Р Е Ш Е Н И Е № 584 София, 09 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 2833 по описа за 2011 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимата А. Г. М. против решението на Апелативния съд – гр. София, постановено по внохд № 583/11 г. Възразява се, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и се иска намаляване на наказанието за престъплението по чл.116 НК. Пред ВКС подсъдимата и защитата й поддържат жалбата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 243/11 г. Окръжният съд-гр.София осъдил подсъдимата, както следва: 1) за деяние, извършено на 07/08.01.2010 г., на основание чл.116, ал.1, т.6, във връзка с чл.115, чл.58а, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК на десет години лишаване от свобода; 2) за деяние, извършено на 09.01.2010 г., на основание чл.194, ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК и чл.373, ал.2 от НПК на шест месеца лишаване от свобода; 3) на основание чл.23, ал.1 НК СОС наложил на подсъдимата едно общо наказание, най-тежкото – десет години лишаване от свобода, като определил то да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим; 4) на основание чл.59 НК е зачетено времето, през което подс.М. е била с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 10.01.2010 г. Със същата присъда съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С решение № 326 от 07.10.2011 г. по внохд № 583/11 г., образувано по жалба на подсъдимата, Апелативния съд – гр. София потвърдил присъдата на СОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в частност по чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК. Подс.М. изцяло признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласила да не се събират доказателства за тях, а съдът по същество – СОС, като установил, че направеното от нея самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Мотивите на присъдата са изготвени в съответствие с изискванията на чл.373, ал.3 НПК, а наказанията на подсъдимата са индивидуализирани съгласно чл.373, ал.2 НПК – по реда на чл.58а от НК. С касационната жалба се поддържа, че наложеното на подсъдимата наказание за престъплението по чл.116 НК е несправедливо, тъй като в недостатъчна степен са съобразени обстоятелствата относно нейното здраве, възраст, критично отношение, чисто съдебно минало. Иска се приложението на чл.55 НК, макар и да не са налице предпоставките за това. Обстоятелствата на които е поставен акцент от защитата на подсъдимата, не са били игнорирани от решаващия съд. Всички те са анализирани внимателно и оценени адекватно на обективното им значение. Искането за приложение на чл.55 НК, въпреки липсата на предвидените в закона условия за това, не може да се удовлетвори. Такава възможност е предвидена само в чл.58а НК, в редакцията му от Дв.бр.27 от 2009 г., но за „останалите случаи” – тези, за които няма алтернативно предвидени различни по наказания. Очевидно е, че престъплението по чл.116 НК не попада в тази категория, тъй като в санкционната му част алтернативно са предвидени три различни наказания. В последната редакция – от Дв.бр.26 от 2010 г., чл.58а НК не позволява приложението на чл.55 от НК, когато не са налице посочените условия. Наложеното на подс.М. наказание за престъплението по чл.116 НК е съответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Намаляването на наказанието би злепоставило постигането на целите на наказанието, както в личен, така и в генерален план, което настоящият състав на ВКС не може да си позволи. Водим от горното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 326 от 07.10.2011 г., постановено по внохд № 583/11 г. на Апелативния съд – гр. София. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: