4 РЕШЕНИЕ № 680 София, 11.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА С. - ТАШЕВА М. ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Б. ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1164/2009 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано по касационни жалби от адв. Р. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба А. С. А. от град П., и от О. прокуратура - П., против въззивно решение №15/19.01.2009 г. по гр.д. № 694/2008 г. по описа на П. окръжен съд, с което е потвърдено решение №16/18.4.2008 г. по гр.д.№17/2008 г. по описа на Трънския районен съд в частта му, с която е отменено решение №28/25.4.2007 г. по гр.д.№28/2007 г. на Трънския районен съд, постановено по отношение на Община Смолян за поправка на допусната грешка в акт за раждане №0031/22.01.1974 г. на рождената дата на А. С., както и в частта, с която е отменено решение №16/18.4.2008 г. по гр.д.№17/2008 г. по описа на Трънския районен съд в частта му, с която е отменено решение №28/25.4.2007 г. по гр.д.№28/2007 г. на Трънския районен съд, за допусната промяна на фамилното име на А. С. А., от А. на А., и искът в тази част е отхвърлен като неоснователен. С определение №1383/07.10.2009 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуалноправен въпрос, поставен от А. А. – “Какви са допустимите доказателствени средства за оборване верността на официален свидетелстващ документ ?”, както и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправен въпрос, поставен от О. прокуратура – П. – “Кои са случаите, когато важни обстоятелства налагат промяна на собствено бащино и фамилно име по смисъла на чл.19, ал.1 Закона на гражданската регистрация ?”. По въпроса на ответника по исковата молба – А. А., е представено решение №549/21.6.2004 г. по гр.д.№109/2004 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното: По въпроса на ответника по исковата молба А. А., а именно “Какви са допустимите доказателствени средства за оборване верността на официален свидетелстващ документ ?”. В обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че е недопустимо опровергаването на официален документ, какъвто е акта за раждане на лице, съгласно чл.2, ал.2 ЗГС със свидетелски показания предвид разпоредбата на чл.133, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. В представеното от касационния жалбоподател решение №549/21.6.2004 г. по гр.д.№109/2004 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., е прието, че оспорването на верността на официален свидетелстващ документ е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа, т.е., чрез твърдението, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение се цели да се отрече материалната доказателствена сила на документа. Съдът е стигнал до извод, че в посочения смисъл оспорването на верността на официален свидетелстващ документ не съставлява по смисъла на чл.133, ал.1, буква “б” ГПК/отм./ опровергаване съдържанието на официален документ, затова неверността на акта за раждане може да се доказва и със свидетелски показания. Като краен извод е прието, че е необходимо по несъмнен начин да се установи дата, различна от посочената в удостоверението за раждане, което се издава въз основа на акт за раждане, съдържащ данни от съобщението за раждане, като това доказване, включва възможност да се ангажират писмени и гласни доказателства и същото е в тежест на молителя. Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че отговорът на въпроса, даден с представеното с изложението към касационната жалба съдебен акт на ВКС, ІІ г.о., е правилен, тъй като свидетелските показания са допустими при оспорване верността на официален свидетелстващ документ с оглед неверност в акта за раждане, когато твърденията се подкрепят от други допустими от процесуалния закон доказателства като акт за раждане, съобщение за раждане и др. По въпроса “Кои са случаите, когато важни обстоятелства налагат промяна на собствено бащино и фамилно име по смисъла на чл.19, ал.1 Закона на гражданската регистрация ?” е налице практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК. На поставения въпрос е отговорено в решение №200/14.4.2010 г. по гр.д.№25/2009 г. на ВКС, ІV г.о., и в решение №434/24.6.2010 г. по гр.д.№712/2009 г. на ВКС, ІV г.о. И в двете решения е прието, че законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, за да е налице тази предпоставка за промяна на името. И това е така, защото значимостта на обстоятелствата следва да се преценява в контекста на всеки отделен случай. Предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.чл. 13 и 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото лице. По касационните жалби. В обжалваното решение е прието, че с оглед показанията на разпитаните по делото свидетелки А. и П., е доказана родствена и житейска връзка между А. С. А. и дядо му А., който се е грижил за него и с когото го е свързвала родствена близост, което представлява наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Прието е също така, че допусната от Трънския районния съд с решение №28/25.4.2007 г. по гр.д.№28/2007 г. поправка на допусната грешка в акт за раждане №0031/22.01.1974 г. в датата на раждане на А. С. А. от 18.01.1974 г. на 19.01.1974 г. не може да се установи със свидетелски показания предвид разпоредбата на чл.133, ал.1, б.”б” ГПК/отм./. В касационната жалба, подадена от О. прокуратура – П., се поддържа, че твърдяната емоционална връзка са ответника по исковата молба с дядо му не представлява важна причина за промяна на фамилното име по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Моли се за отмяна на въззивното решение в частта относно фамилното име и постановяване на друго, с което да се уважи тази претенция. В касационната жалба, подадена от адв. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба А. С. А., се навежда довод, че неправилно въззивната инстанция е приложила разпоредбата на чл.133, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ и не е зачела дадените пред районния съд показания на свидетелите в производството по чл.436 ГПК/отм./. В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа касационната си жалба и оспорва жалбата на другата страна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационните жалби, взе предвид становището на представителя на касационния жалбоподател – ищец, и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на П.т окръжен съд частично е неправилно. Незаконосъобразно, необосновано и нарушение на съдопроизводствените правила е прието, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 ЗГР. Субективното желание на ответника по исковата молба да носи като фамилното име името на дядо си А., поради това, че последният се е грижел за него, както и поради обстоятелството, че носи неговото име не представляват важни обстоятелства по смисъла на визираната правна норма. Колкото и хуманни да са тези съображения и същите да се основават на морална преценка на ответника по исковата молба, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно. Поради това решението на въззивната инстанция в частта, с която е отхвърлен искът на О. прокуратура – П. за отмяна на решение №28/25.4.2007 г. по гр.д.№28/2007 г. на Трънския районен съд за допусната промяна на фамилното име на А. С. А., от А. на А., следва да се отмени и постанови отмяна на решение №28/25.4.2007 г. по гр.д.№28/2007 г. на Трънския районен съд в частта, с която е допусната промяна на фамилното име на А. С. А., от А. на А.ов. Законосъобразно и обосновано П.т окръжен съд е оставил в сила решението на Трънския районен съд в останалата част, относно поправка на допусната грешка в акт за раждане №0031/22.01.1974 г., на рождената дата на А. С. А. от 18.01.1974 г. на 19.01.1974 г. Независимо от отговора на въпроса за приложението на чл.133, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, в конкретния случай визираната правна норма е приложена правилно, тъй като свидетелските показания следва да се ценят само когато твърденията се подкрепят и от други допустими от процесуалния закон доказателства или твърдяното следва да се установи по несъмнен начин. В процесния случай такива доказателства не са ангажирани изобщо, както в производството по чл.436 ГПК/отм./ - гр.д.№28/2007 г. по описа на Трънския районен съд, така и в настоящото производството по чл.431, ал.3 ГПК/отм./ Поради това въззивното решение в тази част следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, хипотеза втора от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №15/19.01.2009 г., по гр.д. 694/2008 г. по описа на П. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на О. прокуратура – П. за отмяна на решение №28/25.4.2007 г. по гр.д.№28/2007 г. по описа на Трънския районен съд за допусната промяна на фамилното име на А. С. А., от А. на А., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение №28/25.4.2007 г. по гр.д.№28/2007 г. по описа на Трънския районен съд в частта, с което допусната промяна на фамилното име на А. С. А., от с. Пенкьовци, община Т., област П., и втори адрес – град П., ул.”Георги Мамарчев” блок 26, вх.Б, ет.2, ап.5, от А. на А.ОВ. ОСТАВЯ В СИЛА №15/19.01.2009 г., по гр.д. 694/2008 г. по описа на П. окръжен съд в останалата част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: