Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
С. 14.06.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря А. Б.
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 658 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Център за военна епидемиология и хигиена към В. академия [населено място], представляван от началника-полковник Г., чрез процесуалния си представител- адвокат П. против въззивно решение № 119 от 20.01.2009г. по в.гр.д.№ 3347 по описа за 2008г.на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 197 от 4.11.2008г.по гр.д. № 1048/2008г.на Районен съд Пловдив, ХІ състав,с което са уважени предявените от К. И. П. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ и е признато за незаконно уволнението й, отменена е заповед № 23 от 28.01.2008г.,възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност:”лекар-ординатор”в отделение „Превантивна медицина” П. и са присъдени следващите се разноски.
Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и за решаване на спора по същество като бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.
С определение № 618 от 15.06.2009г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за зачитането като трудов стаж на времето,през което неработещата майка е отглеждала първото си дете - за периода от 31.07.1973г./когато то е родено/ до 7.05.75г.,когато тя е започнала работа по трудово правоотношение.
В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не изразяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
За да потвърди решението на районния съд и да приеме извършеното уволнение на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ/ придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ - за незаконно, въззивният съд е приел за релевантни само отразяванията в трудовата книжка на ищцата, съгласно които същата е била с трудов стаж от 32 години,5 месеца и 10 дни, при навършена 59 годишна възраст към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение.Счел е,че тя не е придобила право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, тъй като при тези данни - полученият сбор от осигурителен стаж и възраст е 91, при необходим -93.
Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК - касационният съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Тезата на касатора е,че при изчисляване н а общия стаж на ищцата-съдът неправилно не е зачел като трудов стаж- времето,през което тя като неработеща майка е отглеждала първото си родено дете /сина си-И. В. П./. Отделно счита и че съдът неправилно е изчислил в години,месеци и дни периодите от 7.05.1975г.- 20.10.1980г.и от 10.03.1994г.-28.01.2008г.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора.
Въпросът,във връзка,с който е допуснато касационното обжалване, е поставен с оглед установените по делото факти, че детето И. В. П. е [дата на раждане] ,през което време ищцата е била студентка- /дипломата й за завършено висше образование е от 24.02.1975г./,а е започнала работа по трудово правоотношение на 7.05.1975г./видно от отбелязването в трудовата й книжка/. Спорът е дали времето от 31.07.1973г. до 7.05.75г.следва да се зачита за трудов стаж.
Отговорът на този въпрос се съдържа в Инструкция № 0-4 от 1970г. /ДВ бр.15/20.02.1970г./,издадена във вр.с т.9 ал.ІV и V от 61 постановление на ЦК на Б. и на МС от 28.12.1968г.,съгласно която - при раждане на първо живо дете, след 31.12.1967г.,което не е починало преди изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл.60 и чл.61 от КТ –на майките,които към деня на раждането не работят като осигурени за всички осигурени случаи по КТ, се зачита като трудов стаж времето от 12 месеца. Следователно от горепосочения спорен период от 31.07.1973г.до 7.05.75г. следва да се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца или от 31.07.73г. до 31.07.74г.
Съобразено изложеното към фактите по делото – води до извод,че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение-със процесната заповед № 23 от 28.01.2008г.-ищцата/сега ответник по касация/ не е придобила право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст, тъй като към общият трудов стаж,удостоверен с отразяванията в трудовата книжка от 32 години,5 месеца и 10 дни,като се прибави още една година и навършените 59 години,се получава общ сбор от 92 точки,вместо минимално необходимите 93.Постановеният в този смисъл въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Настоящият съдебен състав намира за ирелевантно възражението в касационната жалба относно това,че въззивният съд неправилно е изчислил в години,месеци и дни периодите от 7.05.1975г.- 20.10.1980г.и от 10.03.1994г.-28.01.2008г.,тъй като се касае за разлика-общо за двата периода от 2 месеца,която по същество не се отразява на крайния извод за липса на придобито право.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119 от 20.01.2009г. по в.гр.д.№ 3347 по описа за 2008г.на Пловдивски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.