О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 214 гр. София, 23.05.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4288/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3143/06.07.2021 г. на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез главен юрисконсулт М. М., срещу въззивно решение № 159/20.05.2021 г. по в. гр. д. № 153/2021 г. на Окръжен съд - Перник. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД; 2. Относно правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 88/12.09.1962 г. на ОСГК на ВС; ППВС № 17/18.11.1963 г.; Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260579/31.12.2020 г. по гр. д. № 793/2019 г. на Районен съд - Перник, с което на основание чл. 49 ЗЗД ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъден да заплати в полза на „247 Трансфер“ ООД, гр. Скопие, регистрирано съгласно законите на Република Северна Македония, сумата в размер на 15 377,34 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди във врзка с увреждане на собствения му лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, с ДКН ******, вследствие ПТП, реализирано на 24.12.2018 г. в района на 31 км. на автомагистрала „Струма“, посока - гр. Перник, в резултат от необезопасяване на пътен участък, част от републиканската пътна мрежа, както и сумата от 883,47 лв., представляваща заплатена сума за репатриране на автомобила чрез пътна помощ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 04.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията. Въззивният съд е приел за установено, че процесният лек автомобил е бил управляван от лицето Л. И.. Aвтомобилът се е движел по автомагистрала "Струма" в посока към гр. София, като на километър 31 е претърпял пътнотранспортно произшествие, вследствие от сблъсък с диво животно. Участъкът, на който е реализирано ПТП, представлява част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от ответника. По автомобила са причинени имуществени вреди. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният участък от пътя, където е реализирано ПТП, е част от АМ "Струма", която е част от републиканската пътна мрежа. Дейностите във връзка с управлението и поддръжката са в компетентността на ответника Агенция "Пътна инфраструктура". Ето защо същият носи отговорност за бездействията на съответни физически лица, на които е възложено непосредственото осъществяване на тази дейност. Въззивният съд е обсъдил писмените и гласните доказателства и е приел, че водачът Л. И. е пътувал от гр. Скопие към гр. София с трето на делото лице по автомагистралата от гр.Дупница по посока София. Около 03:00 ч. през нощта, на около 20 км. преди гр. София, водачът е шофирал в дясната пътна лента на платното за движение със скорост около 80-90 км/ч, с включени фарове на къси светлини. Изведнъж от срещуположното платно за движение се е появило диво прасе, което ударило предната част на колата и избягало в друга посока. В телената ограда на магистралата имало дупка, а също така - наличие на козина от животното по колата, както и по телената ограда. Цялата предна част на автомобила била увредена. На описаните в исковата молба време и място изградената около АМ "Струма" телена мрежа е била с нарушена цялост, което е позволило навлизането на диво животно, довело до настъпване на процесния инцидент, поради което е налице причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Съдът е приел, че скоростта на движение на автомобила /около 80 до 90 км./ч./ е била безопасна за движение по автомагистралата. Автомагистралите са пътища от най-висок клас и са предназначени за движение на автомобили с високи скорости. Липсват твърдения и данни преди процесния участък да е имало забранителни пътни знаци, въвеждащи задължение за избор на по-ниска скорост от максимално допустимата от 140 км/ч за водачи на ППС от категория "В", съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. По делото липсват данни за наличие на пътен знак от групата на предупредителните знаци "А21" - "Възможност от поява на домашни животни" или "А22" - "Възможност от поява на диви животни". Диво животно, внезапно преминаващо по високоскоростен път, в тъмната част на денонощието, не е сред препятствията, които водачите на движещите се превозни средства разумно и закономерно могат да очакват, още по-малко - при липса на предупредителни знаци за това. Съгласно данните от заключението по САТЕ, движението се е извършвало при зимни условия в ранните часове на деня, когато денонощните температури са най-ниски. За същия ден е имало предупреждения за валежна обстановка. Колата е била с включени светлини, но не дълги, тъй като те влошават видимостта при наличието на мъгла или висока влажност на въздуха. Поведението на водача във връзка с използването на светлините също е съобразено с конкретната пътна обстановка. Въззивният съд е приел, че в случая не е налице виновно поведение от страна на водача на МПС за настъпване на инцидента, поради което възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно. Причина за инцидента е неизпълнението на законовите изисквания за организиране и осъществяване защитата на пътищата, на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя, каквито са и предпазните огради, от страна на служители на ответника. Установената с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса. Вследствие на това бездействие на ищеца са причинени имуществените вреди, които подлежат на репариране, поради което в случая е налице основание за ангажиране на обезпечително-гаранционната отговорност на ответника. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Формулираните от касатора въпроси, касаят дейността на въззивния съд при решаване на правния спор, като същите не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въззивният съд е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително представените съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Въпросът за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД не е конкретен. Следва да се посочи, че въззивният съд е изложил подробни мотиви във връзка с твърдяното от ответника противоправно поведение от страна на водача на процесния лек автомобил, във връзка с поддържаното възражение за съпричиняване. След извършен анализ на доказателствата по делото е приел, че към момента на настъпване на ПТП скоростта на автомобила е била безопасна за движение по автомагистралата. Автомобилът е бил с включени светлини, но не дълги, доколкото това би влошило видимостта при наличието на мъгла или висока влажност на въздуха. Поведението на водача е било съобразено с конкретната пътна обстановка и не е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо не може да се приеме, че въззивното решение не е съобразено с посочената практика на ВКС, поради което не е и налице твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК, в полза на ответника по касационната жалба „247 Трансфер“ ООД не следва да се присъждат разноски, тъй като приложеното становище /отговор/ не е подписано, респ. не може да се приеме, че е налице искане в този смисъл. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о. ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 159/20.05.2021 г. по в. гр. д. № 153/2021 г. на Окръжен съд - Перник. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: