Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 231                  София, 16.03.2010  г.                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на единадесети март две хиляди и десета година, в състав:                  Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                    при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4967 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на БТК А. гр. С. срещу решение №80 от 21.03.08г. по гр.д. №794/07г. на Хасковския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване, че неправилно, само на формално основание, заповедта за уволнение на ищеца е била приета за незаконна, без да се разглежда спорът по същество. Развити са подробни доводи в подкрепа на твърдението, че е било налице основанието за уволнение на ищеца по чл.328, ал.1, т.1 от КТ – закриване на предприятието. Ответникът в производството Д. Д. Д. от гр. Х. не взема становище по жалбата. С определение №340 от 28.04.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, по въпроса дали може да се приеме, че една заповед за уволнение е незаконна само затова, че в нея не е означено лицето, от което тя изхожда. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Хасковския окръжен съд е отменил частично решение №475 от 01.08.07г. по гр.д. №145/07г. на Хасковския районен съд и е уважил предявените от Д. Д. Д. срещу БТК А. София искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца от длъжността „техник сервиз КРС” при РУД Х. , извършено със заповед №544 от 27.11.06г. на основание чл.328, ал.1, т.1 от КТ – закриване на предприятието, е незаконно само затова, че няма данни кой и в какво качество е издал заповедта за уволнение. Спорът не е разгледан по същество. Приетото от въззивния съд влиза в противоречие с решение №2092 от 21.01.2002г. по гр.д. №276/2001г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по сходен казус, тъй като в заповедта за уволнение е липсвало името на лицето, подписало се за работодател. В това решение Върховният съд е приел, че след като заповедта за уволнение притежава всички външни белези на акт на работодателя – изходящ номер, дата на издаване, от кого е издадена, подпис и печат на издателя, проверката дали тя е издадена от компетентно лице следва да се извърши в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. С други думи – липсата на име на издателя не е достатъчна, за да се приеме, че уволнението е незаконно само на това основание. Настоящият състав приема за правилна практиката, отразена в решение №2092 от 21.01.2002г. по гр.д. №276/2001г. на ВКС, ІІІ ГО. За да бъде законна една заповед за уволнение, тя трябва да отговаря на всички формални изисквания – да бъде писмена, да сочи основанието за уволнение, а ако съответното основание го изисква – да има мотиви, както и да да бъде подписана от лицето, което упражнява работодателски функции. Когато тези реквизити са налице, но не е означен издателят, спорът дали заповедта е издадена от компетентно лице следва да се разреши в съдебния процес. Само ако заповедта е издадена от лице, което няма право да действа от името на работодателя, може да се приеме, че уволнението е незаконно, без спорът да се разглежда по същество. В този случай няма валидно изразена воля на работодателя, затова е без значение дали е налице съответното основание за прекратяване на трудовия договор. Без да се изследва предварителния въпрос дали заповедта е подписана от компетентно лице, не може да се направи извод, че тя е незаконна, само поради липса на данни за издателя и. В настоящия случай още с исковата молба ищецът е поставил два въпроса, които не са изяснени по делото – кой е подписал заповедта му за уволнение и как така длъжностно лице на закрито през месец април 2002г. предприятие РУД Х. , подписва през месец ноември 2002г. заповедта му за уволнение. Отговори на тези въпроси не са дадени от въззивния съд. Не е изследвано, включително и ч. експертиза, дали при закриването на РУД Х. като работодател е преустановена осъществяваната от него дейност, или са извършени само организационни промени, при запазване на дейността. По делото има данни, че в гр. Х. е останало да функционира поделение на БТК София, но вече не като самостоятелен работодател, а на подчинение на Р. район Юг – П. Поделението в Х. осъществява далекосъобщителна дейност, осъществява се и дейността, извършвана от ищеца, но от други лица. Доколкото тези данни изхождат от съпругата на ищеца, съдът е следвало да ги провери ч. експертиза, която е могъл да допусне служебно, съгласно приетото в т.10 на ТР №1/04.01.01г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС. По делото има данни за щатното разписание на предприятието към 25.01.2002г., но не е проверено има ли такова звено при възстановяване на ищеца на работа със заповед №70 от 14.11.2006г. /след закриването на предприятието по решението на УС на БТК А. от 01.10.04г/, имало ли е щатно разписание към този момент и с какви длъжности; вярно ли е твърдението на свидетелката, че при закриване на РУД Х. като работодател, считано от 01.03.2006г. са били прекратени трудовите договори на всички служители, но впоследствие с тях са сключени нови трудови договори от новия работодател – друго поделение на БТК АД. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №80 от 21.03.08г. по гр.д. №794/07г. на Хасковския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.   Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: