9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 22 август 2022г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МАЯ ЦОНЕВА
при секретаря Невена Пелова
и в присъствието на прокурора Момчил Бенчев
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело №307/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимата С. В. С. – адв. Р. Р., срещу нова въззивна присъда № 3 от 26.01.2022г., постановена по внохд № 848/21г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
В жалбата са заявени касационните основания по чл.348, ал.1, т. 1 и 3 от НПК. Твърди се, че е нарушен законът, тъй като е приложен неправилно и извършеното деяние погрешно е квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, тъй като е същото се явява “маловажен случай”. Възразява се, че не е съобразено цялостното поведение на подсъдимата във връзка и с двете деяния. Излагат се доводи, че в настоящия случай е налице съвкупност от смекчаващи обстоятелства, обуславящи извод за значително занижена обществена опасност на конкретните деяния и деец. Сочи се, че липсват настъпили вредни последици, тъй като отнетите вещи, са възстановени, че е налице самопризнание още в най-ранните фази на разследването и е оказано пълно съдействие на разследващите органи. Изтъква се, че именно признанието на подсъдимата за авторството на престъплението е довело до неговото разкриване и до образуването на наказателно производство. Допълва се още, че С. е била с влошено материално положение – безработна и с деца, както и че в последната си дума пред Районен съд – Благоевград е изразила критично отношение към извършеното и съжаление за стореното. Твърди се, че макар подсъдимата да е извършвала подобни деяния в миналото, то след изтърпяването на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, тя не е осъществявала нови противоправни деяния, а работи и полага усилия за повторната си интеграция в обществото. Според касатора, при комплексна преценка на изброените факти, се достига до извод за наличие на множество смекчаващи обстоятелства, чиито значителен брой и относителна тежест, водят до заключението, че извършеното престъпление съставлява маловажен случай, тъй като се отличава с чувствително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. В тази връзка е цитирано решение № 102 от 13.03.2014г. по нд №2093/2013г. на ВКС. По отношение на основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК е заявено, че наложеното наказание е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Като доводи в тази насока са изложени обстоятелствата, че след приспадане на наказанието, наложено с присъда по нохд № 1517/2020г. по описа на Районен съд – Благоевград, от наложеното по настоящото дело наказание лишаване от свобода, на същата остава да изтърпи наказание в размер на 2 месеца лишаване от свобода. Според защитата, изтърпяването на това наказание няма да доведе до нейното поправяне, а напротив би пресекло опитите за реинтеграция в обществото – понеже ще бъде лишена от възможността да полага труд и да получава доходи, в условията на постоянно растящи цени. Касаторът счита, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които не са отчетени от въззивния съди и които сочат, че дори най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Прави искане за изменяване на атакуваната присъда с прилагане на закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление или намаляване размера на наложеното наказание.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд служебният защитник на подсъдимата – адв. Р. Р., поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли за уважаването на същата. Акцентира върху невъзможността наложеното наказание да изпълни целите по чл. 36 от НК и че изтърпяването му би довело до отделяне на подсъдимата от процеса на интеграция в обществото.
Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че не са допуснати процесуални нарушения, не е било нарушено правото на защита на подсъдимата, нито има нарушения при провеждане на диференцираната процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК. Счита, че ОС – Благоевград законосъобразно е преквалифицирал деянието от привилегирования състав по чл. 197, т. 3 от НК в престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Солидаризира се и с извода на въззивния съд за неоснователност на възражението на защитата за приложение на чл. 194, ал. 3 от НК, тъй като подсъдимата е лице със завишена степен на обществена опасност и стойността на вредните последици не е незначителна. Сочи, че наказанието е правилно индивидуализирано и съответства на обществената опасност на деянието и дееца, както и че съдът правилно не е приложил разпоредбата на чл.55 от НК. Също така, според прокурора, законосъобразно не е приложен и институтът на условното осъждане. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.
В реплика адв. Р. акцентира върху оказаното от подсъдимата съдействие на разследващите органи, включително и при възстановяване на вредите, както и върху нейното поправяне след изтърпяване на наказание шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимата С. В. С. не взима участие в заседанието пред касационната и инстанция.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
С присъда № 905598 от 05.10.2021г., постановена по нохд № 536/2021г. по описа на Районен съд – Благоевград подсъдимата С. В. С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.197, т.3, във вр. с чл.195, ал. 1, т.7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание същия законов текст във връзка с чл.58а, ал.1 от НК й е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл.195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимата е било определено общо най-тежко наказание между така наложеното и наказанието, наложеното по НОХД № 1517/2020 г. по описа на РС – Благоевград, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл.25, ал.2 от НК е било приспаднато изцяло изтърпяното наказание по нохд № 1517/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград в размер на 6 месеца „лишаване на свобода“.
Съдът се е произнесъл и по разноските.
С присъда № 3 от 26.01.2022г. по внохд № 848/2021г. на Окръжен съд – Благоевград първоинстанционната присъда е била отменена в частта, с която подсъдимата е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Вместо това подсъдимата С. С. е призната за виновна в това, че в периода от около 14:30 часа на 07.08.2019г. до около 14:30 часа на 23.06.2020г в [населено място], в немаловажен случай, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, при една и съща обстановка и при еднородност на вината е отнела чужди движими вещи, на обща стойност 1292,55 лева /хиляда двеста деветдесет и два лева и 0,55/, собственост на Ю. С. Ч. и В. С. Д., от владението на Ю. С. Ч. и И. Д. А., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършено повторно, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.7, вр. чл. 194, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.1 от НК е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, което на основание чл. 57, ал.3, вр. ал.1, т. 2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален “общ” режим.
С горепосочената въззивна присъда е била изменена първоинстанционната присъда в частта, с която на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо и най-тежко наказание между така наложеното и наказанието, наложено по нохд № 1517/2020г. по описа на РС – Благоевград, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6/ шест/ месеца, като вместо това на основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание между наложеното с настоящата присъда и наказанието, наложено по нохд № 1517/2020 г. по описа на РС – Благоевград, а именно – лишаване от свобода за срок 8 /осем/ месеца.
Присъдата е била потвърдена в останалата й част.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
На първо място, ще бъде разгледан въпросът за твърдяното нарушение на материалния закон.
В настоящия казус първоинстанционното производство е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимата С. С. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират доказателства за тях. Като инстанция по същество въззивният съд е изпълнил предписаните в НПК задължения да извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, съобразил се е с указанията в т.9 от Тълкувателно решение №1 /2009г. ОСНК на ВКС и при така проведената диференцирана процедура е решил делото, въз основа на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно в мотивите на присъдата на първата инстанция.
В касационната жалба се съдържа оплакване за нарушение на закона, тъй като деянието неправилно е квалифицирано като престъпление по чл. 195, ал. 1,т. 7 от НК, вместо по чл. 194, ал. 3 от НК, което настоящият състав намира за неоснователно. Тоест ключовият въпрос, поставен на вниманието на касационната инстанция, е дали извършеното деяние има характеристиките на маловажен случай.
На първо място следва да се отбележи, че въззивният съд напълно законосъобразно е отменил първоинстанционната присъда и е приел, че законодателят не е предвидил възможност за възстановяване на вредите при квалификация на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК и съответно за приложение на по-леко наказуемия състав по чл. 197 от НК.
На второ място, правилно е приложен материалният закон и по отношение на приетата от съда правна квалификация на извършеното по чл.195, ал. 1, т. 7 от НК – кражба, извършена повторно в немаловажни случаи. Основният аргумент на защитата, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, е наличието на съвкупност от смекчаващи отговорността обстоятелства, чиято комплексна оценка води до извод за една по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. Изведените обстоятелствата са свързани с възстановяването на отнетите вещи от подсъдимата С., както и оказаното от нея съдействие на разследващите органи, като се твърди, че именно нейното поведение е довело до образуване на наказателното производство и разкриване на авторството на престъплението. Необходимо е да се посочи, че както правилно е приел окръжният съд в мотивите си, връщането на отнетите вещи се дължи не единствено на волята на подсъдимата. Тя е възстановила само една част от отнетата от пострадалия Ч. сума, а по-голямата част от нея е била открита благодарение на действията на органите на МВР у свидетеля С. Р. и предадена с протокол за доброволно предаване от 08.08.2019г.(л.27 ДП). Връщането на мобилния телефон също е резултат от действията на служителите на МВР, на съдействието на св. И. А. чрез предоставяне на видеозаписите от камерите в притежавания от него сервиз и предаването на телефона от св. А. Д. с протокол за доброволно предаване на св. Ч..
Твърдението, че поведението на подсъдимата е довело до образуването на наказателното производство е неоснователен, тъй като нейните действия не се припокриват с хипотезата на чл. 208, т. 3 от НПК. Досъдебното производство във връзка с първото деяние е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с действие по разследването - разпит на свидетел. Когато разбрала за оперативно-издирвателните мероприятия, С. се явила доброволно в участъка в [населено място], но тя вече е била издирвана от органите на МВР за извършеното от нея първо деяние. Що се касае до второто деяние – св. И. А. е подал жалба за извършената кражба и е предал доброволно видеозаписа от камерите, което е насочило органите на МВР към подсъдимата С.. Основателно е обаче твърдението в жалбата за оказано от подсъдимата съдействие на органите на МВР, намерило израз и в завеждането на последните до мястото, на което е оставила мобилния телефон на ремонт, както и направените самопризнания. Посочените обстоятелства безспорно правилно са приети от въззивния съд като смекчаващи вината обстоятелства. Несъстоятелен е доводът, че откраднатият мобилен телефон е бил негоден за употреба, тъй като е трябвало да бъде разкодиран, с оглед необходимостта от въвеждането на парола при отключването му.
Правилно окръжният съд е приел за неоснователно възражението на защитата за приложение на чл. 194, ал. 3 от НК. ВКС напълно се солидаризира с аргументите на въззивния съд, изложени във връзка с липсата на маловажен случай в настоящата хипотеза, и съобразени с изискванията на т. 7 от ППВС № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/71 г., че за да се определи дали кражбата е маловажен случай, съдилищата трябва да преценяват не само стойността на откраднатото имущество и липсата или незначителността на вредните последици, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Правилно и законосъобразно е отчетено, че подсъдимата е лице със завишена обществена опасност – осъждана е за престъпления против собствеността, извън осъждането, взето предвид за повдигане на обвинение по квалифицирания състав по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, като освен това, след извършване на процесното деяние, същата е продължила с противообществените си прояви и извършила ново престъпление срещу собствеността, за което е осъдена с влязла в сила присъда по нохд № 1517/2020г. на Районен съд – Благоевград. Това нейно поведение действително я характеризира като личност, която не зачита установения в страната ред. Следва да се има предвид и стойност на настъпилите вредни последици, същите възлизат на 1292,55 лева, което се равнява на двойния размер на минималната работна заплата към датата на извършеното, както вярно е преценил и въззивния съд. Вече беше коментирано, че макар имуществените вреди са на практика възстановени, това до голяма степен не е резултат от волята и поведението на подсъдимата. Изложеното дотук обуславя извод, че претендираното от защитника наличие на съвкупност от множество смекчаващи вината обстоятелства, чиито значителен брой и относителна тежест, водят до заключението, че извършеното престъпление съставлява маловажен случай, тъй като се отличава с чувствително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид, не е налице. Всички останали изброени от адв.Р. смекчаващи отговорността обстоятелства, извън вече коментираните – влошеното материално положение на подсъдимата, семейното положение и изразеното съжаление за стореното, не са от естество, което да характеризира по-ниска степен на обществена опасност на дееца, като същите са взети предвид при определяне на наказанието.
Изложеното налага извод, че процесното престъпление не представлява маловажен случай, поради което и с оглед осъждането на подс. С. за същия по вид престъпление – кражба, материалният закон е приложен правилно като извършеното е квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Впрочем осъждането, което обосновава повторността също не представляват маловажен случай, доколкото подсъдимата е била осъдена за кражба по основния състав – чл.194, ал.1 от НК. Съдебната практика и правната доктрина са категорични, че за да не бъде квалифицирано престъплението, като кражба извършена повторно в немаловажни случай е необходимо кражбата, която обуславя повторността да е била маловажен случай.
Относно релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, настоящият състав не намира наложеното наказание за явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК.
Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризиращи личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя, с оглед постигане целите на генералната и специална превенции.
Предвид проведената диференцирана процедура, наказанието подлежи на определяне по правилата, визирани в разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, която препраща към нормата на чл.58а от НК. Въззивната инстанция е индивидуализирала наложеното на подс. С. наказание при предпоставките на чл.58а, ал.1 от НК – определила е наказание лишаване от свобода за срок от една година, което е редуцирала с една трета на осем месеца.
Въззивният съд е включил в кръга на смекчаващите вината обстоятелства затрудненото материално и семейно положение на подсъдимата, която има две деца, като в същото време е безработна с оглед обремененото й съдебно минало и липсата на образование. Ценени като смекчаващи отговорността обстоятелства са й пълното съдействие на органите на МВР, включително доброволното явяване пред тях и предаване на част от отнетата сума, изразеното съжаление за случилото се, направените самопризнания и проявеното желание да е трудово ангажирана. На последно място правилно е отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, че отнетите вещи са върнати на пострадалите, което означава, че имуществените вреди са възстановени, макар това да не е резултат единствено от нейните действия. Не са пренебрегнати и отегчаващите вината обстоятелства – предишните осъждания на подсъдимата, извън взетото от съда за квалифициране на настоящото деяние за извършено в условията на повторност, както и стойността на отнетото.
При индивидуализацията на всяко наказание няма място за механичен формален подход на съпоставка между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като става въпрос за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В контекста на това разбиране и с оглед на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства / така както са посочени по-горе/, настоящият състав намира наложеното на подсъдимата наказание за съответно, както на конкретната степен на обществена опасност на деянията в рамките на продължаваното престъпление и дееца, така и на целите по чл.36 от НК.
Неоснователна е претенцията на защитника – адв. Р. за приложение на чл. 55 от НК, предвид коментиранотото по-горе твърдение за наличие на съвкупност от смекчаващи вината обстоятелства, която да обуславя извод за значително занижена степен на обществена опасност на конкретните деяния и дееца. Това е така, тъй като отчетените смекчаващи обстоятелства не биха могли да бъдат характеризирани като многобройни, нито пък поне едно от тях може да бъде прието за изключително. Не е налице и втората кумулативна предпоставка по чл. 55, ал. 1 от НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко, предвид обществената опасност на извършените деяния и дееца.
Несъстоятелен е и доводът, че изтърпяването на тези два месеца лишаване от свобода ще доведе до връщане на подсъдимата в криминогенна среда и ще препятства реинтеграцията й в обществото, тъй като ще бъде лишена от възможността да полага труд, съответно да получава доходи. Неправилно се твърди и че по този начин няма да се постигне поправянето на дееца и оттук на целите по чл. 36 от НК. На първо място, желанието за трудова ангажираност на подс. С. е възприето от въззивния съд като смекчаващо вината обстоятелство при определяне размера на наложеното наказание. Едно допълнително намаляване на наказанието би довело до прекомерна снизходителност и на придаване на изключителна тежест на индивидуалната превенция в сравнение с генералната, а между двете следва да се търси и постига баланс. Наложеното наказание е съответно на извършеното престъпление и на целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Обобщено, по делото не се установяват данни, които да не са били взети предвид от въззивната инстанция при определяне на наказанието и да пораждат необходимост от намаляването му. Явната несправедливост на наказанието е налице само при очевидното му несъответствие на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящото дело.
Предвид горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3 от 26.01.2022г., постановена по внохд № 848/2021г. на Окръжен съд – Благоевград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|