Р Е Ш Е Н И Е № 272 гр.София, 25 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 741/2013 година Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите Г. П. Й. и С. Н. Х. против решение № 16 от 26.ІІ.2013 год. по внохд № 515/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата от защитника на Й. се иска оправдаване на този подсъдим,той като е действал при неизбежна отбрана. Алтернативно на оправдаването се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд,поради допуснати съществени процесуални нарушения. На последно място се иска изменяване на решението и „съществено” намаляване наложеното на Й. наказание лишаване от свобода. В жалбата от защитника на Х. се твърди,че извършеното от него престъпление е непредпазливо,при което се иска съответно преквалифициране на деянието му и намаляване,при всички случаи,сроковете,за които този подсъдим е лишен от свобода и от правото да управлява моторно превозно средство. В съдебно заседание подсъдимите с общо тримата си защитника поддържат жалбите по изложените в тях съображения и с направените искания. Заключението на представителят на ВКПр е за оставяне на въззивното решение в сила поради липсата на основания за неговото изменяване или отмяна. ВКС установи: С присъда № 85 от 18.Х.2012 год. по нохд № 613/2012 год. на Пловдивския окръжен съд подсъдимият С. Н.Х. е признат за виновен в това,че на 23.ІХ.2011 год. в [населено място],Пловдивска област,управлявайки ФОЛКСВАГЕН ТРАНСПОРТЕР Т 4 с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение правилата на чл. 20,ал.2,изр. второ и на чл. 116,предл. първо ЗДП,умишлено е причинил средни телесни повреди на П. В. Г. /трайно затрудняване движението на горния ляв крайник/,В. Д. К. /трайно затрудняване движението на горния ляв крайник/ и А. И. В. /трайно затрудняване движението на горния десен крайник/,за което и на основание чл. 342,ал.3,б.”б” НК е осъден на 7 години лишаване от свобода,които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.На основание чл. 342,ал.4 НК Х. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 10 години. Със същата присъда е осъден и Г. В.Й. за допуснати по същото време и на същото място,но с друго превозно средство-МЕРЦЕДЕС Е класа с рег. № Р 577 ТVV-нарушения на чл. 20,ал.2,изр.второ и на чл. 116,предл. първо ЗДП,при което умишлено е причинил средна телесна повреда на П. В. Г. /трайно затрудняване движението на долния ляв крайник/,за което и на основание чл. 342,ал.3,б.”б” НК е осъден на 6 години лишаване от свобода,които да изтърпи при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.На основание чл. 342,ал.4 НК Й. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 9 години.В полза на всеки от тримата пострадали са присъдени по 5 000 лв. за причинените им неимуществени вреди с отхвърляне на предявените искове до размера на по 30 000 лв. С обжалваното въззивно решение горната присъда е потвърдена. Жалбите са неоснователни. Не са допуснати нарушения на материалния закон. Неоснователно е разбирането,че деянията на Х. и Й. биха могли да се квалифицират като извършени при неизбежна отбрана. Правилно установените и от двете предходни инстанции факти сочат,че нападението от неустановени в процеса лица сред множеството от хора,събрани пред дома на К.Р.,върху управляваните от подсъдимите автомобили и возещите се в тях,е било осъществено едва тогава,когато подсъдимите недвусмислено са демонстрирали намерението си да стигнат до дотам независимо от също така недвусмислено демонстрираното от страна на множеството намерение да не ги допусне.Това поведение на подсъдимите е по естеството си нападателно,с него те са създали непосредствена и реална опасност за живота и здравето на намиращите се вблизост до движещите се автомобили хора,и затова не могат да се позовават на чл. 12 НК срещу ответното на тяхното нападение.Деянията на подсъдимите не са извършени и при крайна необходимост. Последната е налице само тогава,когато опасността от увреждане на лични или имотни блага не би могла да се избегне другояче,освен чрез насрещно увреждане-чл. 13 НК-а подсъдимите са могли да избегнат нападението над себе си,над лицата,които са пътували с тях и над превозните средства,които са управлявали,ако са се подчинили на разпорежданията да се оттеглят,давани им от намиращите се на мястото служители от РПУ-А. и специализирана полицейска част за бързо реагиране.Деянията не са извършени,накрая,и по непредпазливост.При непредпазливите транспортни престъпления деецът,макар да нарушава съзнателно едно или повече правила за безопасно движение,не цели и не допуска тези негови нарушения да доведат до нечие телесно или имуществено увреждане.В конкретния случай да се поддържа,че подсъдимите са причинили по непредпазливост уврежданията на пострадалите,е равнозначно на искане за оправдаването им поради липса на психическа годност като предпоставка за носене на наказателна отговорност.Такъв довод защитниците на подсъдимите не излагат,а и той би бил неуместен при резултатите от направените при досъдебното разследване и първоинстанционното разглеждане на делото психиатрични изследвания на Сп.Х. и Г. Й.. Не са основателни възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения. За такова нарушение защитникът на Сп.Х. е посочил липса на мотиви от страна на въззивния съд.Последният,обсъждайки направените в съдебно заседание възражения срещу правилността на обжалваната присъда,не бил дал отговор на част от тях,а за друга част се позовал на изложеното в мотивите на първата инстанция.В съдебно заседание-въззивната жалба е твърде семпла-защитникът на Х. е оспорил доказателствения анализ на първоинстанционния съд,възразил е срещу неприлагането на чл. 12 НК и срещу неприемането,Х. да е извършил не умишлено,а непредпазливо престъпление по транспорта.На тези доводи въззивният апелативен съд е отговорил. Действително не е коментирал подробно обясненията на подсъдимите и многобройните свидетелски показания,но това,с оглед на чл. 339,ал.2 НПК,не е било и необходимо,след като е потвърдил първоинстанционната присъда,изцяло се е солидаризирал с извършения от окръжния съд доказателствен анализ и не е приемал различни от вече приетите от този съд факти. В края на решението си апелативният съд се е спрял още на формата на вината, обсъдил е и неприложимостта на институтите на неизбежната отбрана и крайната необходимост. Защитникът на Г.Й., следвайки собствена интерпретация на установените факти твърди,че предходните инстанции са извършили „превратно тълкуване на доказателствата”.Това твърдение, подкрепено с цитати от съдебните актове,извадени обаче от контекста на свързващите ги съждения,позоваващо се и на несъществуващи такива /напр. че „сам въззивният съд” бил признал в първия абз. на л.6 от решението си,че „истинските намерения” на хората около автомобилите били „да извадят” намиращите се в тях „и да се саморазправят”/,е също неоснователно. При обстойния анализ на установеното, първоинстанционният съд се е спрял на всички обстоятелства, предхождащи и съпътстващи идването на подсъдимите:видимата възбуда,готова да прерасне в агресивност, на събралите се около жилищата на К.Р. над 200 човека;породилата тези настроения смърт на младеж от селото,прегазен няколко часа преди това от лице от ромската общност, близко до семейството на К.Р. и предполагаемо укриващо се в неговия дом; очевидната нетърпимост у хората към всеки,стремящ се да окаже каквато и било помощ на извършителя на тежкото престъпление,респ. на лицата,които го укриват; демонстрираното от подсъдимите-със звукови и светлинни сигнали на автомобилите-намерение да стигнат до обсадения дом;повторно проявилата се и ескалирала при това тяхно поведение-след като веднъж вече е била овладяна от пристигналите по-рано полицейски служители-агресия от страна на множеството.Тези факти са приети за установени не чрез тълкуване,а като пряко следващи от показанията на разпитаните свидетели,жители на [населено място] и присъствали вблизост до мястото,където колите на двамата подсъдими са се врязали в множеството от хора,както и от показанията на намиралите се на същото място полицейски служители. Защитникът на Й. възразява още и срещу необсъждането „в пълнота” на обясненията на подсъдимите,както и срещу „неправилния подход...обобщено и общо” да се коментира казаното от двамата.И двете твърдения са неоснователни защото-преди всичко-са невярни.От четвъртия абз. включително на с.14 до първия абз. на с.18,мотивите към първоинстанционната присъда са посветени на детайлното обсъждане най-напред на обясненията на Сп.Х. и след това на тези на Г.Й.,с излагането за всеки поотделно на подробни съображения срещу истинността на казаното от него. От изготвилите жалбите защитници на подсъдимите се прави оплакване и за явна несправедливост на наложените им наказания.Подкрепящите това оплакване доводи са най-общи,а то самото-неоснователно. Обсъждайки въпроса за наказанието,което всеки от подсъдимите следва да понесе за извършеното от него престъпление,първоинстанционният съд се е спрял на ред обстоятелства от значение за индивидуализацията му,при което правилно е констатирал подчертаното присъствие на отегчаващите такива. Освен това поведението на Х. и Г.Й. като водачи на МПС, описано в приложените на л. 160 и 161 от първ.д. справки от КАТ-Пловдив, като ги характеризира подчертано негативно,е още един,при това със значителна тежест,индекс за демонстративното пренебрежение и на двамата към живота и здравето на хората,преди всичко защитавани с правилата за безопасно движение.Отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства-а към тях и двете съдебни инстанции са пропуснали да добавят установеният от свидетеля В.Г.,полицейски служител,факт,че поне още трима човека са били наранени от врязалите се в хората превозни средства,включително колегата на свидетеля Сп. Л.,а неминуемото увреждане на две жени Г. е предотвратил,изтласквайки ги встрани от колите /показания на В.Г. на с.18-22 от съд. протокол за проведеното на 11.VІ.2012 год. с.з./-първоинстанционният съд е балансирал със „създалата се на мястото на ПТП обстановка”,поставила подсъдимите „в стресова ситуация”,без да отчете обаче,че създаването на въпросната обстановка е било провокирано не от друг,а от самите подсъдими.При направеното съотношение и рамки на законовата санкция от 3 до 12 години лишаване от свобода,и на двамата подсъдими са наложени наказания под средата,при което дадената им с жалбите оценка за несправедливост,още по-малко явна,не може да бъде споделена. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 16 от 26.ІІ.2013 год. по внохд № 515/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: