1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 371 София, 17.07.2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 16 юли две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 2992 /2015 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от М. Т. К., З. И. Н., К. А. А., В. Х. В., Д. В. В. и Л. В. Д., С. С. И. и Д. Б. И. срещу определение № 1217 от 16.04.2015г. по ч. гр.д.№ 881/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1134/22.01.2015г. по гр.д.№ 5438/2013г. на Варненски РС за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск. В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон при преценката дали ищците имат правен интерес от предявяване на иска. Навели са довод, че като суперфициарни собственици, придобили право на строеж от държавата през 1958г. имат право да ползват цялото дворно место. В изложението към частната жалба е формулиран въпроса допустим ли е иска по чл. 53 ал.2 ЗКИР/ стар/, предявен от суперфициарни собственици за част от имота, върху който им е учредено право на строеж. По този въпрос твърдят противоречие с Р № 16/18.03.2015г. по гр.д.№ 5579/2014г. ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК. Ответниците по частната касационна жалба оспорват допускането до касация, тъй като определението е правилно и съобразено със съдебната практика, според която искът по чл. 53, ал.2 ЗС е иск за собственост. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима С исковата молба, ищците твърдят, че на тях, респективно на праводателите им е учредено от държавата право на строеж през 1958г. за целия имот с площ 680 кв.м., сега с идентификатор 10135.1505.42 по плана на [населено място]., което е реализирано. На ответниците А. П. П. и П. П. Т. е реституиран по ЗВСОНИ отчужден по ЗОЕГПНС недвижим имот с площ 357 кв.м. Реституцията е извършена със заповед на областния управител по чл. 2 ЗОСОИ - чрез реално връщане на отчуждения имот. Ищците твърдят, че имота на наследодателя на ответниците е бил 303 кв.м., а неправилно им е възстановен имот с площ 357 кв.м., сега заснет с идентификатор 10135.1505.44. Разликата от 52 кв.м. според ищците е за сметка на имота, върху който им е учредено право на строеж, който вече е отразен с площ 628 кв.м. П. на имота в кадастралната карта е било предмет на административен спор по адм.д.№ 1104/1999г. на Варненски окръжен съд. Предмет на същото е и отразяване на досегашния административен адрес на имота – [улица]. Тъй като АК е отказала възстановяване на административния адрес, на която имота се е водил до сега, както и да промени кадастралната карта, като отрази отново спорните 52 кв.м. към имота, върху който им е учредено право на строеж, ищците са поискали да се признае за установено, че ответниците към 1999г. не са били собственици на тази спорна площ, върху която като част от имот 10135.1505.42 им е уредено право на строеж с договор от 03.06.1958г. С молба от 29.05.2013г. ищците са преформулирали петитума на исковата молба като положителен установителен иск – поискали са установяване, че 52 кв.м. принадлежат към имот 10135.1505.42, върху който притежават право на строеж и че тази площ неправилно е заснета в очертанията на имот 10135.1505.44 на ответниците. С допълнителна молба от 29.10.2014г. е формулиран отново петитум да се признае за установено, че в кадастралната карта при заснемане на имот 10135.1505.42, собственост на общината, върху който притежават право на строеж е допусната грешка на границата му с 10135.1505.44 като част от имота с площ 52 кв.м., на който са суперфициарни собственици е заснета към имота на ответниците и да се установи по отношение на ответниците, че те не са собственици на тази площ. Ответниците са възразили за липса на правен интерес у ищците да предявяват иск по чл. 53, ал.2 /предходна редакция/, тъй като не са собственици и този иск да бъде предявен като отрицателен установителен. С уточняваща молба от 16.01.2015г. е поискано естановяване на грешка в кадастралната карта, изразяваща се в незаснемане на 53 кв.м. към имот 10135.1505.42, върху който притежават право на строеж, придобито от Общината и неправилно заснемане на административния адрес на имот 10135.1505.44, възстановен на ответниците като такъв, намиращ се на [улица] в незаснемане на жилищната сграда, в която се намират изградените от тях обекти на административен адрес [улица] съдът да признае за установено, че към 1999г. ищците са били собственици на правото на строеж в ПИ с идентификатор 10135.1505.42 с площ 680 кв.м. в частта, с която 52 кв.м. са заснети като част от имота на ответниците С определение № 1134/22.01.2015г., РС е прекратил производството по делото поради това, че ищците, като суперфициарни собственици не могат да предявяват иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР /сега 54, ал.2 ЗКИР/ за терена, върху който са реализирали правото си на строеж, защото този иск принадлежи само на собственика на земята. Изрично е посочено, че погрешното записване на административен адрес не е спор за материално право, а административен въпрос. С обжалваното възивно определение е възприет този извод, като е допълнено, че такъв иск може да предяви само собственика - общината, че ищците не могат да искат установяване правото им на собственост и към настоящия момент. Относно спора за правилно нанасяне на админситративния им адрес който са имали и до сега е посочено, че това е административен спор. Поставеният правен въпрос е обосновал решаващия извод на съда, за да прекрати производтвото, поради което е удовлетворено общото основание за допускане до касация. С Р № 16/18.03.2015г. по гр.д.№ 5579/2014г. ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК, на което се позовават жалбоподателите е прието, че суперфициарния собственик е легинимиран да предяви иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР /сега чл. 54, ал.2 ЗКИР/, тъй като той може да се ползва от дворното место до колкото това е необходимо за използване на постройката – чл. 64 ЗС. Когато правото на строеж е учредено от държавата, респективно от общината на основание чл. 15, ал.3 ЗС в редакция от ДВ бр. 87/ 08.11.1974г. до ДВ бр. 33/01.06.1996г., чл. 130, ал.4 З. /отм/ и чл. 105, ал.1 НДИ /отм: то включва и правото да се ползва целия парцел. Нормите са преуредили и възникналите вече отношения, т.е. и случаите, при които е отстъпено право на строеж преди влизането в сила на чл. 15, ал.3 ЗС. Настоящият състав споделя този извод. Аргумент в негова подкрепа е и уредената в чл. 35, ал.3 ЗОС възможност за суперфициарните собственици да изкупят от общината без търг терена, върху който е построена сградата. Действително искът за попълване непълнота, или грешка в кадастралната карта е иск за собственост, но тази му характеристика не изключва възможността този иск да се предяви от носителят на ограниченото вещно право на строеж върху имота с оглед съдържанието на това право, определящо интереса от петиторна защита. С цитираните от въззивния съд определения не е допуснато касационно обжалване и тези определения не съставляват задължителна съдебна практика. Отделно от това, първото от двете определения № 422/19.09.2011г. по ч. гр.д.№ 329/2011г. е касаело различна хипотеза. Поставеният въпрос е бил има ли правен интерес общината от предявяване на иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР за установяване на правото й на собственост върху улица-тупик, чието прокарване е било предвидено със заповед на кмета, която е отменена по съдебен ред. С второто определение № 684/23.10.2013г. по ч. гр.д.№ 3487/2013г. ІV гр.о. искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР е предявен от суперфициарния собственик, придобил правото на строеж от общината, а иска е насочен срещу собственика – общината. Приетото, че в този случай суперфициарния собственик няма правен интерес да предяви иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР срещу собственика кореспондира на целта и характера на този иск, но настоящия случай не е такъв. Позоваването на двете определения от въззивния съд е неудачно. Въззивното определение противоречи на Р № 16/18.03.2015г. по гр.д.№ 5579/2014г. ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК, което е основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Предвид отговора на поставения въпрос в цитираното решение, с допълнения аргумент от настоящия състав, обжалваното определение е неправилно, като противоречащо на материалния закон, поради което следва да се отмени. С молбата си от 29.05.2013г. ищците са уточнили петитума на исковата молба като положителен установителен иск – поискали са установяване, че 52 кв.м. принадлежат към имот 10135.1505.42, върху който притежават право на строеж и че тази площ неправилно е заснета в очертанията на имот 10135.1505.44, възстановен на ответниците. Производството по този петитум неправилно е прекратено. Не е предмет на иска по чл. 53, ал.2 /сега 54, ал.2 / ЗКИР поправяне на верния административен адрес, което е административна дейност на общината. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: Д. касационно обжалване на определение № 1217 от 16.04.2015г. по ч. гр.д.№ 881/2015г. на Варненски окръжен съд по частна касационна жалба, подадена от М. Т. К., З. И. Н., К. А. А., В. Х. В., Д. В. В. и Л. В. Д., С. С. И. и Д. Б. И. ОТМЕНЯ определение № 1217 от 16.04.2015г. по ч. гр.д.№ 881/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 1134/22.01.2015г. по гр.д.№ 5438/2013г. на Варненски РС за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск. от М. Т. К., З. И. Н., К. А. А., В. Х. В., Д. В. В. и Л. В. Д., С. С. И. и Д. Б. И. по чл. 53 ал.2 ЗКИР /сега чл. 54, ал.2 ЗКИР/ против А. П. П. и П. П. Т. да се признае за установено, че към момента на одобряване на кадастралната карта, терен с площ 52 кв.м. принадлежи към имот 10135.1505.42, собственост на общината, върху който притежават право на строеж, учредено им от държавата през 1958г. и че тази площ неправилно е заснета в очертанията на имот 10135.1505.44 на ответниците. ОСТАВЯ В СИЛА определението, в частта, с която производството е прекратено по отношение претенцията за правилно заснемане на административния адрес. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: