Р Е Ш Е Н И Е № 239 гр. София, 13.12.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ИВАЙЛО СИМОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 715/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Е. В. Н. – адв.Х. срещу решение № 215 от 15.05.2017 г. на Софийския апелативен съд, НО, IV състав, постановено по ВНОХД № 1108/2016 г. по описа на същия съд. В касационната жалба на първо място е изтъкнато наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. В същата се съдържат доводи, насочени срещу съдебните актове на двете инстанции по същество досежно изложените в тях мотиви, като основно се атакува въззивното решение. Твърди се, че в последното липсват такива относно оценката от съда на показанията, депозирани в съдебната фаза от свидетелите В. и М. – поемни лица при проведения обиск на подсъдимия Н. до степен, сочеща на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 пр.1 от НПК. В тази връзка се оспорва изцяло годността на протокола за обиск на подсъдимия Н. като писмено доказателствено средство поради провеждане на документираното чрез него процесуално-следствено действие в отсъствие на поемни лица и се претендира липса на годно приобщен към доказателствената съвкупност предмет на престъплението – инкриминираното наркотично вещество. Като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК е оценено и кредитирането показанията на посочените свидетели от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, както и поставянето им в основата на осъждането на подсъдимия в нарушение на разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК. Твърди се още, че както първоинстанционният, така и въззивният съд са допуснали съществени нарушения в процеса на събиране, анализ и оценка на доказателствата, като са тълкували превратно и извън точния им смисъл показанията на свидетелите – поемни лица при проведения обиск на подсъдимия, пренебрегвайки причините за констатираните противоречия в тях – упражненото им физическо и психическо насилие от полицейските служители. В подкрепа на тезата си за незаконосъобразно проведен обиск, защитата сочи и поредността на серийните номера на пликовете, в които са били запечатани иззетите веществени доказателства при проведените процесуално-следствени действия „обиск“, „претърсване“ и „изземване“. Тази поредност сочела, че иззетите по време на обиска вещи – дървена мелничка със зелена тревиста маса и мобилен телефон били запечатани едва след проведените претърсване и изземване в дома на подсъдимия Н., което не съответствало на отразеното в протокола за обиск и изземване относно времето, в което това се е случило. Според адв.Х. посочените процесуални нарушения не само са засегнали неблагоприятно правото на защита на подсъдимия Н., но са в директно противоречие с принципите и нормите на наказателния процес, регламентирани в чл.7, чл.13, чл.14, чл.107 и чл.303 от НПК. В резултат на тяхното допускане инстанциите по същество са нарушили и закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК като са го приложили неправилно, осъждайки подсъдимия Е. Н. за престъпление по чл.354а ал.5 вр.ал.3 от НК вместо да го оправдаят поради липса на извършено престъпление или неговата недоказаност. С оглед на изложените аргументи към ВКС е отправено искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и оправдаване на подсъдимия Н. поради липса на извършено престъпление; поради неговата недоказаност; или поради наличие предпоставките на чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно се моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, който да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Е. В. Н. редовно призован, не се явява. Явява се защитникът му – адв.Х., който поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и отправя същите искания – за оправдаване на подсъдимия или отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на ВКП намира атакуваното решение на САС за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила, а жалбата на подсъдимия, като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 179 от 20.06.2016 г., постановена по НОХД № 928/2015 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Е. В. Н. за виновен в това, че на 12.06.2014 г. в [населено място],[жк]без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – марихуана с нетно тегло 0.42 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 13 %, на стойност 2.52 лв., като случаят е маловажен поради което и на основание чл.354а ал.5 вр.ал.3 от НК и при условията на чл.54 от НК го осъдил на „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, като го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 от НК за това инкриминираното наркотично вещество да е държано с цел разпространение. С присъдата си съдът се произнесъл относно веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалба от защитника на подсъдимия Н. – адв.Х. срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 1108/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, който с решение № 215 от 15.05.2017 г. потвърдил изцяло присъдата на Софийски градски съд на основание чл.338 от НПК. Касационната жалба на подсъдимия, депозирана чрез защитника му е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба от защитника на подсъдимия е неоснователна. Водещото оплакване, застъпено от касатора в жалбата, поддържано и в съдебното заседание пред касационната инстанция е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, покриващи касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Твърди се, че липсва обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за правилното решаване на делото фактически обстоятелства, отсъства и обективен анализ на доказателствената съвкупност. В конкретика се отправят следните възражения за допуснати съществени процесуални нарушения – опороченост на извършеното процесуално-следствено действие „обиск“ на подсъдимия Н., влечаща невъзможност за надлежно приобщаване на инкриминираното наркотично вещество – предмет на делото към съвкупността от доказателства и доказателствени средства; липса на надлежни мотиви относно кредитиране показанията на свидетелите В. и М. от досъдебното производство вместо тези от съдебната фаза; незаконосъобразно обосноваване на осъдителните изводи с тези показания в нарушение на чл.281 ал.8 от НПК; неправилен анализ на доказателствената съвкупност, от който произтича и неправилното приложение на материалния закон. Тези оплаквания не могат да бъдат споделени. Аргументи, идентични с предложените в касационната жалба са били изложени пред въззивната инстанция, която ги подложила на внимателен анализ в проверявания съдебен акт, прочитът на който позволява да бъде оценен като съответен на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. От мотивите му е видно, че САС е осъществил дължимата проверка на присъдата съобразно предписанията на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, като е извършил собствен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Настоящият съдебен състав намира, че в доказателствената си дейност въззивният съд не е допуснал твърдяните от защитата процесуални нарушения – не е игнорирал доказателства, нито е обсъждал отделни такива превратно или фрагментарно. Контролираният съд е възприела фактическата обстановка, установена от първата инстанция, подлагайки я на свой самостоятелен анализ, въз основа на който логично е стигнал до същата правна оценка. САС правилно е заключил, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.303 от НПК като е приел, че подсъдимият Н. е държал наркотично вещество за лична употреба в маловажен случай (предвид малкото му количество и ниската стойност), с което е осъществил състава на престъплението по чл.354а ал.5 вр.ал.3 от НК. Присъдата на СГС, постановена при спазване изискванията на чл.107 от НПК, правилно е преценена като съответна на стандарта на чл.305 от НПК. Безспорно е установено от инстанциите по фактите, че подсъдимият Н. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) е държал високорисково наркотично вещество – марихуана. Касационната инстанция не констатира нарушение на основните процесуални принципи, регламентирани в чл.7, чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като постановените съдебни актове се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото въз основа на събраните, проверени и приобщени по надлежния процесуален ред в съдебната фаза на процеса доказателства и доказателствени средства. Осъщественото от подсъдимия деяние по чл.354а ал.5 вр.ал.3 от НК „държане” на инкриминираното наркотично вещество марихуана в иззета от него дървена мелничка, се установява по несъмнен начин от наличните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите П., К. и Н. – полицейски служители, участвали в акцията по задържане на подсъдимия Н., от тези на свидетелите В. и М. – поемни лица при осъществените процесуално-следствени действия „обиск“, „претърсване“ и „изземване“ (включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК такива от досъдебното производство), от протокола за обиск на подсъдимия Н., както и от приобщените чрез него веществени доказателства. Видът, количеството и стойността на инкриминираното наркотично вещество, находящо се в иззетата от подсъдимия дървена мелничка, както и съдържанието на активния компонент тетрахидроканабинол се установяват по несъмнен начин от физико-химическата експертиза, приложена на л.142 – л.143 от т.2 на ДП. Съществено внимание в жалбата от защитника на подсъдимия Н. е отделено на критичната оценка на проведеното процесуално-следствено действие „обиск“, документирано в приложения на л.36 – л.37 от т.1 на ДП протокол и фотоалбума към него. Оспорва се действителното участие на поемни лица в това действие, което се основава на показанията на св.В. и св.М., депозирани в хода на съдебното следствие. Неспазването на императивното изискване на чл.164 ал.2 от НПК според защитата е довело до опорочаването му до степен, изискваща изключване на протокола, закрепващ това процесуално действие от съвкупната доказателствена маса, което на свой ред влече и неустановеност на предмета на престъплението поради ненадлежното му приобщаване към материалите по делото. Така изложената позиция не може да бъде споделена, защото е основана на избирателно кредитиране на доказателствени източници съобразно нуждите на защитаваната теза. Несъответства на съдържанието на въззивното решение твърдението, че решаващите съдебни органи изцяло са игнорирали показанията на свидетелите – поемни лица В. и М. от съдебното следствие, като са ценили тези от досъдебното производство без да анализират констатираните противоречия. В решението си на стр.7 – стр.8 САС е обсъдил внимателно съдържанието на тези гласни доказателствени средства от двете фази на процеса и е стигнал до извода за липса на противоречия в тях, непреодолими чрез използване механизма на инкорпориране на тези от досъдебното производство. Решението си да кредитират последните и двете съдебни инстанции са мотивирали в съответствие с дължимия по закон ред, поради което касационният съд не намира основание да го ревизира. Основен аргумент в тази насока са противоречията между показанията на двамата свидетели от съдебното следствие, както и вътрешните противоречия в показанията на всеки един от тях, което е поставило под съмнение тяхната достоверност, за разлика от последователното и непротиворечиво отразяване на проведения обиск в показанията им, депозирани на досъдебното производство. Не може да бъде споделено и възражението за допуснато нарушение на императивната норма на чл.281 ал.8 от НПК, изключваща възможността осъдителните изводи да се основават единствено на показания на свидетели от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 от НПК поради противоречие на това възражение с доказателствения анализ в обсъжданото решение. При негов внимателен прочит се установява, че кредитираните показания на свидетелите В. и М. от досъдебното производство не са единствените доказателствени източници, установяващи участието на поемни лица в проведения обиск на подсъдимия Н. и намерените при него предмети, които са били иззети. В подкрепа на законосъобразното провеждане на това процесуално действие са още и показанията на свидетелите П., К. и Н. – полицейски служители, присъствали при неговото провеждане. В подкрепа на участието на поемните лица е още самия протокол за обиск като писмено доказателствено средство, на който двамата свидетели и подсъдимият са се подписали лично с коментар, че нямат искания, бележки и възражения по провеждането му. Такова е становището на настоящия съдебен състав и относно наведените от защитата доводи за изготвяне на протокола за обиск на подсъдимия Н. едва след проведеното впоследствие претърсване в жилището, обитавано от същия, които се обосновават с поредността на серийните номера на пликовете, в които иззетите веществени доказателства при двете процесуални действия били запечатани. Съобразявайки правомощията си в касационното производство, настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда в детайли това възражение, което е насочено към възприемане на различни от изложените в проверявания съдебен акт фактически обстоятелства. Независимо от това счита за нужно да отбележи, че то не може да бъде възприето поради несъстоятелността си предвид липсата на задължение за разследващите органи да спазват определен порядък при използване на идентификационните номера на пликове, в които запечатват иззети веществени доказателства при извършвани процесуално-следствени действия. Изложените до тук аргументи за законосъобразно протекъл процес по събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали в рамките на разглежданото наказателно производство дават основание на настоящия състав на ВКС да оцени оплакването на подсъдимия и неговата защита за наличие на касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК като неоснователно и като такова да го остави без уважение. По отношение на съдържащото се в касационната жалба оплакване за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК този съдебен състав намира за необходимо да посочи, че бланкетният начин на изложението му не позволява детайлното му обсъждане. Тук е мястото отново да се посочи, че за разлика от въззивната инстанция, която по силата на чл.314 от НПК е задължена да проверява изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, правомощията на касационния съд, са ограничени по силата на чл.347 ал.1 от НПК само до обжалваната част на присъдата или решението и по отношение на обжалвалите лица. И тъй като посочените в касационната жалба основания предопределят обхвата на касационната проверка, процесуалният закон в своя чл.351 ал.1 от НПК е въвел завишени изисквания за съдържанието на касационната жалба – основанията, които се поддържат следва да са добре мотивирани, а искането, което се прави да бъде подробно обосновано – да се посочи изрично и конкретно съответната част от съдебния акт, от която страната е останала недоволна, както и основанията за това, защото касационната проверка не може да надхвърля рамките на доводите в жалбата. Във връзка с така изложените принципни положения настоящият касационен състав обсъди оплакването в жалбата за нарушение на материалния закон единствено в контекста на несъгласието на подсъдимия Н. с осъждането му и намери същото за неоснователно, тъй като при правилно установената фактология на деянието, квалификацията на същото по чл.354а ал.5 вр.ал.3 от НК е законосъобразна. По-конкретни съображения, свързани с оплакването за нарушение на закона са изтъкнати от защитата по отношение отказа на инстанциите по същество да оправдаят подсъдимия Н., прилагайки разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. Искането в този смисъл е обосновано с държането от подсъдимия на малко количество наркотично вещество за лична употреба и неговата ниска стойност. Това искане също е било предмет на задълбочен анализ в обсъжданото решение, а отхвърлянето му е подкрепено с убедителни аргументи, които с изключение позоваването на висящи наказателни производства, изцяло се споделят и от касационната инстанция. Наличието на предходни осъждания на подсъдимия Е. Н. също за извършени престъпления, касаещи притежаване на високорискови наркотични вещества, включително с цел разпространение, е достатъчно основание престъплението – предмет на настоящото дело да бъде оценено като такова с висока степен на обществена опасност, изключващо приложението на чл.9 ал.2 от НК. За преценка дали инкриминираното деяние е малозначително, което изключва неговата обществена опасност или същата е явно незначителна, значение има не само предметът на престъплението, но и качествата на дееца, които определят неговата лична обществена опасност. Установената по делото липса на поправително-превъзпитателен ефект на наложените на подсъдимия Н. до момента наказания сочат на завишена негова лична обществена опасност, което изключва оправдаването му на основание чл.9 ал.2 от НК. В жалбата от защитника на подсъдимия Н. – адв.Х. не се съдържа изрично оплакване за явна несправедливост на наложеното му наказание, но доколкото е оспорено изцяло ангажирането на неговата наказателна отговорност, ВКС извърши проверка и на тежестта на тази отговорност в контекста на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. За да прецени дали отмереният размер на наложеното на подсъдимия наказание е справедлив с оглед постигането на целите по чл.36 от НК, настоящият съдебен състав съобрази значимостта на обществените отношения – обект на закрила от разпоредбата на чл.354а от НК. Отчитайки, че подсъдимият Н. е вече осъждан за такива престъпления, както и предвид установените по делото връзки и активност на същия в насока разпространение на наркотични вещества, ВКС намира, че определеното му по вид и размер наказание е от естество да изпълни целите на наказателната репресия. Настоящата инстанция както и предходните констатира липса на други смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия Н. обстоятелства извън малкото количество и ниска стойност на предмета на престъплението. Доколкото обаче същите са отчетени при възприетата правна квалификация на деянието, а извън тях по отношение на подсъдимия са налице единствено отегчаващи отговорността му обстоятелства (посочени по-горе), то не са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание, което касационната инстанция намира, че не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 15.05.2017 г., постановено по ВНОХД № 1108/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, IV състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.