Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * самопризнание * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 194

гр. София , 06 юли 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
ЛАДА ПАУНОВА

при участието на секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА
като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 518/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от осъдения Е. О. М., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1635/2014г. на Районен съд – Велико Търново и внохд № 415/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново. От съдържанието на искането могат да бъдат изведени доводи, относими към основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Излагат се съображения за неизпълнение от съдилищата на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, понеже били останали неизяснени обстоятелства. Твърди се недоказаност на обвинението, като се оспорва авторството на деянието, излага се твърдение, че осъденият е само помагач и се посочва друго лице като извършител на кражбата. Прави се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Искането е за отмяна на постановените актове и връщане на делото за ново разглеждане за събиране на доказателства.
В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на осъдения Е. М. – адв. З. А., поддържа искането за възобновяване, като се позовава на наличие на нови обстоятелства, неизвестни на първоинстанционния съд – за това, че кражбата е извършена от брата на осъдения, а последният е само помагач.
Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Осъденият Е. М. моли за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане.
Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1 т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 94 от 06.10.2014г. по нохд № 1635/2014г. по описа на Районен съд – Велико Търново, Е. О. М. е признат за виновен в това, че на 13.02.2010г. в [населено място], действайки при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 560 лева от владението на Д. П. П. и С. А. В., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Е. О. М. е признат за невинен и оправдан за това, да е извършил горното престъпление за периода 01.02.2010г.-12.02.2010г. и 14.02.2010г.-28.02.2010г.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на Е. О. М. е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложеното по настоящата присъда и тези по НОХД №1355/10г. на РРС, НОХД №1483/10г. на РРС, НОХД №1166/10г. на РРС и НОХД №2328/11г. на РРС, а именно пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 24 от НК определеното общо най-тежко наказание от пет години лишаване от свобода е увеличено с шест месеца. На основание чл. 25, ал. 2 от НК е извършено приспадане изтърпяното наказание лишаване от свобода по кумулираните присъди.
Е. О. М. е осъден да заплати на Д. П. П. сумата от 185 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението, в едно със законната лихва, считано от 01.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата.
Е. О. М. е осъден да заплати на С. А. В. сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението.
Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по определяне на държавната такса върху уважените граждански искове.
С решение № 187 от 23.12.2014г. по внохд № 415/2014г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, присъда № 94 от 06.10.2014г. по нохд № 1635/2014г. по описа на Районен съд – Велико Търново е изменена в частта, в която определеното на Е. О. М. общо наказание пет години лишаване от свобода е увеличено на основание чл. 24 от НК с шест месеца, като е постановено увеличаване с една година лишаване от свобода.
Изложените в искането за възобновяване съображения сочат, че искателят в една част от тях се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се съдържа позоваване на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 от НПК, които са предвидени в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите, посочени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. При преценката за наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда, акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания с оглед направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. Извършената от настоящия състав проверка сочи, че такива нарушения не се констатират по настоящето дело.
Не могат да бъдат възприети направените в искането оплаквания по отношение на това, че решаващите съдилища не са изпълнили задълженията си за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Чрез събиране и оценка на гласни и писмени доказателствени средства в хода на първоинстанцоинното съдебно следствие са изяснени всички относими обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно формулираното обвинение. Тези доказателства са оценени при спазване на формалната логика и са обосновали изводите за това, какви конкретни действия е извършил М. – отнемане на портфейлите от чантите на двете пострадали, оставени в чакалнята на зъболекарския кабинет. Инстанционните съдилища не са допуснали нарушение на чл. 116 от НПК, понеже осъждането не се основава единствено на направените от М. самопризнания. Неговите обяснения са били ценени във връзка с други обективни доказателства – показанията на свидетелите Ф. Ш. и Х. М., които са депозирали показания при съблюдаване на правилата по чл. 119 и чл. 121 от НПК, показанията на свидетелите Д. П. и С. В..
Анализът на посочените гласни доказателствени средства е дал възможност на съдилищата да направят верен извод за това, че обясненията на осъденото лице и показанията на свидетелите си кореспондират и свидетелските показания, макар и косвено подкрепят направеното самопризнание. Събраната и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, поради което претенцията на осъдения за това, че не са разпитани конкретно посочени в искането лица като свидетели е без основание.
Поради изложеното, настоящият състав не констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане, каквото искане се прави.
Доводът в искането за неправилно приложение на материалния закон е свързан единствено с недоказаност на авторството на деянието като извършител в лицето на осъдения М., като в основата на този довод е твърдението на осъденото лице, че той е извършил само помагаческа дейност, а извършител на кражбата е неговият брат – Х. М.. В настоящето производство съдът може да проверява правилното приложение на материалния закон само в рамките на установените от решаващите съдилища фактически положения. Видно от изложените по-горе съображения за липса на нарушения при осъществяване на процесуалната дейност по доказване, не са налице основания за оспорване на възприетите факти. А те са, че именно осъденият Е. М. е отнел чуждите движими вещи на инкриминираните дата и място, без да са налице данни за участие на друго лице в осъществяване на деянието. Следователно е верен изводът на инстанционните съдилища за това, че Е. М. е осъществил състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК, при това, като извършител.
Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложеното на М. наказание. Това оплакване е декларативно заявено и не е подкрепено с никакви конкретни доводи, което съществено препятства проверката, която следва да извърши настоящият състав във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Наказанието на осъдения Е. М. за извършеното престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. ”а” от НК е определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под предвидения в специалната норма минимум. Като се има предвид обремененото съдебно минало на осъдения извън осъжданията, обуславящи рецидива и лошите характеристични данни, определеното наказание една година лишаване от свобода е доста либерално. Не се установяват по делото обстоятелства, които да не са били съобразени и да обосновават допълнително смекчаване на наказателно правното положение на осъдения, така че претенцията за явна несправедливост на наложеното му наказание следва да се възприеме като неоснователна.
Законосъобразно от инстанционните съдилища е приложен институтът на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и на осъдения е определено едно общо най-тежко наказание пет години лишаване от свобода измежду осъжданията, включени в съвкупността. Не се набелязва явна несправедливост по отношение на постановеното от въззивния съд (при наличие на съответен протест) увеличение на определеното на М. общо наказание с една година лишаване от свобода, на основание чл. 24 от НК. Приложението на чл. 24 от НК е било оспорено пред окръжния съд и от осъдения, като в решението си този съд подробно и правилно е отговорил на възраженията му. Според настоящия състав, постановената с решението на въззивната инстанция увеличение на общото наказание с една година лишаване от свобода на основание чл. 24 от НК, като размер изцяло съответства на подлежащите на преценка обстоятелства. Въззивнвият съд е извършил внимателна преценка на обстоятелствата, свързани с цялостната престъпна дейност на осъдения М. и личната му степен на обществена опасност. Съобразявайки броя на осъжданията, включени в съвкупността, както и обстоятелствата, влияещи върху отговорността на М., съдът е постановил увеличаване на размера на определеното общо наказание, което е в съответствие с посочените обстоятелства, а също и с постигане на целите за поправяне и превъзпитание на осъдения и тези на генералната превенция.
Претенцията на осъдения и на неговия защитник за наличие на нови обстоятелства, останали неизвестни на първоинстанционния съд – че извършител на кражбата на Х. М., е без основание. На първо място, осъденият не е активно легитимиран да иска възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, доколкото правомощието в тази хипотеза е на съответния прокурор. Поради това, на посоченото основание искането не може да бъде разгледано понеже е недопустимо. И на второ място – установяването на новите обстоятелства следва да стане в отделно производство, за каквото няма данни по делото.
Изложените съображения мотивират състава на ВКС да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, направено от осъдения М. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. О. М., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 1635/2014г. на Районен съд – Велико Търново и внохд № 415/2014г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Решението не подлежи на обжалване и протест.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.


2.