Р Е Ш Е Н И Е № 16 С. 26.06.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдено заседание на двадесет и пети февруари пред две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря КЛАВДИЯ ДАЛИ……………………………………и с участието на прокурора ……….……………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 597 поописа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 688 от 3.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 26/2011 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 221/12.Х.2010 г. на Смолянския ОС по гр. дело № 319/2010 г. в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: предвид констатацията, че от значение за точното прилагане на закона /чл. 327, ал. 1 във вр. чл. 305 ТЗ и чл. 77, ал. 1 ЗЗД/, както и за развитието на правото в материята по регистрирането и отчитането на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, е материалноправният въпрос досежно отстраняването на неяснота в нарочната Наредба Н-18/13.ХІІ.2006 г. /в сила от 1.І.2007 г./ дали при продажбата специално на течни горива формата на плащане задължително следва да е по банков път /със съответния паричен превод/ или е допустимо то да се извършва и в брой, както и кой е надлежният начин за удостоверяване настъпването на такъв факт. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно призовани, страните по делото не са били представлявани. Постъпила е писмена защита от ответното по касация [фирма]-гр. С., изготвена от процесуалния му представител по пълномощие, в която се поддържа искане за оставянето на касационната жалба на смолянското [фирма] без уважение. Инвокират се доводи, че „за настоящия казус би било необосновано да се приеме, че само поради факта на издаване на касови бележки, плащането в брой е извършено при тяхното издаване и в момента на приемане на всяка една доставка”, а също и че „по данни и твърдения на самия жалбоподател е безспорно, че плащане в брой, в момента на получаване на доставката и издаване на всяка една от многобройните касови бележки, е нямало”. Като взе предвид оплакванията и доводите на търговеца касатор [фирма]-гр. С., вкл. в писмените му бележки по делото от 10.І.2013 г., становището и съображенията на ответника по касация за неоснователност на жалбата, вкл. тези, изложени в писмената му защита по делото от 22.ІІ.2013 г. и след като извърши по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за процесуалната и материална законосъобразност на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е основателна. Въз основа на събрания по делото доказателствен материал въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод за уважаване на претенцията с правно основани по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 410 ГПК, приемайки, че щом се касае за продажба на горива, то – с оглед изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.ХІІ.2006 г. - фискалните касови бележки не удостоверяват плащане в брой. Този извод е незаконосъобразен. Принцип на посочената подзаконова уредба е, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, „освен когато плащането се извършва по банков път”, докато специално за лицата, извършващи продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, с цитираната наредба това задължение се разширява до издаване на касова бележка от електронна система с фискална памет, „включително за платените по банков път”. Следователно ирелевантно в процесния случай е обстоятелството дали плащането на закупените от търговеца ответник по касация конкретни количества течни горива е ставало в брой или по банков път – и в двете възможни хипотези дружеството настоящ касатор е било длъжно да издаде на купувача фискална касова бележка. Не е било спорно по делото, че такива /фискални/ касови бележки са били издадени във връзка с всяка една от процесите шест данъчни фактури. При съобразяване точното съдържание на понятието „течни горива”, чиято легална дефиниция е дадена в текста на § 1, ал. 5 от ДР на цитираната наредба, ще следва да се разграничи, че такова естество нямат продаваните в бензиностанция други стоки, като масла, антифриз, дестилирана вода, ароматизатори, течност за чистачки, както и спирачна течност, закупуването на които също е било отразено в процесните шест данъчни фактури. Или решаващият правен извод на Смолянския ОС не би могъл да се отнася и до тази категория реализирани между страните по спора продажби. Цитираната наредба относно реда и начина за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити, които същите трябва да съдържат, е издадена от министъра на финансите по прилагане на чл. 118 ЗДДС. Изрично в ал. 2 от този законов текст /в редакцията му до ДВ, бр. 106, от 12.ХІІ.2008 г., действала през исковия период: 2007 г. и 2008 г./ фискалната касова бележка (фискалният бон) е дефинирана като „хартиен документ”, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова дебитна или кредитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. При наличието на такова заверено свидетелство за регистрация на фискалното устройство, който въпрос не бил спорен по делото, намиращите се в държане на търговеца касатор фискални касови бележки следва да се ценят на плоскостта на чл. 180 ГПК: като частни документи, съставляващи доказателство, че изявленията, които са съдържат в тях, са направени от издателя им – в случая [фирма]-гр. С.. Неоснователна в тази връзка е защитната теза на последното, че плащания по нито една от тях не били извършени: предвид признание на касатора за този факт. Но както в обстойно мотивираното си възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, така и в отговора си по исковата молба [фирма] последователно е поддържало, че „няма неразплатени висящи задължения”, доказателство за което са издадените му от [фирма] фискални касови бележки. В заключение, като се имат предвид и последвалите исковия период промени в чл. 118 ЗДДС, на материалноправният въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване на атакуваното от [фирма] въззивно решение на Смолянския ОС, ще следва да се отговори по следния начин: Никога не е съществувало нормативно изискване при продажбата на течни горива, които според легалната дефиниция на § 1, ал. 5 от ДР на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. / в сила от 1.І.2007 г./, са всички видове горива, продавани чрез средства за измерване на разход, плащането на цената им да се извършва само по банков път. Изводът, че „банковият път” е само възможност, но не и задължение, следва както от положението, че издаването на наредбата от министъра на финансите е извършено на основание законова делегация /арг. чл. 118 ЗДДС/, така и защото същият законов текст изрично урежда в една от своите алинеи фискалната касова бележка /наричана още фискален бон или системен бон/ като „хартиен документ”, регистриращ продажба, по която се плаща било в брой, било с банкова кредитна или дебитна карта, респ. с всички други заместващи парите платежни средства. Специално за течните горива (каквито обаче продаваните в бензиностанции смазочни материали, антифриз, ароматизатори, дестилирана вода, спирачна течност или течност за чистачки, определено не са) последващи исковия период изменения на чл. 118 ЗДДС предвиждат плащането на доставките на такива да се извършва „само по банков път”, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод, но изрично като едно от общо три кумулативно предвидени условия, дерогиращи в съвкупност изискването данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, да регистрира и отчита зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. С оглед изложеното атакуваното въззивно решение на Смолянския ОС ще следва да бъде касирано изцяло, вкл. в частта му за разноските, като вместо него бъде постановен съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който положителният установителен иск на [фирма]-гр. С. с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу [фирма]-гр. С. да се отхвърли – като неоснователен и недоказан. При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 290 ГПК и предвид изрично направеното искане за това, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответното по иска [фирма] ще следва да бъдат присъдени направените в трите инстанции разноски в размер общо на 779.06 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на републиката, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение № 221/12.Х.2010 г. на Смолянския ОС, ГК, постановено по гр. дело № 319/2010 г. изцяло /вкл. и в частта му за разноските/ И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ИСКА на [фирма]-гр. С. с правно основание по чл. 422, ал. 1-във вр. чл. 415, ал. 1 и чл. 410 ГПК, предявен срещу [фирма] /като правоприемник на едноименното събирателно д-во/ с предмет признаване за установено съществуването на вземания в полза на търговеца ищец срещу търговеца ответник по шест данъчни фактури, а именно: № 12102 от 31.ХІІ.2007 г.; № 12186 от 15.І.2008 г.; № 12262 от 31.І.2008 г.; № 12359 от 15.ІІ.2008 г., № 12399 от 29.ІІ.2008 г. и № 12573 от 31.ІІІ.2008 г., възлизащи общо на сума в размер на 5 104.87 лв. /пет хиляди сто и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, както и мораторна лихва, считано от датата на издаване на всяка една от 6-те фактури и до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /7.VІІІ.2009 г./ в размер общо на 1 121.73 лв. /хиляда сто двадесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН. О С Ъ Ж Д А [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица][ЕИК]/, НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], [жилищен адрес][ЕИК]/, в качеството му на правоприемник на едноименното събирателно д-во със седалище в [населено място], област С., СУМАТА 779.06 лв. /седемстотин седемдесет и девет лева и шест стотинки/, представляваща равностойност на направените от него, като ответник по иска с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, разноски по водене на делото в трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2