РЕШЕНИЕ № 77 гр. София, 19.07.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в открито заседание на 10.06.2019 г. в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев при секретаря Ангел Йорданов разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2394 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 47 ЗМТА. Образувано е по искове на М. В., Л. В. и Б. С. по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Изложени са твърдения, че по повод връчени покани за доброволно изпълнение ищците узнали за постановено по искове на ответника „Профи кредит България“ ЕООД арбитражно решение. С възражения, че не са сключвали с ответника арбитражно споразумение и че не са били уведомени за образуваното арбитражно производство искат да се отмени арбитражното решение. Ответникът оспорва исковете с възражения за недопустимост – поради липса на пасивна легитимация, поради пропускане на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА и поради липса на интерес (с оглед междувременно настъпилото обезсилване на изпълнителния лист, издаден въз основа на оспорваното решение), както и за неоснователност. Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното. От събраните в производството доказателства не се установява ищците да са узнали за процесното решение преди 05.07.2018 г. (датата, посочена в исковата молба съгласно извършеното от съдебния изпълнител връчване на покана за доброволно изпълнение до ищеца С.), поради което исковата молба от 04.10.2018 г. се явява подадена в срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Неоснователно е позоваването на ответника на по-ранна дата на връчване с оглед представените с отговора на исковата молба пощенски товарителници. От последните се установява, че адресатите са отсъствали при отразените три посещения на куриера, т. е. не е удостоверено ищците да са напуснали тези адреси, което изключва възможността връчване на решението да се обоснове при условията на чл. 32, ал. 1 ЗМТА. Предвид липсата на удостоверяване в товарителниците на отказ, респ. на покана до адресата за получаване в пощенската станция и съответно неявяване, не може да се приеме редовно връчване и по реда на чл. 32, ал. 2 ЗМТА. Не може да бъде прието за редовно и връчването, извършено по изпълнителното дело, доколкото от представените пощенски разписки е видно, че пощенските пратки са били изпратени не до ищците М. В. и Л. В. чрез съответните работодатели, а до самите работодатели, без в тях да е отразено, че са предназначени за ищците. По отношение на ищеца С. не са въведени твърдения за по-ранна дата на узнаване в рамките на изпълнителното производство. По изложените съображения възражението за неспазен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е неоснователно, исковете следва да бъдат приети за предявени в срок. Неоснователно е и възражението за недопустимост поради липса на пасивна легитимация, обосновано с твърдението, че междувременно вземанията, предмет на арбитражното решение, са били прехвърлени на трето лице, доколкото по исковете по чл. 47 ЗМТА легитимацията на страните се определя съгласно посоченото в арбитражното решение. Накрая, неоснователно е и възражението за недопустимост поради липса на интерес, обоснован с междувременно настъпилата отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителен лист по арбитражното решение и обезсилването на самия изпълнителен лист, извършени с постановеното по реда на чл. 407 ГПК определение на САС по ч. гр. д. № 3815/2018 г. Доколкото същото е мотивирано с липса на връчване на арбитражното решение, не е налице пречка при наличието на надлежно връчване на арбитражното решение повторно да бъде издаден изпълнителен лист, което изключва липсата на интерес от исковете, особено с оглед преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. По същество исковете са основателни. На първо място, не е налице арбитражно споразумение – чл. 47, ал. 2, т. 2 ЗМТА. Като доказателства в тази насока ответникът е представил договор за заем от 18.12.2007 г., сключен между него и ищците, въведен като основание на предявените пред арбитража искове, и общи условия. В самия договор, съставен по образец, арбитражно споразумение не се съдържа. Налице е единствено изявление на ищците, че са запознати и приемат прилаганите от ответника общи условия по този вид договори. Това приемане обаче не обосновава наличието на арбитражна клауза, тъй като приетите от ищците общи условия не са представени като доказателство по делото. Представените по делото общи условия, видно от самото им съдържание, са действащи от по-късен момент („Версия 30.06.2011 г.“), а не от момента на сключване на договора 18.12.2007 г. Следователно не се доказва (предвид непредставянето им) първоначално приетите от ищците общи условия да са съдържали арбитражна клауза, нито се доказва такава уговорка страните да са постигнали впоследствие (поради липсата на доказателства общите условия от м. юни 2011 г. да са били връчени на ищците и последните да са ги приели. Същевременно не е налице и арбитражно споразумение, сключено по реда на чл. 7, ал. 2 ЗМТА. Не е представено като писмени доказателства арбитражното дело предвид унищожаването му съгласно писмото на арбитъра от 24.10.2018 г., но от арбитражното решение и протокола за арбитражното заседание се установява, че ищците не са взели участие в арбитражното производство, което изключва възможността компетентността на арбитража да бъде обоснована по реда на чл. 7, ал. 2 ЗМТА. На второ място, налице е и основанието по чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗМТА – предвид липсата на арбитражното дело не се установява ищците да са били редовно уведомени за арбитражното производство. Такова уведомяване не се установява и от представените от ответника пощенски товарителници, доколкото те са оформени по същия начин, по който са оформени и следващите товарителници, отразяващи опита за връчване на арбитражното решение – според изложеното по-горе. По изложените съображения исковете са основателни и следва да бъдат уважени. Доколкото арбитражното решение се отменя и на основание т. 2 на чл. 47, ал. 1 ЗМТА делото не следва да бъде връщано за ново разглеждане от арбитражния съд. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищците направените за производството разноски – по 361.18 лв. държавна такса, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА – и адвокатски възнаграждения за всеки от пълномощниците на ищците в размер на по 775.20 лв. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА арбитражно решение № 1304/08.12.2011 г. по а. д. № 1304/2011 г., постановено от арбитър Б. Г., с което Б. П. С., Л. С. В. и М. В. В. са осъдени солидарно да заплатят на „Профи кредит България“ ЕООД сумата 8904.37 лв. на основание договор за револвиращ заем № 1000790905 от 22.12.2007 г., заедно със законната лихва и разноски. Осъжда „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „България“ № 49, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати: - на М. В. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ап. 1 - разноски в размер на 361.18 лв; - на Л. С. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ап. 1 - разноски в размер на 361.18 лв; - на Б. П. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ап. 1, разноски в размер на 361.18 лв. Осъжда „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „България“ № 49, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати: - на адв. К. И. Б., [населено място], [улица] – възнаграждение в размер на 775.20 лв; - на адв. В. В. Т., [населено място], [улица] – възнаграждение в размер на 775.20 лв; - на адв. С. А. К., [населено място], [улица] – възнаграждение в размер на 775.20 лв; Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: