Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр. София 30.07.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 01 юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 5251 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника [фирма] [населено място], чрез адв. Г. Н. против решение от 30.05.2014 г. по в.гр.дело № 612/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решение № 302/10.02.2014 г. по гр.дело № 7309/2013 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е отменена на основание чл.344,ал.1,т.1 КТ заповед № 00390/01.07.2013 г., издадена от Управителя на [фирма], с която на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с М. Г. В. и е възстановена ищцата на длъжността, заемана преди уволнението „експерт-маркетинг” в [фирма] и е осъден [фирма] да заплати на ищцата М. Г. В. сумата 3 840 лв. обезщетение за оставането й без работа, поради уволнението за периода от 01.07.2013 г. до 01.01.2014г. заедно със законната лихва, считано от 29.08.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответницата по касационната жалба М. В., чрез адв.С. С. в писмен отговор е изразила становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 322/04.03.2015 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос длъжен ли е съда да назначи служебно експертиза в случаите, когато е въведено с жалбата оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на определени факти и съда установи, че този факт действително не е изследван. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на М. Г. В. със заповед № 00390/01.07.2013 г., издадена на осн.чл.328,ал.1,т.3 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди уволнението – „експерт маркетинг” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение в размер на сумата 3840 лв. От фактическа страна е установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата М. В. е заемала длъжността „експерт маркетинг“. Със заповед № 390/01.07.2013 г. трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа. Приети са за спорни два въпроса - налице ли е намаляване обема на работа и необходимо ли е извършване на подбор. Въз основа на длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност е прието за установено, че дейността й е била свързана основно с налагане стратегиите и търговската политика на дружеството в района на [населено място], търсенето на нови клиенти, съответно обслужването на старите такива, развиване дейността на дистрибуторите в района на [населено място] и др. Прието е за безспорно между страните, че ищцата не е трябвало лично да извършва продажбите на продуктовия асортимент, поради което ирелевантно според съда е обстоятелството дали и колко продажби е сключила ищцата. Прието е, че за доказване намаления обем на работа от ответника [фирма] е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и такава експертиза е допусната. Съдът е посочил, че в т. 1 от заключителна част на експертизата вещото лице е проследило движението на реализираните продажби в района на [населено място] за периода от време от 29.06.2012 г. до 01.07.2013 г. Според въззивния съд изпълнението на задачата от вещото лице е извършено повърхностно и незадълбочено, че е отразено само, че през изследвания период за района на [населено място] дружеството-жалбоподател е реализирало продажби с помощта на три дистрибутора, като са посочени и паричните измерения на продажбите реализирани от всеки дистрибутор. За самото движение на продажбите вещото лице е приложило справки от продажбите на трите дистрибуторски дружества, както и оборотна ведомост от ответника. Според съда не са направени констатации от вещото лице за постигнатия обем продажби за всеки месец от изследвания период, както и за съответния ръст или спад спрямо предходния месец, че заключението липсва обобщена информация за обема на продажбите за всеки един месец от всички действащи през този месец дистрибутори. Прието е, че представените справки за продажбите на трите дистрибуторски дружества представляват документи, въз основа на които вещото лице е следвало да изготви подробни и обобщени данни за движението на продажбите при ответника, а не въз основа на посочените справки впоследствие съдът да извлича данни за движението на продажбите, да формира продажбените обеми за всеки един месец и да обобщава тази информация. Прието е също, че съдът няма специалните знания да извършва тези действия, че в това е направено едва с крайния съдебен акт и поради това ищцовата страна не е имала възможност да вземе отношение. Въззивният съд е приел, че в случая не може да се направи преценка за намаляване обема на продажбите при ответника, поради липса на база за сравнение с този обем в предходни години и че констатираното от първата инстанция в тази насока може да е характерно положение през месеците на всяка година. Този извод е обоснован с приложената справка от дистрибутора [фирма], съответно са обсъдени продажбите при дистрибутора [фирма] и [фирма]. Показанията на свидетелите Н. и П. са преценени при условията на чл. 172 ГПК с оглед останалите доказателства по делото, предвид възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, тъй като св. Н. е дистрибутор при дружество, чиято дейност е свързана с продажба на стоки от продуктовия асортимент на ответното дружество, а св. П. е търговски директор при ответника. Въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал основанието, на което е уволнена ищцата – „намаляване обема на работа“ и поради това е счел, че е безпредметно обсъждането на въпроса дали на мястото на ищцата е назначено друго лице, което да изпълнява същите трудови функции. Приел е, че не следва да се обсъжда и въпросът за това дали в случая работодателят е следвало да извърши подбор, тъй като според съда е налице преценка, че не е съществувало използваното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Приел е, че от представените по делото доказателства - приложените щатни разписания е установено, че в случая ищцата не е била служител на дъщерно дружество или поделение на ответното предприятие, от което да се изведе извод, че щатната бройка експерт-маркетинг е само една, че дружеството-ответник е с единно щатно разписание, че съобразно разписанието за м.юли 2013 г. е установено, че за длъжността „експерт маркетинг“, съответно за сходната „експерт продажби“, са съществували 15 щатни бройки, че обстоятелството, че вътрешно-организационно тези щатни бройки са разпределени за конкретни райони на страната не може да бъде основание за липсата на нужда от подбор. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения иск с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 КТ. Приет е за основателен и иска с пр.осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението – „експерт маркетинг”. По предявения иск с пр.осн.чл. 344, ал.1,т.3 КТ е прието за установено, че след уволнението на ищцата същата не е постъпвала на работа по трудово правоотношение, че същата е понесла вреди по смисъла на чл.225,ал.1 КТ, които се изразяват в неполучаване на трудово възнаграждение, които се намират в пряка причинна връзка с незаконното уволнение. Приел е, че цялото дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шестмесечния период от 01.07.2013 г. до 01.01.2014 г. е в размер на 3 840,00 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 4 042,08 лв. искът е неоснователен. В отхвърлената част на иска решението не е обжалвано и е влязло в сила. По правния въпрос: С т.решение № 1/09.12.2013 г. по т.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.3 е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материално правна норма. Настоящият съдебен състав изцяло възприема тази практика на ВКС. По касационната жалба: Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно – постановено е при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от въззивния съд. Неправилен е извода на въззивния съд, че в случая не е установено основанието за прекратяване трудовия договор на ищцата М. В. – чл.328,ал.1,т.3 КТ – намаляване обема на работа. Извода е обоснован, като съдът е обсъдил заключение на вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза. За същото съдът е преценил, че задачата, поставена на вещото лице е изпълнена повърхностно и незадълбочено, че вещото лице само е отразило, че през изследвания период за района на [населено място] ответното дружество е реализирало продажби с помощта на три дистрибутора, като са посочени и паричните измерения на продажбите, реализирани от всеки дистрибутор, че не са направени констатации от вещото лице за постигнатия обем продажби за всеки месец от изследвания период, както и за съответния ръст или спад спрямо предходния месец, че в експертното заключение липсва обобщена информация за обема на продажбите за всеки един месец от всички действащи през този месец дистрибутори. Прието е също, че вещото лице е следвало въз основа на представените от същото справки за продажбите на трите дистрибуторски дружества да изготви заключение за движението на продажбите при ответника, което не е сторено. Съдът намира, че в настоящият случай доказването на намаляване обема на работа при ответника [фирма] [населено място] е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. С въззивната жалба е въведено и оплакване за необоснованост на решението, поради недоказаност на намаляване обема на работата към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата В.. При тази хипотеза за установяване на намаляване обема на работа при ответника към момента на прекратяване трудовия договор на ищцата и с оглед данните от заключението на вещото лице, което не е изпълнило поставените му задачи задълбочено и пълно въззивният съд е следвало служебно да назначи допълнителна съдебно икономическа експертиза и без въззивницата – ищца М. В. да е поискала това и съответно без да е определила задачата на вещото лице. Съдът е следвало да назначи допълнителна СИЕ със задачи вещото лице да изготви заключение за реализираните продажби от ответника за период от 29.06.2012 г. до 01.07.2013 г. чрез всеки от трите дистрибутора, като се посочат помесечно реализираните продажби при всеки дистрибутор, съответно да се извърши съпоставка за наличие на ръст или спад в продажбите за всеки месец в сравнение с предходния отново при всеки дистрибутор поотделно. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който както се посочи по-горе следва служебно да назначи допълнително съдебно икономическа експертиза в посочения смисъл. Данните от тази експертиза съдът следва да обсъди наред с останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни и да се произнесе по основателността на предявените искове с пр.оснчл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въведените твърдения за незаконност на уволнението на ищцата, поради неизвършване на подбор от работодателя, както и по твърденията, че на длъжността, заемана от ищцата е назначено друго лице, което изпълнява същите трудови функции. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : Отменя изцяло въззивно решение № IV-61/30.05.2014 г., постановено по в.гр.дело № 612/2014 г. на Бургаския окръжен съд. Връща делото на Бургаския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: