния/11.02.2011 г. до 30.4.2013 г./, същите се отнасят за следващи периоди/ 01.5.2013 г. – 30.4.2014 г. и 01.5.2014 г. – 30.4.2015 г./. Не е налице и основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./- сега чл.124, ал.4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В конкретния случай само искането за постановяване на решение за отмяна по посочения текст не е достатъчно, за да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№5871/27.10.2015 г., подадена от Ц. Р. Д. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение №166/15.5.2015 г. по гр.д.№181/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, г.к. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: