Р Е Ш Е Н И Е № 409 гр. София, 24.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1423 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Н. Н., чрез защитника му адв. А., срещу решение № 157/ 15.05.2013 г. по внохд № 243/13 г. на Софийския апелативен съд в частта, касаеща обвинението по чл.115 от НК. В нея се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на материалния закон с осъждане на подсъдимия за престъпление, което не е извършил- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Отправя се искане за частична отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК установи следното: Софийският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 1 от 10.01.2013 г. по нохд № 97/2012 г., с която Врачанският окръжен съд признал подсъдимия Д. Н. за виновен в това, че на 04.04.2011 г. умишлено умъртвил Р. К. А. и на основание чл.115 вр. чл.55 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода. Признал го за виновен и в това, че от март 2011 г. до 04.04.2011 г. придобил и държал огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешение за това и на осн. чл.339 ал.1 и чл.55 от НК го осъдил на 1 год. и 6 мес. лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание от пет години лишаване от свобода. Осъдил подсъдимия да заплати обезщетения за неимуществени вреди на наследниците на починалия, както следва: на К. К., З. М. и К. М. по 30 хиляди лева и на Ц. К., В. К. и М. Х. по 40 хиляди лева. Оплакванията на подсъдимия се мотивират с доводи, че фактическата обстановка не е правилно изяснена, обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, липсва отговор на възраженията, направени пред въззивния съд. Защитата оспорва доказателствения анализ на въззивната инстанция, като претендира, че неправилно са отхвърлени показанията на близките на убития, превратно е тълкувано заключението на физикохимическата експертиза, не е установен мотивът на деянието. Възразява се и срещу доказателствената годност на следствения експеримент, чиито резултати са опровергани от балистичните експертизи. Върховният касационен съд намира оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователно. Софийският апелативен съд е извършил пълна проверка на първоинстанционната присъда и е установил, че окръжният съд е събрал всички относими доказателства, при спазване на процесуалните изисквания. Констатирал е, че доказателствата са анализирани поотделно и във взаимовръзка, добросъвестно и в съответствие с действителното им съдържание, поради което е възприел изцяло фактическите изводи на първата инстанция. Въззивният съд е изложил и собствени аргументи за извода, че авторството на престъплението в лицето на подсъдимия Н. е установено безспорно, като е дал убедителен отговор на възражения на защитата, които не се различават съществено от наведените в касационната жалба. Софийският апелативен съд е мотивирал кои гласни доказателства кредитира с доверие и защо отхвърля другите. Подробно е анализирал показанията на свидетелите М. Х. и Д. А., депозирани в двете фази на наказателния процес и е счел за достоверни тези, дадени на досъдебното производство. Следва да се отбележи, че св. Х. сочи подсъдимия като лицето, възпроизвело изстрела срещу съпруга й и в разпита си в съдебното заседание на 04.04.2012 г./ л.96/, а св. А. твърди, че не е видял кой е стрелял. В този смисъл възражението на защитата не е особено коректно, доколкото съдът е отхвърлил като недостоверни само твърденията на съпругата за присъствие при стрелбата и на друго лице- св. Е. Г.. Версията на касатора, че автор на престъплението е именно този свидетел, но поради някогашното им родство /като негов бивш зет/ той е поел вината за деянието, внимателно е била изследвана и от двете съдебни инстанции. Отхвърлена е като недостоверна, поради опровергаването й чрез показанията на няколко свидетели, които установяват, че целия следобяд на инкриминираната дата Г. е бил с тях на язовира, както и поради неубедителността на съобщеното от Х. и А. за наличие на бяла кола в близост на местопроизшествието, която те свързват с автомобила на този свидетел. Когато съдът е мотивирал фактическите си изводи въз основа на събраните доказателства, обсъдил е наличните противоречия в доказателствените материали и е посочил кои от тях приема, а другите отхвърля той не реализира нарушение на процесуалните правила, а спазва разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК. На следващо място, защитата акцентира върху следствения експеримент, като оспорва доказателствената му стойност с доводи, че подсъдимият не е участвал доброволно в него, заведен е на местопрестъплението от разследващия орган и му е било подсказано мястото, откъдето е произвел изстрела. Възражението е обсъдено подробно в мотивите на въззивното решение. Правилно е прието, че това процесуално следствено действия е извършено при спазване изискванията на закона- в присъствие на поемни лица и на защитник. Фактическите данни, установени при разпита на поемните лица и на другите присъстващи на него служители на МВР не сочат на изтъкнатите от защитата нарушения- за упражнено физическо или психическо насилие и внушаване на отговори на подсъдимия. Въззивният съд не е имал основание да направи друг извод, различен от формулирания от първата инстанция, че несъответствието между посоченото от Н. разстояние на възпроизвеждане на изстрела и изчисленото от тройната балистична експертиза се дължи на субективната преценка на подсъдимия и индивидуалните му възможности за ориентация в гористата местност и възпроизвеждане на спомена за точното място, откъдето е стрелял. Изводът на контролираната инстанция за безспорна установеност на авторството на престъплението почива на вярна и обективна оценка на заключението на химическата експертиза. Отсъствието на барутни частици по ръцете на Н. е обяснено от експерта с вида на използваното оръжие и боеприпасите за него. Коректно е интерпретирано становището му, дадено в съдебно заседание, че е почти напълно изключена възможността да попаднат такива върху стрелеца и при използване на стари оръжия с недобро уплътняване на затворния блок, поради което възражението в касационната жалба е неоснователно. Решението съдържа мотивиран отговор и на възраженията, касаещи мотива на престъплението и възможността подсъдимият /предвид възрастта и физическото си състояние/ да извърши установените по делото действия във времевия период от час и половина. Съдебният акт е изготвен по начина, регламентиран в разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Оплакването за допуснато нарушение на материалния закон е формулирано като функция от оплакването за неустановеност на авторството на деянието, което настоящата инстанция приема за неоснователно по изложените по-горе съображения. При приетите от решавания съд факти, неподлежащи на преоценка, материалният закон е приложен правилно. В касационната жалба липсват възражения по правото, поради което няма какво повече да се добави към законосъобразните съображения на апелативния съд, че извършеното от Н. деяние покрива обективните и субективни признаци на престъплението по чл.115 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/ 15.05.2013 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 243/2013 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: