О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 881 [населено място], 26.10.2023 година Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Росица Божилова Членове: Ивайло Младенов Анна Ненова като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 1150 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Булгармин Инженеринг“ АД срещу определение № 111 от 17.03.2023г. по ч.т.д. № 136/2023г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено определение № 247 от 12.09.2022г. по т.д. № 171/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик, както и по частна касационна жалба на И. Л. К., синдик на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност), срещу определение № 111 от 17.03.2023г. по ч.т.д. № 136/2023г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено определение № 323 от 11.11.2022г. по т.д. № 171/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик. С определението от 12.09.2022г. на Окръжен съд – Пазарджик е било прекратено производството по т.д. № 171/2021г., образувано по искове по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ на „Булгармин Инженеринг“ АД срещу „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) за установяване съществуването на неприети в производството по несъстоятелност вземания на „Булгармин Инженеринг“ АД, поради това, че от касатора не е бил внесен депозит за особен представител, който да представлява несъстоятелното дружество по делото, съгласно чл. 29, ал. 4 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 129, ал. 3 от ГПК, въззивният съд е приел, че съгласно вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидите на „Булгармин Инженеринг“ АД и на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) действителен собственик на акциите на дружеството - ищец е Г. С. С., а същото физическо лице заедно с В. К. (само заедно) представляват ответника „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност). Според въззивния съд в производството по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ длъжникът се представлява от органните си представители (чл. 635, ал. 3 от ТЗ) и е налице е противоречие между представител и представляван по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК, предпоставящо назначаването на особен представител на страната на ответника, независимо, че представител на „Булгармин Инженеринг“ АД е друго физическо лице (Л. А. К.) и независимо от участието на синдика в производството. С определението от 11.11.2022г. от Окръжен съд – Пазарджик е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молба вх. № 6737/10.10.2022г. на синдика, изпратена по електронна поща на 07.10.2022г., за допълване, по реда на чл. 248 от ГПК, на определение № 247 от 12.09.2022г. по т.д. № 171/2021г. в частта на разноските (присъждане на адвокатско възнаграждение). Според първоинстанционния съд прекратителното определение по чл. 129, ал. 3 от ГПК е обжалваемо и приложимият преклузивен едноседмичен срок за допълването му в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 от ГПК започва да тече, считано от датата, на която то е било съобщено на страната, което в случая е 19.09.2022г., и срокът за обжалване е изтекъл на 27.09.2022г., изводи изцяло споделени от въззивния съд. Оплакванията на касатора „Булгармин Инженеринг“ АД в подадената от дружеството жалба са, че не са били налице предпоставките за назначаване на особен представител, съответно за прекратяване на производството поради това, че възнаграждение за представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК не е било платено. Дружеството излага съображения относно правната уредба на акционерното дружество, притежаващо в най-пълна степен характеристиките на капиталово дружество, както и сочи, че обжалваното определение е в противоречие с трайноустановената съдебна практика на Върховния касационен съд. Г. С. С. и В. К. представляват ответното дружество само заедно, поради което Г. С. С. не би могъл да извърши каквито и да било действия, противоречащи на интересите на представляваното от него дружество, както и противоречието в интересите следва да се преценява конкретно. Касаторът – търговско дружество иска обжалваното определение в частта му, потвърждаваща прекратяване на производството по чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, да бъде допуснато до касация, отменено и делото – върнато на Окръжен съд – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните от касатора въпроси са: 1. Налице ли е противоречие между представляван и представител по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК, когато един от представляващите (само заедно) на търговското дружество ответник същевременно е един от акционерите (обявен за действителен собственик) на търговското дружество – ищец? Според касатора определението на въззивния съд е постановено в противоречие с определение № 254 от 28.03.2014г. по ч.т.д. № 756/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 149 от 06.11.2017г. по гр.д. № 151/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. 2. Налице ли е необходимост от назначаване на особен представител в хипотезата на чл. 29, ал. 4 от ГПК, когато един от представляващите само заедно дружеството ответник същевременно е и един от акционерите, обявен за действителен собственик на дружеството ищец? 3. Когато един от представляващите само заедно дружеството ответник същевременно е и един от акционерите (действителен собственик) на дружеството ищец, има ли противоречие между представляван и представител по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК и ако има, какво по своята същност е противоречието: -представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ граждански процес и интересите им са насрещни, т.е. представител и представляван са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или -двете насрещни страни се представляват от едно и също лице? 4. Може ли да се приеме, че когато един от акционерите, обявен за действителен собственик на дружеството ищец, същевременно е и един от представляващите само заедно на дружеството ответник, то представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, което да обуславя приложимост на разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ГПК? Според касатора вторият, третият и четвъртият от въпросите съответстват на критериите на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. По въпросите липсва конкретна съдебна практика. От насрещната страна по жалбата „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) не е подаден отговор. И. Л. К., синдик на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) оспорва жалбата. Излага подробни съображения относно формулираните от касатора въпроси, което според него не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, както и по същество подробно сочи на личните отношения между Г. С. С. и Л. А. К. и участието им в общи дружества, само по себе си достатъчно основание за назначаване на особен представител. Третото лице помагач на ответника „Минерали Индустриали България“ ООД оспорва жалбата. Според тази страна противоречие в интересите може да бъде налице в много хипотези, които следва да се преценяват за всеки конкретен случай. Настоящият е фрапиращ, съдържащ много основания, на които по несъмнен начин може да се направи извод, че това противоречие е налице. Г. С. С. е мажоритарен собственик на ищцовото дружество, тъй като притежава 82.5% от акциите. Останалите акции от капитала се притежават от представляващия дружеството и свързано лице Л. А. К., живееща на семейни начала с Г. С. С. и с когото имат общо дете. В интерес на ответното дружество е искът за сумата от 820 000 лева да бъде отхвърлен, а в интерес на ищеца е искът да бъде уважен. Не са предприети никакви процесуални действия по защита интересите на ответника. Ищецът е имал възможност в продължение на няколко месеца да заплати определената сума за назначаване на особен представител, но съзнателно не е сторил това. Във връзка с формулираните процесуалноправни въпроси страната сочи определение № 50484 от 30.11.2022г. по ч.т.д. № 1587/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Възразява да са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Третото лице помагач на ответника „Сайлест“ ЕООД също оспорва жалбата. Според дружеството обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Касаторът е имал възможност да внесе определената от съда сума да назначаване на особен представител, но явно поради неоснователността на исковата претенция не сторил това. Оплакванията на касатора И. Л. К., синдик на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) срещу определението на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено определението от 11.11.2022г. на Окръжен съд – Пазарджик за оставяне без разглеждане като процесуално недопустима молбата на синдика по чл. 248 от ГПК за допълване на определението по чл. 129, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 29, ал. 4 от ГПК в частта на разноските, като се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, са също за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения. Въззивният съд не е съобразил и обсъдил, че късното подаване на молбата по чл. 248 от ГПК е поради късното снабдяване на синдика с доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение. Касае се за обективна невъзможност – синдикът не е разполагал с разрешение от съда по несъстоятелността на основание чл. 658, ал. 1, т. 9 от ТЗ да се разпореди със средствата от банковата сметка на несъстоятелния длъжник и да заплати адвокатското възнаграждение. Касаторът – синдик иска въззивното определение в обжалваната от него част да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по депозираната молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното определение е допустимо поради разрешаването на значими по делото процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Формулираните от касатора въпроси са: 1. Длъжен ли е решаващият съд да изложи мотиви по всички възражения на страните във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, да обсъди събраните по искане на страните доказателства, да направи преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани доказателства във връзка с тези факти, като отрази в мотивите на съдебния акт тази своя дейност? Касаторът сочи противоречие на въззивното определение с решение № 60260 от 07.12.2021г. по гр.д. № 702/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 107 от 25.06.2019г. по гр.д. № 2737/2018г. на ВКС, ГК, ІІ го.о. и решение № 20 от 23.07.2018г. по гр.д. № 1377/2017г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. 2. Преклудира ли се възможността на синдика да иска допълване/изменение на постановен от съда съдебен акт в частта чу относно разноските с изтичането на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, когато пропускането на този срок се дължи на обективни причини, а именно актове на съда по несъстоятелността? Касаторът счита въпроса от значение за развитие на правото. По разрешаването на въпроса не е налице съдебна практика, евентуално същата се налага да бъде осъвременена. Насрещната страна „Булгармин Инженеринг“ АД оспорва жалбата. Липсата на разрешение от съда по несъстоятелността към датата на изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК (26.09.2022г.) е единствено по вина на синдика, който не е поискал своевременно такова разрешение. „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) не е подало отговор на частната касационна жалба. Третото лице помагач на ответника „Минерали Индустриали България“ ООД подкрепя жалбата като основателна. Справедливо би било в настоящия случай да се приеме, че срокът по чл. 248 от ГПК тече от датата, на коята на синдика е връчено определението, с което му е разрешено да извърши разноските за един адвокат, след като тези разноски вече реално са извършени. Така не би се увредила масата на несъстоятелността. Страната се позовава на определение № 162 от 06.03.2018г. по ч.т.д. № 2785/2017 на ВКС, ТК, ІІ т.о. Дружеството „Сайлест“ ЕООД, подпомагаща страна на ответника, не е дала отговор на жалбата на синдика И. Л. К.. По частната касационна жалба на „Булгармин Инженеринг“ АД Частната касационна жалба на дружеството е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване по вторите два от формулираните от касатора въпроси. Въпросите са общи и хипотетични и не съответстват на мотивите на въззивния съд по обжалваното определение. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпрос от значение за изхода на делото е този, който е част от правния спор и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Първият и вторият от въпросите на касатора по същество са идентични. Уточнени и конкретизирани от касационния съд, те са в смисъл дали е налице необходимост от назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК, когато един от представляващите само заедно дружеството - ответник е също акционер в дружеството – ищец, както и е обявен за действителен собственик на това дружество в търговския регистър. Въпросът е от значение за изхода на делото, тъй като при такива обстоятелства въззивният съд е приел, че ответникът „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) трябва да се представлява не от неговите органи по реда на чл. 635, ал. 3 от ТЗ,вр. чл. 694, ал. 2, т. 1 от ТЗ, а от особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК. Налице е и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касационно обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на определението с практиката на Върховния касационен съд, посочена от касатора. Съгласно определение № 254 от 28.03.2014г. по ч.т.д. № 756/2014г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 149 от 06.11.2017г. по гр.д. № 151/2017г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., но също и служебно известните на съда определение № 407 от 15.07.2015г. по ч.т.д. № 1780/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 815 от 29.12.2017г. по ч.т.д. № 1947/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 171 от 27.12.2018г. по гр.д. № 3015/2018г. на ВКС, ГК, І г.о. и др., назначаването на особен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК е предвидено в процесуалния закон като правен способ за преодоляване на противоречия между интересите на представляван и представител за целите на конкретно производство. Противоречие на интересите по смисъла на чл. 29, ал. 4 от ГПК е налице, когато представителят действа от името на представлявания и от свое или чуждо име в един и същ процес и интересите им са насрещни, т.е. представляван и представител са насрещни страни по материалноправния спор, предмет на делото, или двете насрещни страни се представляват от едно и също лице. Безспорно разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ГПК е приложима при процесуалното представителство на юридически лица. Предвид практиката на Върховния касационен съд по приложение на чл. 29, ал. 4 от ГПК, частната касационна жалба е основателна. Обжалваното въззивно определение е постановено в отклонение от тази практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон, и е неправилно (чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК). В производството ответникът „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) е представляван от органните си представители - Г. С. С. и В. К., при начин на представителство само заедно, а ищец е дружеството „Булгармин Инженеринг“ АД, представлявано от Л. А. К.. Представляван и представител не са насрещни страни по материалноправния спор, нито двете насрещни страни се представляват от едно и също лице, налагащо назначаването на представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК. Не е имало основание на ищеца „Булгармин Инженеринг“ АД да бъдат давани указания да заплаща възнаграждение за назначаване на адвокат като особен представител, нито производството да бъде прекратявано по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК поради неизпълнение на указанията. Назначаването на особен представител не се налага от обстоятелствата, че Г. С. С. е акционер в дружеството ищец „Булгармин Инженеринг“ АД и е обявен за негов действителен собственик, съгласно вписванията в търговския регистър, възприето от въззивния съд, нито от това, че Л. А. К. и Г. С. С. живеят във фактическо съжителство, имат общо дете и участие в търговски дружества, поддържано от синдика и подпомагащата страна „Минерали Индустриали България“ ООД. Особеното процесуално представителство в исковото производство, включително при страни юридически лица, е изключение, ограничено до случаите на съвпадение между процесуален представител и насрещната страна, съответно между процесуалните представители на страните и в които изключителни случаи, ако страна се представлява от органния си представител, исковото производство би загубило качеството си спорно, тъй като извършването и приемането на извършените спрямо страната процесуални действия в производството е чрез органния представител. В други случаи възможното противоречие в интересите относно изхода на спора, обуславящо начина, по който процесуалният представител упражнява процесуалните права и изпълнява процесуалните задължения на страната в производството, е обстоятелство от значение в отношенията между представител и представляван (уговорените права, задължения и отговорности). Позоваването на „Минерали Индустриали България“ ООД на определение № 50484 от 30.11.2022г. по ч.т.д. № 1587/2022г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е неоснователно. Хипотезата по това дело е била различна – отказ да бъде назначен представител по чл. 29, ал. 4 от ГПК, тъй като страната се е представлявала от двама управители заедно и поотделно. По частната касационна жалба на И. Л. К., синдик на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност). Частната касационна жалба на тази страна по делото също е редовна (съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК) и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването, но при преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в обжалваната от синдика част, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение, за да бъде определението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. При отмяна на определението по чл. 129, ал. 3 от ГПК формулираните от касатора въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК не са такива от значение за изхода на делото. Разноските за адвокат на страната са били претендирани по реда на чл. 78, ал. 4 от ГПК – поради прекратяване на исковото производство, а това не е по делото. Допълнително вторият формулиран от касатора въпрос е основан на невярното твърдение, че пропускането на срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК се дължи на обективни причини – действия на съда по несъстоятелността в производството по несъстоятелност срещу „Булгар Минерали – Стрелча“ АД. Подаването на молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за допълване на прекратително определение в частта на разноските не зависи от съда по несъстоятелността, а единствено от синдика, както и действията на съда по несъстоятелността по чл. 658, ал. 1, т. 9 от ТЗ са изцяло предпоставени от надлежно сезиране от страна на синдика. Воден от горното съдът О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 111 от 17.03.2023г. по ч.т.д. № 136/2023г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено определение № 247 от 12.09.2022г. по т.д. № 171/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 29, ал. 4 от ГПК. ОТМЕНЯ определение № 111 от 17.03.2023г. по ч.т.д. № 136/2023г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено определение № 247 от 12.09.2022г. по т.д. № 171/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик за прекратяване на производството по делото, на основание чл. 129, ал. 3, вр. чл. 29, ал. 4 от ГПК. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 111 от 17.03.2023г. по ч.т.д. № 136/2023г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено определение № 323 от 11.11.2022г. по т.д. № 171/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик за оставяне без разглеждане като процесуално недопустима молба вх. № 6737/10.10.2022г. на И. Л. К., синдик на „Булгар Минерали – Стрелча“ АД (в несъстоятелност) за допълване по реда на чл. 248 от ГПК на определение № 247 от 12.09.2022г. по т.д. № 171/2021г. в частта на разноските. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател: Членове:1. 2.