Р Е Ш Е Н И Е №110 Гр. С., 29.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр. дело № 1875 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. Д. и Н. К. Д. срещу Решение № 99 от 13.01.2014 г. по в.гр.д.№ 446/13 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 1246 от 03.042013 г. по гр.д.№ 734/12 г. на РС- Гоце Делчев, вместо което е постановено разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор 17395.501.1194 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71 от 02.10.2009 г. на изпълнителния директор на А., изменена със Заповед № КД-14-01-335 от 29.07.2011 г. на началника на С.- Б., с административен адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 436 кв.м., съсобствен между страните при квоти: 246/436 ид.ч. за Ц. А. А. и Б. И. А., и 190/436 ид.ч. за П. В. Д. и Н. К. Д., като първите от тях да ползват частта от имота, обозначена в зелено, а вторите- частта, обозначена в червено по вариант № 1 от допълнителното заключение на вещото лице инж.И. И. А., дадено пред въззивния съд. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по същество, с което искането за разпределение ползването на гореописания имот бъде отхвърлено, като при условията на евентуалност се заявява искане ползването да бъде разпределено съобразно вариант № 3 на изслушаната пред първоинстанционния съд Съдебно-техническа експертиза. Ответниците по касационната жалба- Ц. А. А. и Б. И. А. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, в който, без да вземат становище по искането за допускане на касационното обжалване, молят обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила като правилно. Становището се поддържа от процесуалния им представител в открито съдебно заседание. С Определение № 175/ 28.04.2014 г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, касационната жалба е допусната до разглеждане предвид обусловеността на изхода на делото от следния матероиалноправен въпрос, по който произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика, а именно: Длъжен ли е съдът в производството по чл.32, ал.2 ЗС да се произнесе по възражение на ответника за липса на съсобственост между страните върху урегулиран поземлен имот /дворищнорегулационен парцел/, създаден на основание чл.29, ал.1, б.”а” З. /отм./ от съседни маломерни, неупълномерими недвижими имоти, когато на основание П..8 ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план, вследствие на което общността върху парцела е прекратена и са възникнали индивидуални собственически права в границите на имотите, които са били отредени за общия парцел. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното: По материалноправния въпрос, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, следва да бъдат съобразени задължителните постановки на ТР № 13/ 2012 г. от 10.04.2013 г. по т.д.№ 13/12 г. на ОСГК на ВКС, според които в производството за разпределение ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът е длъжен да разгледа всички направени възражения относно правата на страните в съсобствеността, освен тези, чрез които се упражняват потестативни права. Това е така, тъй като характерът и целта на производството по чл.32, ал.2 ЗС не налагат отклонение от правилата на общия исков процес, съгласно които съдът поначало дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за решаването на делото. В това производство съдът винаги изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността, и именно поради това е длъжен да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на делото, включително възраженията им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за собственост. Отговорът на обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос обуславя от своя страна извод за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на мотериалния закон. Без да съобрази цитираните по-горе задължителни указания на т.2 от ТР № 13/ 2012 г. от 10.04.2013 г. на ОСГК на ВКС, въззивната инстанция по същество е приела за неоснователно възражението на ответниците, обективирано в отговора на исковата молба, за липса на съсобственост между страните по отношение на процесния поземлен имот поради това, че на основание П..8 ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план, вследствие на което съсобствеността върху парцела е прекратена и са налице индивидуални собственически права на всяка от двете страни в границите на имотите, които са били отредени за общия парцел- имот пл.№ 462 и имот пл.№ 463 по действалия към 1974 г. кадастрален и регулационен план на [населено място]. Макар и от изслушаната във въззивното производство допълнителна Съдебно-техническа експертиза да се установява, че регулационният план от 1992 г., по силата на който двата имота са образували един общ имот с пл.№ 1194, за който е отреден парцел Х, въззивният съд не е уважил противопоставеното от ответниците възражение за липса на общност между страните по отношение на този имот, като е приел, че пречка за разпределяне ползването на същия липсва, доколкото не е проведена административна процедура на заснемане и отразяване на имоти с пл.№№ 462 и 463. Това разрешение, постановено в основата на обжалвания въззивен съдебен акт, се намира в пряко противоречие със задължителните постановки на ТР № 3/ 28.03.2011 г. по т.д.№ 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, според които с изтичането на сроковете, посочени в П..8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по П..8, ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ /сега П..8, ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Предвидената в П..8, ал.2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация. Н. на тази административна процедура е пречка, съгласно П..8, ал.5 от ПР на ЗУТ, само за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото вПар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията. Като не е съобразил така дадените задължителни указания по приложение на материалния закон, въззивният съд е постановил неправилно съдебно решение по смисъла на чл.281, т.3, предл.1 ГПК, което следва да бъде отменено и вместо него- постановено касационно решение по същество, с което искането за разпределение ползването на поземлен имот с идентификатор 17395.501.1194 по плана на [населено място] бъде отхвърлено поради липса на имуществена общност между страните по отношение на имота. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва да заплатят на ответниците направените от последните разноски пред всички съдебни инстанции, а именно сумата 925 лв. за адвокатски възнаграждения и такси по чл.18, ал.2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 99 от 13.01.2014 г. по в.гр.д.№ 446/13 г. на Благоевградския окръжен съд, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ искането с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС на Ц. А. А. и Б. И. А.- за разпредяне ползването между тях и ответниците П. В. Д. и Н. К. Д. на поземлен имот с идентификатор 17395.501.1194 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-71 от 02.10.2009 г. на изпълнителния директор на А., изменена със Заповед № КД-14-01-335 от 29.07.2011 г. на началника на С.- Б., с административен адрес на поземления имот: [населено място], [улица], с площ от 436 кв.м. ОСЪЖДА Ц. А. А. и Б. И. А. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят поравно на П. В. Д. и Н. К. Д. сумата 925 лв. /деветстотин двадесет и пет лева/ разноски за производството. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: