Р Е Ш Е Н И Е № 224 Гр.София, 22 май 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИНА НАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 571/14 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. В предвидения от процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, на 06.03.14 г. е постъпило искане /озаглавено молба-искане/ от осъдения по Н.О.Х.Д. 4508/11 г.по описа на РС-София /СРС/, НО, 116 състав, В.Н.О.Х.Д. 3693/13 г.по описа на ГС-София /СГС/, НО, 15 въззивен състав И. С. Д., с което се претендира възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разследване или алтернативно- намаляване на определеното на молителя наказание. Развити са всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговите защитници поддържат искането с изтъкнатите в него съображения. Прокурорът от ВКП не намира причини за възобновяване на производството. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: С решение № 1207/ 28.10.13 г.,постановено от СГС,НО,15 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.3693/13 г., е потвърдена присъда от 13.06.12 г., постановена от СРС, НО, 116 състав по Н.О.Х.Д.4508/11 г. С последната И. С. Д. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.354 А, ал.3, пр.2, т.1,пр.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца и глоба в размер на 3 000 лв. Определено е лишаването от свобода да се търпи в затвор, при първоначален строг режим. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание от десет месеца лишаване от свобода, постановено по Н.О.Х.Д. 2542/10 г.по описа на СРС, с определяне да се търпи при първоначален строг режим в затвор. Отнет е в полза на държавата предметът на престъплението. Основното оплакване, което се отправя в искането е, че постановената присъда е необоснована и недоказана, първостепенният съд не е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства и нито той,нито въззивният съд са достигнали до вярна интерпретация на фактологията по престъпната дейност, а оттам и до правилно приложение на правото. В този смисъл са развити общи упреци по неразкриване на обективната истина и невземане на решенията по вътрешно убеждение от страна на съда. Трябва незабавно да се отбележи,че нито необосноваността, нито недоказаността, нито непълнотата на доказателства са касационни основания, обсъдими от съд по правото, какъвто генерално погледнато е ВКС. Това е видно и при простия прочит на разпоредбите на чл.348 и сл.НПК, важими и за производството по възобновяване. Същото се отнася и за претендираната надълго и нашироко в искането недостоверност на събрания по делото доказателствен материал, приет от съдилищата по фактите и станал основа за разкриване на съставомерни за осъденото лице обстоятелства. При това разсъжденията касаят основно набраната доказателствена маса от първата инстанция и само като допълнение се отчита поведението и на втората такава. А същата е инстанция по фактите и правото, имаща правомощия не само да контролира и отменя атакувания пред нея първостепенен акт, но и да събира нови доказателства и въз основа на тях да извежда различна фактология по престъпната дейност /чл.315 и 316 НПК/. В контекста на казаното трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че СГС сам е допускал пред себе си, събирал, проверявал и анализирал доказателствен материал, наред с набавения такъв пред първата инстанция. Изтъкнал е и факторите, поради които не приема някои доказателствени искания на защитата. Последната от своя страна е заявила преди приключване на въззивното съдебно следствие, че не желае да се събират нови доказателства. Сега се оплаква не от недопустим съдебен отказ да се набавят доказателствени материали с обосноваване на нарушение на правото на защита, а от принципен недостиг на доказателствата, оценени в насока на осъждане на дееца. В искането се прави собствен анализ на ценимата доказателствена съвкупност, като се отчитат показания и на заличен свидетел /без да спори за незаконосъобразност на това процесуално съдебно действие/ и се извеждат лични умозаключения за поведението и изобретателността на лица, употребяващи наркотични вещества, каквито освен осъдения, са и другите мъже в управлявания от него автомобил. Въпреки установеното по делото нежелание да се събират допълнителни доказателства пред въззивния съд, в жалбата се говори и за неоправдана бързина на приключване на съдебното следствие въобще, водеща след себе си единствено до изопачаване на фактическата обстановка, а оттам и до постановяване на незаконосъобразна присъда. Казаното току-що не е самоцелно. То отразява простото несъгласие на искателя и неговата защита с направения от инстанциите по фактите разбор на доказателствата, без да се обосновават конкретни процедурни пороци при събиране и анализ на същите, което би съставлявало нарушение по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. Оплакването следователно е за неправилна преценка на доказателствения материал въз основа на приета или не достоверност на съответните източници. След като съдилищата по същество са изписали подробни съображения, както е в процесния случай, на кои доказателства базират решаването на казуса по същество и са отразили аргументи за този си подход, при липса на оплаквания за процесуални пороци при тяхната дейност, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела би се намесила в суверенното им право да формират своя воля по законосъобразно набавен доказателствен материал /за което е легитимирана инстанцията по фактите/ и като последица- да извеждат заключения по фактологията на престъпната дейност. ВКС няма такива правомощия, точно защото, както бе казано, е инстанция по правото. Предвид изложеното дотук, следва да се заяви, че по делото е направена законосъобразна преценка, че има достатъчно по обем и качество доказателства, за да се стигне до извод, че осъденият е осъществил от обективна и субективна страна инкриминираното му престъпно деяние по чл.354 А,ал.3,пр.2,т.1 НК. Установена е целта на идването на Д. и пасажерите в автомобила, управляван от него, в [населено място]- да закупят наркотично вещество, което да ползват заедно с други свои приятели. Установено е кой е купил процесния наркотик и че деецът го е скрил в естествена кухина на волана на управлявания от него автомобил /обратно на твърдението по искането за възобновяване/. Установено е, че той прекрасно е съзнавал за какъв вид вещество става дума и че при него се касае за епизодична употреба на марихуана и амфетамин. Установено е и участието на другите лица в колата, непривлечени към наказателна отговорност /с оглед и придобиване на наркотичното вещество/, за което са изложени съображения от СГС /обратното се твърди в искането/, но не е процесуално наложително да бъдат обсъждани от ВКС. При това категорично може да се изведе заключение, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК, а с осъждането на искателя- и такова по т.1 на цитирания законов текст. Оттук следва, че не може да бъде уважена първата претенция по искането- производството да бъде възобновено, постановените съдебни актове-отменени и делото-върнато на съответен процесуален стадий за ново разглеждане. По друг начин стои въпросът за оплакването за допуснато нарушение на чл.348, ал.1,т.3 НПК. И СРС, и СГС са изложили доводи, касаещи индивидуализирането на наказателната отговорност на Д.. Определеното наказание, поне що се касае до лишаването от свобода, е решено при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и заради сериозното присъствие на последните е изключено приложението на чл.55 НК. Въззивната инстанция не се е съгласила с фактор, отчетен като облекчаващ от първостепенния съд- младата възраст на осъдения. Приела е, че последният не се адаптира тепърва към правилата на социалното общежитие, нито едва сега формира нагласа и отношение към запретения характер на престъпните прояви и тяхното негативно отражение в обществото. Казаното е вярно, но е погледнато самостойно и изолирано от характеристиката на престъпната проява въобще и в конкретния случай. Към момента на извършване на деянието-2010 г.- искателят е бил на 28 години и може да бъде охарактеризиран като млад човек. Този обективен факт следва да бъде осмислян на плоскостта на установеността на епизодичната употреба от негова страна на наркотични вещества и по-конкретно- амфетамини /процесния наркотик/. Става дума за човек, израснал в преходно време, в което българското общество се сблъсква с проблема със зло/употребата на наркотични вещества. Младите хора в най-голяма степен са подвластни на емоцията, добивана чрез приема на наркотик, защото илюзорно считат, че са щастливи и по-лесно се справят с предизвикателствата, които животът предлага. Изтъкнатото, наред с установената и по това дело възможност за безпрепятствено снабдяване с наркотични вещества, надделява при обмисляне от тяхна страна на вредните последици вследствие на придобиване и употреба на обявените извън закона вещества- както в насока на извършване на престъпление, така и в насока на лично негативно здравословно повлияване. Ето защо може да се възприеме възражението на защитата, че иде реч за млад човек, все още търсещ себе си, чийто живот ще бъде зле повлиян от изтърпяване на дълготрайно наказание лишаване от свобода. Предвид изложеното, третираното обстоятелство трябва да бъде отчетено като смекчаващо, както е сторил СРС. По-нататък, в светлината на последното казано тази инстанция решително не може да сподели вижданията на СГС за увеличаване степента на обществена опасност и на стореното, и на дееца, предвид това,че престъпното посегателство е осъществено с други лица. Приетото поначало вярно обстоятелство по фактите, доколкото е установено, че мъжете, пътували заедно с Д., са участвали в закупуването на наркотичното вещество и всички са знаели за неговата същност, обмисляйки и предназначението му по-нататък /тук съдът е изложил размисли за бъдещо разпространение/, не е състоятелно да бъде отчитано в негативен за дееца аспект. И това е така не само заради липса на каквото и да е обвинение по отношение на пасажерите в колата и неоснователност на тезата, че Д. може да бъде разглеждан и като разпространител на наркотични вещества, но и поради идентичните обстоятелства относно младостта и генерационните измерения, обсъдени по-горе. Не може обаче да не се отчетат в отрицателен аспект количеството и стойността на амфетамина, както и предишното осъждане на Д. за същото престъпление, в чийто изпитателен срок той е извършил процесното деяние. С оглед всичко казано, макар и ВКС да е на мнение, че наказанието трябва да изхожда от основанието по чл.54 НК, то следва да се наложи при превес на смекчаващи обстоятелства. Следователно намира, че е допуснато нарушение на чл. 348, ал.1,т.5 вр.ал.1,т.3 НПК от страна на съдилищата по фактите. Но предвид заявените като съществуващи отегчаващи отговорността фактори, несподелимо е становището на защитата, че се дължи определяне на минималното, визирано в санкционната част на наказателноправната норма по чл.354 А,ал.3,т.1 НК, наказание от една година лишаване от свобода. Според настоящата инстанция, при преценка на съотношението между несъставомерните ценими на плоскостта на наказанието елементи, с определено в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, в най-пълна степен ще бъдат реализирани заложените в чл.36 НК цели. Това е срок, в който осъденото лице, изтърпяващо ефективно определеното му наказание /наред и с дължимо приведеното по предишно условно осъждане/, ще бъде в състояние да осмисли противоправното си поведение и да се превъзпита в насока на негово преодоляване. Предвид изложеното, настоящата инстанция следва да възобнови второинстанционното наказателно производство, доколкото разрешението е в полза на Д. и да измени решението на СГС в тази част, намалявайки наложеното наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода на една година и шест месеца лишаване от свобода. Затова и на основание чл.425,ал.1,т.3 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1,т.3 вр.чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.3693/13 г.по описа на ГС-София, НО, 15 въззивен състав. ИЗМЕНЯВА решение №1207/28.07.13 г., постановено от ГС-София, НО, 15 въззивен състав по В.Н.О.Х.Д.3693/13 г. в частта, с която е потвърдена присъда на РС-София, НО, 116 състав, постановена на 13.06.12 г.по Н.О.Х.Д.4508/11 г.по отношение на наказанието и НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия И. С. Д. за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.3, пр.2,т.1,пр.1 НК наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА месеца. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/